Сульо и Пульо с пожизнен статут на държавен глава, само Симеон II не искаме да признаем - той е цар и никой не му е отнемал титлата
Последвайте ни в Google News Showcase
Лош народ сме и проклетията ще ни погуби. Ден след ден стигаме до тази горчива истина с куп примери как се мразим и плюем без причина.
В деня на 80-ия юбилей на цар Симеон II лошотията ни преля чашата. Не аристократ, най-обикновен човечец да беше - Симеончо от село Горно нанадолнище, не заслужава толкова сквернословия. То не бяха заклинания от рода на "най-големия крадец на България", "какъв цар е тоя", "да си иде в Мадрид и да не се връща тук", "комарджия".
И това са най-малко обидните квалификации, с които засипаха царя пишещите в социалните мрежи и форумите. Нашите мили политици високомерно се правят, че не забелязват Негово величество и рождения му ден, сякаш ще се опарят.
Само църквата продължава да признава Симеон II за цар и подобаващо направи благодарствен молебен за него. "Великите ни политици" продължават да го наричат с нелепите "Симеон Борисов" и "Симеон Сакскобургготски".
Не съм монархист, както лековато вероятно ще ме обвини някой. А и в такива времена живеем, че монархията не може да се върне. Мисля, че и самият Симеон II няма такива амбиции.
Сульо и Пульо обаче, били за известно време президенти на страната, добрали се до властта те си знаят по какъв начин, получават почести на държавен глава пожизнено. Докато са живи се обръщат към тях с "г-н президент" и се радват на всички облаги от това. Само Симеон II не го признаваме за държавен глава. А той е бил такъв, макар и шестгодишен. Цар е, не е абдикирал. Комунистите са му отнели царството, но царската титла никой никога не му е взимал.
Какво ни пречи да признаем, че Симеон II е бил държавен глава на нашата родина?! От какви призраци се страхуват тези, от които зависи това признаване?! Няма да ни паднат шапките, ако се обърнем с уважение към един човек с аристократично възпитание, с родствени връзки във всички кралски фамилии по света, с безпорно излъчване на аристократ. И стига сме повтаряли като мантра, че си бил взел имотите, изсякъл горите и какви ли още не нелепици. Значи, Сульо може да си вземе мандрата, нивата или маслобойната, а царят - не. Сякаш ще вземе да си ги занесе в Мадрид?!
Симеон II е най-потърпевшият от комунистическия режим в България. Но като аристократ не търси мъст за разлика от някои, за които е доста спорно, че са били гонени от комунистите. Дори призова политиците да се замислят и да простят на миналото. Било каквото било. Миналото не може да се промени. Симеон даде за пример надписа под една зловеща картина във военния музей в Мадрид от гражданската им война с надпис под нея: "Испанци, помнете, не забравяйте, но простете". Но, за съжаление, остана неразбран. Дори бе обвинен, че е комунист, което е най-голямата нелепица.
Няма как да вървиш напред, ако само гледаш назад. Същото е писано и в най-мърдата книга - Библията. В Евангелието от Лука се казва: "Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие".
