ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Богдан Николов е по-известен в чужбина, отколкото в България, шегуват се приятели на големия ни мотоциклетист. И сигурно е така, защото негова снимка на първа страница на някогашния вестник „Советский спорт” му отваря вратите, а у нас още никой не го знае.
Стефан Нинов, някога кмет на Плевен и шеф на ОК на БКП забелязал въпросната снимка, признава днес Николов. „Един ден пред гаража ми спира волгата на първия секретар. Пита: „Кой е Богдан Николов? Трябва да го закарам при първия секретар.” Влизам при Стефан Нинов, а той отворил един вестник „Советский спорт” с моя снимка отпред. Започна да ме разпитва. Пита ме какво трябва, за да отида на европейско, световно. Обяснявам - мотори, сервиз. В България си все №1, ама файда няма. Даде ми една визитка и ме прати в министерството на търговията в София да търся Васил Крумов. Толкова нямах пари за влак и се качвах и слизах с кондуктора. А бай Васил ме прати в „Балканкар” при Димитър Альоков. 24. Те внасяли коли и мотори. И аз тогава знаех само машините МБА, тези на “Морбидели”. След няма и месец всичко бе уредено”, разказва Николов. Отишъл с един стар бус в Италия заедно с колеги да взимат мотора, ама се оказало, че не могат да го докарат тук, защото сърбите искали гаранция, а те нямали пари. Та след няколко дни на границата една нощ минали контрабанда.
В кариерата си, 60-годишният днес Николов има 21 титли, сред които три пъти шампион на Източна Европа. През 1988г. става европейски шампион при 80-кубиковите машини, а четири години по-късно става световен шампион по мотоциклетизъм в състезанията със серийни модели.
Тези успехи обаче имат доста висока цена, а именно тежките контузии. „Май нямам здраво място по тялото – смее е шефът на федерацията ни по мотоциклетизъзм. - Ребрата съм ги чупил по два пъти. Двете ръце, китките, краката, капачки. Главата. Бях 12 минути в кома. На пистата „Харама” се пребих тогава. И тогава ми помогна шефът на холдинга RWE Рудолф Вебер. Вебер ме закара в клиниката на Борис Бекер край Регенсбург”, казва още Николов.
През 1992 година кариерата на Богдан като състезател прекъсва в името на спорта у нас. А тъкмо е можел да направи голяма крачка напред, разбира се в чужбина. „След като се отказах през 1992 г., ме поканиха на проби в Италия. Владо Илиев дойде с мен. Да пробваме прототип „Узела”. Специално за мен. Два месеца бяхме там, имахме договор. Можеше и до Формула 1 да стигна. Връщаме се и срещаме Вальо Керин от федерацията. Започна да се жалва: „Знаеш ли, че няма вече федерация. Андрей Кожухаров ни закопа окончателно. Набутал ни е в една стаичка на улица „Света София”, където бе СБА.” Трябваше да избирам. Заплатата ми бе 1 милион марки плюс къща в Милано. Появи се и друг проблем. Трябваше да карам прототип на планинско. Аз без ограждения не бях карал, а урвата ме чака. Реших да се боря за федерацията”, обяснява избора си Николов.
