Стюардесата - авторка на световен трилър №1 "Ултиматум": Започнах романа по време на нощен полет от Лос Анджелис до Ню Йорк

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Абсолютен фурор отвъд океана тази есен е един спиращ дъха  трилър – „Ултиматум“ на Ти Джей Нюмън. Българският превод не закъсня и на пазара е вече родното издание с логото на „Милениум“.

Авторката е напълно непозната за читателите и доскоро беше мистерия кой се крие зад псевдонима Ти Джей Нюмън. Оказа се, че това е стюардеса, чиято история е не по-малко интересна от самия роман. Ето какво разказва тя пред Си Би Ес.

- Последните 10 години сте летели на пътнически полети – как станахте писател?

- Ще получите банален отговор: пиша още от ученическите си години. После основах книжарница, за да прекарвам повече време сред книгите.  Кризата ме принуди да работя като стюардеса, но по време на дългите полети, когато целият самолет спеше, продължавах да чета и да записвам многобройните истории, които имам в главата си и искам да споделя.  Повярвайте ми, през тези 10 години натрупах материал поне за десет романа.

- И все пак – как се роди „Ултиматум“? Основан ли е на истински случай?

- Започнах този роман по време на нощен полет от Лос Анжелис до Ню Йорк. Пилотът носеше снимка на съпругата и децата си в кабината и тогава си помислих: всички на борда сме в ръцете на този човек, зависим от неговите умения и професионализъм, но какво би станало, ако в този момент, без да подозираме, някой го изнудва, ако го манипулира да извърши нещо ужасно с нас, за да спаси близките си от снимката? И изведнъж започнах бясно да записвам всичко, което си представях като възможни сценарии на такава ситуация. Изписах цял тефтер, продължих да драскам на самолетни салфетки. Когато кацнахме, преписах всичко на компютър, направих над 30 редакции на текста, за да избегна всяко клише, всеки обрат, който читателят може да предвиди. Накрая почувствах, че романът е готов. Но не подозирах, че трудното едва тепърва започва.

- Толкова невъзможно ли е начинаещ писател да открие своя издател? Предубедени ли са към стюардесите?

- Вероятно не само към стюардесите. Но е истина, че повечето хора смятат стюардесите за сервитьорки в небето. Повярвайте ми, авиокомпаниите отдавна биха съкратили този разход, ако те можеше да бъдат заменени с автомат за храни и напитки. Истината е, че от тяхното присъствие зависят живота и безопасността на пътниците, а даже и на пилотите. Защото ако получите сърдечен удар на борда, тя няма да ви донесе кока-кола, а дефибрилатор.

Колкото до трудностите за отпечатване, преди да получа подкрепата на „Саймън и Шустър“, получих 41 последователни отказа от други издатели и литературни агенти. Но аз не се отказах. Вярвах, че провалът е един от пътищата към успеха. И добре, че стана така, защото сега книгата ми получи не само заслуженото признание сред книжари и читатели, но и скоро ще бъде филмирана в мащабна кинопродукция, а веднага след това ще излезе и минисериал по Netflix.

- Критиците сравняват книгата ви с романа „Летище“ на Артър Хейли (1968 г.) и с „Въздушна клопка“ на Майкъл Крайтън (1996). Ласкаят ли ви тези сравнения?

- Разбира се! Дълбоко ценя и двамата автори, но моята книга е нещо различно. Сигурна съм, че ако я прочетете, тя ще промени отношението ви към въздухоплаването още при следващото ви качване на борда на някой самолет. Дори на онези, които панически се боят да летят, мога да кажа, че от моя роман ще придобият увереност, каквато никоя статистика или логически довод няма да им дадат. Защото по това ще познаете истински добрия трилър: той няма за цел да ви плаши и да пълни с кошмарни тревоги живота ви, а да ви направи по-силни, по-информирани и по-оцеляващи дори в най-невъзможните ситуации.