Последвайте ни в Google News Showcase
Да питаш за бурките в Столипиново е сложна работа - думата не е позната на населението, което и без това трудно говори български език, макар и в района да има три училища.
На турски за бурка, оказа се, няма една дума, три са - кара капалъ бютюн. Или - целият забулен в черно. Само "капалъ" ходят доста жени в квартала - с кърпи на главата. Бурката, обаче, не е позната тук. Нещо повече, в импровизираната анкета става ясно, че няма и място. Мъжете са по-словоохотливи и обясняват как никъде в исляма не пише за подобен дрескод.
Жените отиват по-нататък - не било ясно под бурката дали няма терорист. В Токайто, ромската махала на Пазарджик, бурки много. В двете дела за радикален ислям, второто от които се води в момента, има един арестуван от Столипиново, но като цяло до този момент опитите на радикалните ислямисти да пробият тук срещат съпротива. На населението от квартала не са чужди нито кражбите, нито проституцията, нито търговията с наркотици и безакцизни цигари, нито трафикът на хора, но засега поне то е доста резистентно на опитите да го радикализират в религиозно отношение. Преди десетилетия мюсюлманите бяха просто част от жителите на Столипиново, в квартала има православна църква, която е била посещавана от роми. С годините християните чувствително намаляха, част от православните минаха към евангелската църква, която е доста активна тук, а мюсюлманите стават все повече.
Големият проблем на Столипиново, който задържа развитието на жителите му все назад, си остава силно затворената общност. И макар и самите те да твърдят, че им трябва работа, а не забрана на бурките, интеграцията тук е празна дума. Кварталът е прекалено жизнен и самобитен, за да бъде интегриран по нашите правила. Въпросът е някой друг да не успее да го интегрира по начин, който ще го направи опасен. Засега поне подобни опити не успяват.
