ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
А СЕГА НАКЪДЕ?
България е на кръстопът. В следващите месец-два ще се решава не само нашата съдба, но и нещо още по-важно. Съдбата на нашите деца и внуци.
От всички нас зависи по кой път ще тръгнем. По демократичният път - този на свободен избор на личностно развитие, свободно придвижване в страната и чужбина, свобода на словото, отворени и ремонтирани църкви и позволени кръщенета.
Или по пътя, който ни връща към времената преди 1989 година - времена, в които вкарваха в затвора за един виц, в които всички живееха в страх, че може някой ден да се почука на вратата, да се арестува главата на семейството и повече никой да не го види, времена с една телевизия, с един вестник и с една партия.
Най-голямата политическа партия - ГЕРБ, след множеството безапелационни победи явно е изпаднала в дълбока апатия.
По престъпен начин политическата ситуация в страната коренно се променя и се подменя вота на избирателите. А от водещата все още по електорална подкрепа партия стоят и се спотайват.
От служебния кабинет се изнасят непроверени данни, “научени от медиите”. Да се смее ли човек или да плаче. Служебният премиер научава информацията на службите от медиите. Дори и той бил подслушван.
Защо не се задава въпроса за какво му е на някой да подслушва някакъв секретар, какъвто е бил по онова време Янев?
В краткото време до предстоящите избори, които ще бъдат поправителен тест за зрелостта на обществото ни, ще успеят само най-гъвкавите, тези които бързо напипват пулса на времето и промените.
Каквото и да говорят за Нинова, тя все пак успя да събере на едно място хора, които до вчера дори не се поздравяваха. Успя да ги накара да се явят заедно на изборите. Дали в името на нейното оцеляване, или в това на партията, е без значение в случая. Дават знак, че ще се борят да си върнат второто място.
Нещо подобно направиха и патриотите. До вчера взаимно се обвиняваха, че купуват цигански гласове и продават военни имоти, но в нечий интерес все пак се прегърнаха. Дано да е в интерес на народа.
Дори неможещите да се понасят преди това либерали също успяха да се обединят. А какво да кажем за абсурдната коалиция около Манолова.
Но явно дългата власт закърнява бързите рефлекси и адекватни решения в ГЕРБ. Какво правят те? Защо не се търси по-широка подкрепа, извън двете партии ГЕРБ и СДС? Защо не се канят на срещи всички дясномислещи и патриотични граждански сдружения и организации? Пак ли ще отбием номера с няколко неизбираеми места за гражданската квота? Вариант, който с нищо не допринася към повишаване резултата на партията.
Време е хората, които вземат решения в тази партия, да осъзнаят, че битката за България трябва да се води не със спотайване и с няколко пенкилера, пазещи постовете си, а с доказани биткаджии и хора, които наистина обичат България!
P.S. За да избегнем свободните интерпретации по темата, повтарям, че аз лично няма да участвам в предстоящите през юли избори. Въпросът, който повдигам, е принципен и касае бъдещето на всички разумни българи.
Станислав Недков - Стъки, Фейсбук
