СТРАШНИ ЦИФРИ: Над 770 хил. българи имат нагласата да напуснат България
Последвайте ни в Google News Showcase
Приблизително всеки десети българин – 11,9%, не само има намерение да емигрира в чужбина, но дори е взел вече такова решение и е много вероятно да го направи съвсем скоро. Това показват резултатите от допълнителната анкета за нагласите за емигриране при последното преброяване на населението през септември 2021 г., съобщи НСИ.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
12 906 българи на възраст между 15 и 74 г. са изразили мнението си чрез тези анкети. Ако обаче резултатите се отнесат към цялото население, сметката показва, че около 773 500 българи имат нагласата да напуснат България. Това е най-голямата абсолютна бройка и процент от населението, които споделят такава нагласа, откакто се попълват подобни анкети. За първи път те бяха въведени при преброяването през 2001 г. и тогава желание и готовност да отидат да живеят в чужбина са изразили 9% от хората. 7,9 млн. души беше през 2001 г. населението на България и ако процентът се отнесе към всички, живеещи тогава в страната, над 711 хиляди българи са били потенциални емигранти.
Десет години по-късно – през 2011 г., този стремеж е намалял, и то чувствително. При тогавашното население от 7,3 млн. само 6,9% българи са имали намерение да напуснат родината, което прави към 503 700 човека. При сегашното преброяване обаче броят на потенциалните емигранти скача драстично. Икономическият фактор е водещ по отношение на причините за заминаване в чужбина на потенциалните преселници. Повече от половината от тях (57,5%) отговарят, че основната причина е желанието да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт
"Да получавам по-високи доходи" или "Да спестя пари" е мотивът при 21,9% от лицата, а за 4,7% - "Да се реализирам професионално". Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са едва 3,2% от потенциалните преселници на възраст 15-74 години. Колкото е по-високо образованието на анкетирания, толкова по-слабо изразява желание да емигрира от страната, показват резултатите.
От НСИ акцентираха върху факта, че тези анкети се попълват в точно определен момент – когато се прави самото преброяване. Освен това те са доброволни и няма доказателства, че анкетираните непременно ще емигрират.
Разликата между 2001 и 2011 г. вероятно се дължи на факта, че при преброяването през 2011 г. България и Румъния все още имаха ограничения за по-дългосрочното допускане на техни граждани до общия европейски пазар на труда. Освен това през 2011 г. имаше чувствителна смяна на политическото представителство – след правителствата на НДСВ и на тройната коалиция на власт дойде нова тогава партия – ГЕРБ. Причина обаче може да бъде и това, че по онова време има световна финансова криза.
Изследвания на "Галъп" от онзи период също потвърждават, че нагласите за емигриране у нас чувствително са спаднали през това десетилетие, особено сред младите и активни българи. Например през 2006 г. поръчано от социалното министерство изследване е показало, че към онзи момент само 40 хиляди младежи са искали да да живеят и работят в Европа. Институтът за икономически изследвания на БАН между 2007 и 2011 г. правеше изследвания на терен в страни от Западна Европа сред българската диаспора. Тогава изводът беше, че нагласите за емиграция на българите са по-скоро за краткосрочен престой с цел работа в чужбина, а не за постоянно преселване. И при трите изследвания на НСИ за нагласите за емиграция се установява едно и също нещо – с увеличаването на възрастта се разраства групата на онези, които може и да имат някакви намерения да отидат в чужбина, но оценяват вероятността това да се случи като много малка. През 2021 г. за възрастовата група между 70 и 74 години например 81% от хората отговарят точно по този начин. Докато при българите между 20 и 29 години този дял е наполовина по-малък - 43%.
Това се отнася и за миграцията вътре в страната. Хората, вече решили да се преместят в друго населено място у нас, са средно 2,4% от анкетираните, но за тези между 15 и 19 г. процентът е 7,1. При най-възрастните е под един.
Разбивката по етноси показва, че турската и ромската етническа група показват малко по-голямо желание от българската да сменят населеното си място. При въпросите за намеренията за преместване другаде в България хората с висше образование, които имат намерение да сменят населеното място, са с десетина процентни пункта повече от онези, които отговарят по същия начин, но са с начално или по-ниско образование. но когато въпросът е за емигриране в чужбина висшистите се оказват по-малко от хората с ниска квалификация и образование.
Хората с по-високо образование пък са по-склонни да сменят града.
