ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Сурва, сурва година… живо-здраво до година!”. Така започва Новата година за нас българите. Сурвачката и сурвакането са неизменното нейно начало, което ни връща към традицията и благославя старта й с пожеланията за берекет и здраве.
Специалистите не знаят, кога се е появила първата сурвачка и кога се е произнесла сурвакарската благословия, но обичаят е хилядолетен и все още изключително жив. Всички сурвакарчета са чакани във всеки български дом от далечни времена до днес.
Общо за цяла България е, че сурвачката е изработена от дрян, а декорацията й се отличава в различните етнографски райони. „Това си има разбира се своята конкретна причина и обяснение. Дрянът е изключително жилав. Това е дървото, което първо цъфти от всички, но последно узрява и дава плод“, заяви пред БГНЕС д-р Иглика Мишкова от Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН.
Когато сурвакаме някого по гърба върху него се пренася жилавостта на дряна, а цялото това действие се съчетава магията на говоренето, с благопожеланията, които сурвакарчетата казват.
Именно по декорацията се отличават една от друга различните сурвачки. В Етнографския музей можем да видим такава, чиито дрянови клончета са привързани с червен вълнен конец и е оформена като отделни кръгове. Тя е богато декорирана с шипки, пуканки, кравайчета, малко ошав и разбира се вълна и червени чушки. В Ямболско на най-горния край се слага задължително една червена ябълка. Съществува и издялкана сурвачка, благодарение на което са отделени тънички нишки от кората на дряна и е направена като къделка, т.е. като къделка вълна. Допълнително се слагат нанизи от люти чушки, пуканки, разбира се и паричка, която в миналото в много региони на страната е била златна или сребърна и се е пазела във фамилиите. Пернишко също може да се похвали с изключително интересни видове сурвачки в някои села – там дрянът е издялкван, като самите пръчки са оформяни леко като ветрило и между тях има поставени нанизи от лешници, разказва специалистът. „Тоест декорацията е тази, която отличава сурвачката, дряновото дърво е неизменният символ и разбира се самата благословия, която трябва да произнесат малките сурвакарчета”, каза д-р Мишкова.
Самото сурвакане е обичай, който е запазен само в българската етническа територия. „Той не е характерен за други етнически територии, поради тази причина и трудно би могло да се определи от кога са неговите корени и каква е точната причина да се появи. В литературата има описани случаи при които едва ли не сурвачката се е появила, тъй като дряновите пъпки са били използвани, за да се раздават късметчета в баницата. Ще ми се да подчертая, че в миналото само момчета са били сурвакарчета, но говорим за много далечни времена на традицията, които сега вече са съвсем различни и днес всички дечица са желани сурвакари във всеки български дом”, посочва д-р Мишкова.
Още преди празниците всеки желаещ може да си купи сурвачка, но по стар български обичай повечето столичани остават покупките за последния момент. Купуването на сурвачка не е изключение. В центъра на София лесно могат да се намерят дрянови клонки украсени както повелява традицията с вълна, пуканки и кравайчета. Те изместват станалите модерни сурвачки, обвити в лъскав целофан и фолио. Сурвачките вървят в зависимост от големината си между 4 и 10 лв., но в София може да си купите и дрянова клонка, която да украсите сами. Тя излиза около 50 ст.
Много семейства си правят сами сурвачките. „Ще направим у дома“, каза усмихната жена, която в почивните дни бе извела малките си деца в парка. По този начин тя иска да съхрани традицията, защото като дете заедно със своите родители е изработвала сурвачки. Семейство Илиеви, които също бяха избрали да прекарат почивния ден на разходка, споделиха, че когато техният син стане малко по-голям ще му обяснят как се сурвака за здраве. „Все пак си е традиция, нали е българин, трябва да знае традициите, стареем се да го учим точно на това“, казва бащата. Той си спомня, че като е бил малък основно си правели сурвачки, а пък жена му помни, че са й купували и то от онези лъскавите с целофана.
Дали сами сте направили сурвачка за детето или ще разчитате на купени обаче важно е, че традицията остава жива и….
Сурва, сурва година, весела година,
голям клас на нива, червена ябълка в градина,
жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.
Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,
до година, до амина.”…
