ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Двете камари на руския парламент – Държавната дума и Съветът на федерацията – проведоха съвместна извънредна сесия на 20 ноември, на която обсъдиха борбата с тероризма. Двете камари изключително рядко провеждат съвместни заседания, да не говорим да приключват късно вечер. Това парламентарно заседание беше свикано след ново допитване до общественото мнение, според което 65% от руснаците се страхуват, че „Ислямска държава“ може да осъществи терористичен атентат на територията на Русия през 2016 г.
През октомври на същото мнение бяха 48% от запитаните. Усилването на мерките за сигурност и борбата с тероризма в Русия ще доведе до разширяване на пълномощията на службите за сигурност, както предложи председателят на Държавната дума Валентина Матвиенко. Това повишава рискът от началото на борба между различните органи за сигурност за разширяване на техните пълномощия. Ако Федералната служба за сигурност /ФСС/ може да използва предполагаемите заплахи от вътрешни терористични атентати – този страх в момента е преобладаващ в Русия, това ще доведе до разширяването на възможностите на тази агенция. Анализ В борбата срещу тероризма Русия има опит, който тя основно е натрупала в Кавказ, но се стреми да го разшири.
Много от предложенията, които прозвучаха на 20 ноември, бяха свързани с ожесточаване на наказанията за терористите и техните помагачи. Лидерът на партията „Справедлива Русия“ Сергей Миронов даже предложи да се върне смъртното наказание – изключително спорно предложение, което беше отхвърлено от Кремъл. Парламентаристите също така обсъждаха и други мерки, сред които повишаването на мерките за сигурност при масови мероприятия и в транспортните центрове, като летища и жп гари, които в миналото са ставали места на атентати. В миналото антитерористическата стратегия на Русия е била концентрирана в нейните собствени мюсюлмански републики – Чечения и Дагестан. Но сега, когато терористичната заплаха идва от чужбина, много руски законодатели започнаха да предлагат такива мерки, които се свеждат до анулиране на паспорти, издадени на руски граждани, посещаващи различни конфликтни зони, като Сирия и Ирак.
И преди ФСС е прибягвала вече до подобни мерки. Когато настоящият президент Владимир Путин оглави ФСС през 1998 г., той разшири нейните пълномощия, за да се бори със заплахите в Северен Кавказ. От момента на избирането си за президент Путин се стреми да балансира властта на ФСС с останалите разузнавателни служби, но, отчитайки настоящите обстоятелства и рискове, ФСС ще се опита да разшири своите прерогативи и влияние. Консолидация на властта ФСС иска да разшири своето влияние в редица сфери.
Първо, тя иска да има по-голям контрол над Следствения комитет, който в някакъв смисъл представлява аналог на ФБР в САЩ, притежаващ полицейски и съдебни функции. От време на време ФСС оказваше мощно влияние върху Следствения комитет /СК/, но сега разузнавателната служба иска да има официална юрисдикция, за да може директно да въздейства върху работата на СК.
Второ, ФСС иска да увеличи своето влияние върху Службата за външно разузнаване, която отговаря за разузнавателните служби извън Русия. ФСС следи за заплахите вътре в Русия, но тъй като те сега идват от конфликтни зони, като Сирия, това може да стане повод за ФСС да навлезе в тази близка до нея служба.
Трето, ФСС е изключително заинтересувана да получи по-голям достъп до Чеченската република. ФСС и президентът на Чечения Рамзан Кадиров от дълго време водят борба за контрола над разузнавателните операции и операциите в сферата на сигурността в тази кавказка република.
През последните няколко години Кадиров блокираше голяма част от работата на ФСС. Убийството на опозиционера Борис Немцов през 2015 г. не помогна за подобряването на отношенията между службата и чеченското правителство. ФСС може с лекота да използва заплахата от проникването на „Ислямска държава“ на територията на Чечения и Северен Кавказ, за да разшири своето влияние в региона.
Още една последица от активната борба с тероризма и външните заплахи може да стане новия бум на ксенофобските и националистически движения. Подемът на национализма в Русия вече достигна рекордни нива в резултат на конфликта с Украйна, антируските санкции, въведени от Запада, и присъединяването на Крим от Москва. Руското правителство успя да представи тези събития така, че съществено да увеличи нивото на подкрепа от страна на населението, в резултат на което популярността на Путин достигна 89%. В миналото националистическите настроения лесно са приемали формата на антимюсюлмански и ксенофобски движения.
След взривяването на автобус през 2013 г. в Поволожието се появиха неправителствени въоръжени формирования. В крайна сметка тези отряди започнаха да заплашват и нападат мюсюлманите, живеещи в този регион. През 2011 десетки хиляди руснаци излязоха на протести в Москва и други големи градове с искане да се прекрати „помощта за Кавказ“ - участниците в тези движения искаха да принудят Кремъл да съкрати субсидиите за мюсюлманските републики в региона. В момента правителството се опитва да формира своята позиция по въпросите на тероризма на фона на борбата с „Ислямска държава“ и военните действия в Ирак и Сирия, но това бързо може да мутира в антимюсюлманска реакция на цялата територия на Русия, защото страната се опитва да осмисли своята собствена история на вътрешния тероризъм.
Освен заплахите от вътрешен и външен тероризъм, Кремъл може с лекота да използва аргументите за сигурност като предлог за усилване на наблюдението и натиска върху опозиционните групи и други движения, които Кремъл смята за нежелателни. През 2016 г. в Русия ще се проведат парламентарни избори и Кремъл полага всички усилия, за да попречи на несанкционираните групировки и отделни политици да постигнат успех във времена на икономическа и политическа неизвестност. Стремежът на Кремъл да контролира ситуацията стана очевиден по време на местните избори от тази година, по време на които властите бързо се справяха с антиправителствените кампании и движения, като не им позволяваха да набират скорост.
