Страхил Делийски: Винаги има варианти да се намерят липсващите пет гласа подкрепа за Габриел. Третият мандат може да отиде при ДПС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политологът Страхил Делийски коментира острата политическа ситуация в страната, като развива и тезата, могат да се намерят липсващите пет гласа за Мария Габриел, а и че би било нормално ДПС да получи мандат от президента при провал на първите два. Корупцията се превръща в свръхтема, изпразнена от съдържание, смята анализаторът в интервю пред "Марица".
Ето какво още казва той:
Предвид важността на съставянето на кабинет "Габриел" може би си струва да се приложи принципът на една известна възраст, която ще перифразирам така: пет минути срам - цяла година правителство.
След обявяването на състава днес ще има време до гласуването в парламента, в което може да се изкушат и да дадат подкрепа и депутати от другите парламентарни сили, освен вече обявилите подкрепа ДПС и ИТН. Проблемът е, че сякаш не се търси толкова усилено работещ вариант за съставяне на мнозинство, колкото се търси налагане на интерпретация на събитията с оглед на това кой да бъде изкаран виновен за това, че евентуално няма да има правителство. Въпреки декларираното от партиите желание да има редовен кабинет.
Впрочем правителството беше сигурно, докато г-жа Нинова внезапно не беше осенена от прозрението, че има различия с ГЕРБ, след като дълго време чувахме от нея обратното. Но при 240 депутати в шест парламентарни групи винаги има варианти да се намерят липсващи пет гласа подкрепа. Няма да е добър знак, но вече сме го докарали дотам свръхцелта да е просто да се направи редовно правителство. Доста време сме в такъв режим, а и последното редовно правителство на Борисов беше създадено също по силата на усещане, че е належащо да има правителство.
Малки са шансовете с втория мандат. ПП-ДБ казват: няма да управляваме с ГЕРБ и няма да подкрепим първия мандат, въпреки че много искаме да има правителство. ГЕРБ казват: също искаме да има кабинет, но след като не подкрепите нашия мандат, ние няма да подкрепим вашия. Едно от обещанията на ПП е, че няма да управляват с ГЕРБ, другото обещание обаче е ПП да управляват. Има две обещания, които не могат да бъдат изпълнени едновременно. И сериозният политик трябва да избере кое обещание да наруши.
И ГЕРБ са обещали да управляват, за да стане България отново стабилна. Но ако това не стане, лесно може да бъде обяснено на избирателите им, че неизпълненото обещание не е по вина на ГЕРБ.
Най-удобно в тази ситуация е обещанията да бъдат изпълнени през посреднически мандат на ДПС. Но това е много сложна политическа игра, в която трябва да участва и президентът. Това е сравнително стабилен вариант, но ще е нужно да бъдат постигнати много деликатни и трудни баланси. Но не е невъзможно, имайки предвид какви ходове наблюдаваме, докъде се стигна през нещата, свързани с главния прокурор. Все политически ловкости с неясен финал.
Но нека да се върнем в разумната политика. При положение че ПП-ДБ имат 65 депутати и решават да правят правителство на малцинството, всеки може да го подкрепи. Но тези 65 депутати ще са заложници на останалите, които са ги подкрепили. Единственият смисъл е да се търси форма на взаимодействие с този, който очакваш да ти гласува подкрепа.
И тук опираме до основен проблем, който до голяма степен определя трудностите, които изпитват политическите партии при формиране на мнозинство - те са изключително ниско легитимни. Двете големи коалиции се ползват с доверието на под 10 процента от населението.
Преди 15 години с такъв процент подкрепа, около 600 000 гласа, в най-добрия случай щяха да са трета политическа сила. А днес партия с подкрепа едва 600 000 гласа определя дневния ред. Това е драмата днес, на политически слабаци, с малко подкрепа, които имат претенцията да налагат версия за бъдещето на България.
Когато си политически слаб, много естествено е твоите политически, ерго властови позиции, които не могат да се дължат на политическата ти сила от демократичен характер, да са функция от корпоративни влияния. И някак естествено, когато корпоративните влияния стоят в основата на политическата легитимност, а не демократичната подкрепа, е резонно прокуратурата, съдебната система да е ключов фактор. Тя е онзи инструмент на държавата, който основно се занимава с начините, по които тези корпоративни играчи трупат богатството си.
Колкото по-ниска степен демократична подкрепа има зад теб, толкова се повишава степента на инвеститорско влияние, на корпоративна подкрепа. Колкото по-висока е степента на корпоративна подкрепа, толкова по-голямо значение имат съдебните и правораздавателните органи. Навсякъде по света корпоративната подкрепа е функция на това какво публичното представителство може да даде на съответния инвеститор, тъй като винаги става дума за публични ресурси. Няма по света едър бизнес, капитал, който да печели само от търговия, без помощта на публичните ресурси на държавата, за което му е нужна помощта на политиците - през удобна данъчна система, през трансфер на собственост.
От ПП и ДБ предлагат правителство на конституционното мнозинство. Тази идея звучи много депесарски, догански. Звучи реалистично, например при евентуален трети мандат на ДПС, като партията, която дава най-солидни сигнали, че иска да е посредник, да се завъртят около нея „разумът и диалогът“. И би било нормално тя да получи мандат от президента при провал на първите два. И посредникът би могъл да артикулира позицията на ПП за конституционно мнозинство, а от друга страна, тезата за отговорността за управление на ГЕРБ. И ето двете линии, събрани през посредничеството на ДПС. ИТН вече са готови и нещата отиват към конституционно мнозинство. Проблемът е, че ПП настояват това да стане с техния мандат.
Нинова е незначителна не само в очите на редовите социалисти, но и на политическите слабаци, които в сравнение с нея са титани по отношение на подкрепата. Единственото, което я държи на повърхността, е вярата, че от нея нещо зависи.
Никой не може да предвиди поведението на ВСС по отношение на Гешев. А влиянията няма да се разплетат. Прокуратурата у нас е така конституирана, да е силна, защото първото, което трябваше да осигури, е икономическият преход, трансформацията на собствеността. И прокуратурата продължи след това да изпълнява тази функция - занимава се основно с регулиране на трансформация на собствеността. И когато това е главният източник на ресурс, чрез който големите пари да влияят на политиката, имаме тази картинка.
В същото време корупцията се превръща в свръхтема, изпразнена от съдържание. А през корупцията се обяснява всичко - бедност, неуспехи. Това свръхфокусиране ни пречи да видим защо има корупция. За да има корумпирани съдии, политици, трябва да има някой, който ги корумпира. Който има пари - олигарсите. Но те са недосегаеми, защото имат партии. Въртим се в омагьосан кръг. Но в някои общества, за разлика от нашето, политическата мобилизация успява да излезе отвъд корпоративния контрол. А нашите слаби политици просто стават част от тази система. У нас в последните 20 години всички идват на власт като чистите, които ще борят корупцията, и падат от власт като корумпирани, за да дойдат другите чисти.
Ако и този път няма правителство, не виждам как партиите ще се явят на следващи избори, всяка от тях, без изключение. Не виждам как ще очакват от гражданите да ги чуят. Май единствено "Възраждане" може да качи подкрепа. Борисов разбира, че за него е животоспасяващо участието в политически процес. Повечето от останалите политици не мислят в политически категории. Ние сме парламентарна република и освен бюджет НС има да изпълнява още редица функции, включително кадрови, по отношение на редица институции. Ако се чудят какво да правят, политическите слабаци да вземат Конституцията и да четат.
