Последвайте ни в Google News Showcase
Бългapcĸoтo зaкoнoдaтeлcтвo и пpилaгaнeтo мy oт бългapcĸитe cъдилищa ca лишили KTБ oт cъдeбeн ĸoнтpoл нa peшeниeтo зa oтнeмaнe нa лицeнзa й. Това постанови Европейският съд по правата на човека.
Какво следва?
Днешното решение на Европейския съд по правата човека (ЕСПЧ) в Страсбург е основание за отмяна на решението на ВАС, с което през 2015 г. беше потвърдено отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това коментира правният сайт „Лекс“ и публикува части от самото решение. От тях е видно, че самият ЕСПЧ подчертава, че отварянето наново на делото за лиценза, което е отпреди 7 години, трябва да стане така, че да не наруши правата на трети лица и вече решени казуси, свързани с фалита на банката.
„В същото време изпълнението на решенията на ЕСПЧ не трябва неправомерно да нарушават принципите на сила на присъдено нещо и на правната сигурност в гражданския процес, по-специално когато съдебните спорове засягат трети лица, чиито законни интереси трябва да бъдат защитени“, се сочи в решението на ЕСПЧ. И още:
„Няма съмнение, че решението за отнемане на лиценза на КТБ и последвалото ѝ обявяване в несъстоятелност преди повече от седем години, са засегнали много други лица, като клиенти и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло. Въпреки че единственият начин да се коригира нарушението на член 6 § 1 от Конвенцията, свързано с липсата на ясна и практическа възможност за самата КТБ да търси и получи подходящ съдебен контрол на отнемането на лиценза ѝ, е да ѝ се даде такава възможност, не следва непременно, че формата на правна защита след евентуална констатация, че решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ е незаконосъобразно или необосновано, трябва да се състои в отмяна на това решение и на неговите последици, а не в присъждане на обезщетение. Съгласно международното публично право правилото е реституция (съгласно член 46 § 1 от Конвенцията), но не и когато извършването ѝ е материално невъзможно или би довело до тежест, която е непропорционална на произтичащата от нея полза“, заявява ЕСПЧ.
Казано по друг начин, дори да започнат дела на засегнатите от решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ, не е възможно да се стигне до някакъв друг резултат, различен от обезщетения.
Съдът в Страсбург отхвърля искането на акционерите на КТБ да бъде присъдено обезщетение от над 5,3 млрд. лева за имуществени вреди. Той обяснява, че не е ясно какъв би бил резултатът, ако е имало справедлив процес за отнемане на лиценза на банката.
В решението се отхвърля възприетото от българските съдилища, че само квесторите могат да представляват банката по делото за отнемането на лиценза ѝ, като се подчертава, че те се назначават от същата институция, която го е отнела – БНБ, и следователно са зависими от нея.
ЕСПЧ заявява, че законодателството в България – Законът за кредитните институции (ЗКИ), както и начинът, по който то е тълкувано и приложено от българския съд са довели до погазване на правото на справедлив съдебен процес на КТБ, а оттам и на правото на собственост.
