Съветникът на Тодор Живков проговори за смъртта на Людмила Живкова: Никой не я е убивал
Той знаеше, че ще го свалят от власт и когато това се случи 300 агенти го проверяваха дали не е откраднал нещо, разказва Костадин Чакъров
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тодор Живков казваше: „Аз познавам психологията на този народ. Той политически грешки ще ми прости, но не и ако открадна 5 лева“. Това каза съветникът му Костадин Чакъров пред Нова телевизия. „Той знаеше, че ще го свалят от власт и когато това се случи 300 агенти го проверяваха дали не е откраднал нещо.
„Мериха дебелината на плочите на вилата, в която живее. Тухла по тухла мериха. Това е такава обида. Да не би вътре да има нещо скрито. Благородството на един човек се вижда, когато не е на власт. По цял ден се смееше, че вече не е на власт и е свободен“, спомни си Чакъров. Той коментира и твърденията, че Живков е раздавал апартаменти.
„Той имаше контингент от 20-30 апартамента всяка година, които раздаваше по преценка. Не може заслужили българи да няма къде да живеят. Той каза, че съжалява, че на всички не е дал. Страхотно усещане имаше към обикновените хора“. Костадин Чакъров опроверга слуховете, че дъщерята на Тодор Живков е била убита от тайните служби.
„Людмила Живкова получаваше пристъпи от болките в главата, след катастрофата. Тя носеше тюрбан на главата, защото имаше хубава дълга коса и сутрин си я навиваше, след което нахлупваше тюрбана, за да не си прави прически. Никой не я е убивал. Случило се е каквото е съобщила охраната й. Получила е припадък във ваната“.
„Много я болеше, че се разпространяваха слухове за нея. Разкъсах се за този народ, а той ме плюе. Най-много ми е тежало, че съм Живкова“, казваше ми тя. „Живков умееше да се шегува без да обижда хората. Той не пиеше. Но по-късно започна да пие по малко уиски или коняк. Като си пийнеше той започваше да говори на правешки диалект. Много се пазеше от пиенето“. „Беше много дисциплиниран. Винаги започваше работа точно в 9:00 ч. Народът се управлява с мезе“, казваше той.
