ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В ранните часове на 14 август 1887 г., съвсем близо до град Уилкс-Баре, е извършено страшно и хладнокръвно престъпление. За няколко седмици то става гореща тема за разговори в голяма част от източните щати.
В петък следобед добре облечен мъж със златен джобен часовник и верижка се появява в селището Майнър Милс, на около 5 км от Уилкс-Баре. Заможният непознат влиза в механата, собственост на мъж на име Фентън, и моли за указания за къщата на Адам Волкович, като обяснява, че му е стар познат.
Волкович се зарадвал на появата на приятеля си. През останалата част от уикенда двамата мъже са забелязани да обикалят около Уилкс-Баре, да пият по кръчмите из целия град и да си прекарват добре. Непознатият е представен от Волкович като Станислав Биоски – стар приятел от детството му.
Късно в съботната вечер Волкович убеждава приятеля си да го придружи на разходка по железопътните коловози към Питстън. Те вървели, смеели се и си шегували.
Малко след полунощ, на около 2,5 км над Миньорските мелници, поведението на Волкович изведнъж се променя. Той изважда револвер и стреля три пъти в главата на Биоски. След това ограбва жертвата си, като взима златния часовник, верижката, дрехите и портфейла.
Биоски е все още жив, когато е намерен няколко часа по-късно от влаковия инженер Чарлз Вануи. Той е откаран по спешност в болницата в Уилкс-Баре, където умира от раните си на 16 август. Детективите намират оръжието на убийство в канавка до лобното място. Пет дни по-късно, те проследяват Волкович до Джърси Сити, Ню Джърси, и го арестуват.
Адам признава за убийството, но твърди, че е застрелял Биоски при самозащита, заявявайки, че именно Биоски се е опитал да го убие. Процесът срещу Волкович започва на 19 септември. Той е признат за виновен и осъден на смърт.
Доказателствата срещу Волкович са поразителни. Имащ признанието на убиеца, предсмъртните думи на Биоски и намереното оръжие на убийствота, прокурорът лесно убеждава съдебните заседатели, че Волкович е убил Биоски, за да го обере.
Единственият човек, който свидетелства от името на убиеца е съпругата на Адам, която твърди, че богатият мъж се опитал да я съблазни и да я убеди да убие съпруга си, а след това да избяга с него. Но съдебните заседатели не й вярват и гласуват с 11 на 1 за убийство първа степен.
Съдията Чарлз Е. Райс отказва искането на защитата за нов процес и през октомври Волкович е осъден. Адвокатът му отправя апел до губернатора Бобър да спре изпълнението на смъртната присъда, но искането е отхвърлено. На 3 април 1888 г., сутринта, Адам Волкович е обесен.
Огромна тълпа от хора се събира около затвора с желание да станат свидетели на екзекуцията. Около двеста души са допуснати да влязат в двора, включително шерифът, неговите заместници, членове на журито и пресата.
В 11:05 часа е съобщено, че бесилото е готово и шерифът с неговите заместници влизат в килията на Волкович, връзват ръцете на осъдения и го извеждат.
Отец Идоски казва няколко заключителни думи и на главата на Волкович е поставена черна качулка, а няколко секунди по-късно всичко приключва. Съпругата на Адам се сбогува с него, тълпата се разпръсква и историята на Адам Волкович е приключена.
Или поне така си мислели всички … По-малко от месец след екзекуцията започват да се случват странни неща.
В изданието на Bloomsburg Columbian от 4 май 1888 г. пише:
„В съобщение от Уилкс-Баре от миналия петък се казва: затворниците от затвора в окръг Люцерн са ужасени от слуха, че призракът на Адам Волкович, екзекутираният убиец, обитава килията, която е заемал.
Снощи унгарски затворник, наскоро затворен в тази килия, събудил всички в затвора със своите писъци на ужас. Той казал на нощния пазач, че Волкович току-що е влязъл в килията и се е приближил до леглото, върху което лежал.”
На 11 май 1888 г., в изданието Bloomsburg Columbian, пише:
„Уилкс-Баре, 8 май – духът на Волкович, екзекутиран на 3 април, изглежда се лута из коридорите на затвора. Около 10 часа снощи, докато надзирателят Брокуей и заместника му Смит седели в главния офис, изведнъж били изненадани от силни викове в частта, в която се държат дългосрочните затворници.
При отиването си там те открили, че затворникът Джон Джоунс е почти полудял от страх и казал, че призрака на убиеца Волкович бил пред вратата на килията му. Джон не се успокоявал и надзирателят заповядал да бъде преместен в друга килия.
Не след дълго пазачът МаКдоналд чул отново тревожни викове, идващи от новата килия на Джоунс. Той отишъл при него и го открил да трепери. Джон твърдял, че призракът на Волкович отново му се появил. Тогава бил отведен в друга килия при брат му, който също бил в затвора.
Междувременно и други затворници започнали да съобщават, че са чули мистериозни шумове или че са видели призрак. Всички те били повече или по-малко развълнувани от събитието.“
Защо духът на Адам Волкович не е намерил покой? Дали защото наистина е казвал истината, че е убил Станислав Биоски при самозащита? Или има друга причина?
Две седмици след обесването на Адам Волкович в Bloomsburg Columbian пише:
„Г-жа Волкович, съпругата на убиеца, обесен в Уилкс-Баре във вторник миналата седмица, избяга в петък вечерта с месаря Традески. Отишли в Питсбърг, където са се оженили. Всички в Уилкс-Баре са възмутени от поведението на жената.“
С тези последни думи се появяват въпроси, които хвърлят съмнение върху цялата история, вината на Адам и призракът му, който няма покой …
