ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
65.4 на сто от българите се стресират в службата. Това сочат данните на Европейската агенция по здраве и безопасност при работа от 2013 г. Какви са причините да изпушваме в офиса и как шефовете могат да управляват стреса? Пред "Стандарт" отговарят д-р инж. Деяна Илиева, доктор по ергономия, и д-р София Евстатиева, доктор по хигиена. Тяхно дело е блогът за безопасност и здраве при работа Otgovori.info.
Лавината от задачи е причина номер 1 да се стресираме в службата, обяснява инж. Деяна Илиева. 40.5% от българите признават, че не им стига времето, за да си свършат добре работата. Други над 20% не крият, че са подложени на психически и физически тормоз в офиса. Стресът се нарежда на второ място в класацията на здравословните проблеми на нашенците. Като негови жертви най-често стават преподавателите, следвани от медиците и социалните работници и заетите в сферата на информацията и далекосъобщенията - това показва национално проучване на условията на труд у нас от 2012 г.
Има силна връзка между стреса в службата и отключването на депресия, сърдечно-съдови заболявания, мускулно-скелетни увреждания и диабет, посочва д-р София Евстатиева, специалист по хигиена. По думите й напрежението на работа води още до падане на имунитета, кожни оплаквания, увеличаване на теглото, спастичен колит, язви, загуба на либидото и репродуктивни проблеми.
Ето защо е важно работодателят да е нащрек и да знае как да го управлява. "Защото стресираните работници водят до загуби за бизнеса. Те отсъстват от работа, а има и опасност от злополуки в офиса", посочва инж. Илиева. По думите й основната пречка за над 40 на сто от родните предприятия да предприемат мерки по отношение на управлението на стреса е липсата на техническа подкрепа и указания. Информация за това обаче има и тя е в ергономичните евростандарти за психично натоварване. "Те са само препоръчителни, защото няма нормативен акт, който да ги прави задължителни. Но дават основната информация и знания, нужни на работодателите", категорична е инж. Илиева.
Стандартът, въведен в Европа и съответно - заведен и у нас като български национален стандарт, има три части. Първата описва основните фактори, които влияят върху стреса и го предизвикват, какви са ефектите за организма от него и как индивидуалните характеристики влияят върху възприемането на напрежението, разказва инж. Илиева. Втората част описва мерките, които трябва да се предприемат за намаляването му, а третата - методи за измерването му. Оказва се, че четири групи са факторите, които влияят на стреса на работното място. "В първата влизат изискванията на задачата и свързани с определената дейност неща, например - прекалено много информация и задачи или пък липсата на задължения, което също води до стрес, сложност на заданието", посочва инж. Илиева.
Втората група фактори, оказващи психично натоварване, са социални и организационни - работата в екип, начинът на ръководство, авторитарен тип на управление, прекалено близък контрол на ръководството или пък липсата на подкрепа от страна на шефовете. Третата група е свързана с технически характеристики, като например шум на работното място, който може да ни раздразни и стресира. А в четвъртата влизат обществените фактори - общественият натиск за определен социален статус и социално поведение.
"Ефектите за организма от стреса са положителни, но само за кратко време, в рамките на първоначалната активация, и най-вече отрицателни - понижена бдителност, ригидност към информация и "пускане по течението", обяснява инж. Илиева. По думите й, индивидуалните характеристики, за които също се споменава в стандарта, стоят между натоварването и психическото напрежение - дали човек е мотивиран, доколко има опит за справяне със стреса, какво е здравословното му състояние. Според стандарта напрежението в офиса може да тушира с някои мерки. "Например разнообразяване на задачите, да се включват и умствени дейности, изискващи учене, ротация на задачите - и физически, и психически", обяснява инж. Илиева.
В евростандарта са заложени и методи за измерване на напрежението в службата - анкети, работа във фокус-групи. Но инж. Илиева е категорична: "Първо, шефовете трябва да преценят от къде идва стресът, защото претоварването с работа например може да е свързано с недобро разпределение на задачите, лоша комуникация, чакане. А след това да изберат конкретните мерки, които да приложат".
Европейската агенция по здраве и безопасност дава няколко основни насоки в управлението на стреса в офиса - консултации с психолог, стаи за релакс, йога, арт терапия, масажи, дни на отворени врати и т.н. Не трябва, разбира се, да чакаме само шефът да се погрижи за спокойствието ни на работното място. Какво можем да направим сами за себе си?
Да поставим картина с красив пейзаж и снимка на любим човек на бюрото ни място или да отглеждаме цвете - тези хитринки са ефективен буфер срещу стреса в службата, обясняват специалистите.
