Последвайте ни в Google News Showcase
Столична библиотека и Института за литература към БАН представиха изложба на 13 автори в детския периодичен печат. Норвежката програма финансира проекта за дигитализация на фонда на Столична библиотека. Целта на проекта е архивите, които притежаваме в Института за литература към БАН да бъдат дигитализирани и да станат достъпни за учащи се и да има насоченост към децата и студентите, и да им покаже, че литературната класика не е само едно скучно пространство, което е обект на анализи в училище, а българските писатели са личности със свой живот, нрави, любови. Това заяви директорът на Института за литература към БАН и ръководител на проекта доц. Елка Трайкова.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Чрез уникалните ръкописи се дава представа за това как се създава литературния текст, като по този начин той става по-достъпен, а и по-интересен за учениците, коментира Трайкова. Като пример за това тя разказа за ръкопис на стихотворението “Жълтата гостенка” от Христо Смирненски – в него се вижда и желанието за живот на поета, както и следите от болестта. Това, според нея, дава един много по-различен поглед на децата към самото стихотворение.
„Този проект събра и дигитализира 206 400 архивни единици - книги, документи, снимки, периодични издания и др.“, допълни Трайкова. „Това, с което участва Столична библиотека е детският периодичен печат и изключително ценни документи, защото пазим архива на детския периодичен печат.
Повече от 113 заглавия са включени и вече са дигитализирани”, разказа директорът на Столична библиотека Юлия Цинзова. Този проект е съвместен с Литературния институт, Националния литературен музей и Столична библиотека.
Бенефициент на проекта е Литературният институт, а Столична библиотека участва с представяне на 13 автори в детския периодичен печат, заяви Велислава Маринова от Столична библиотека. „Това е много малко известна история от българската литература за представянето на българските класици в детския периодичен печат до 1944 г. “, добави тя. Хората могат да видят първите публикации на 13 български класици в детския периодичен печат също и илюстрации на много известни автори. Този детски периодичен печат до 1944 г., който е бил скрит от погледа на българския читател, може да покаже много за тези автори.
