ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ваканцията на депутатите става все по-нетърпима от ден на ден. В очакване да бъдат привикани по спешност в парламента заради ветото на президента върху актуализацията на бюджета, те изживяват протести пред почивната база в "Евксиноград“, а сега и заплаха от съдия изпълнител.
Той се опитва да влезе и да въведе в собственост наследник, който след 20-годишна съдебна сага е успял да получи правата си върху 8,5 дeкара. Уникална патова ситуация се разиграва вече за трети път през последните месеци на входа на резиденция „Евксиноград“.
На територията й се опитва да влезе съдебен изпълнител, който трябва да извърши въвод на частен собственик, който след 20-годишна съдебна сага е успял да получи правата на наследник на 8,5 дeкара.Вестник "Народно дело" припомня, че става въпрос за имот, който се намира в двора на резиденцията, за собствеността на който се е произнесъл с тълкувателно решение дори Върховният касационен съд.
Магистратите са категорични – въпросните декари са частни и собственикът им трябва да влезе във владение. Работата е там, че нещата не са никак прости, когато на пътя на изпълнението на съдебно решение, пък било и взето на такова ниво, стои НСО. И когато става въпрос за реституция не къде да е, а в границите на правителствената резиденция „Евксиноград“.
При всеки друг случай съдебният изпълнител може да разчита на съдействието на полицията, за да получи достъп до имота. Противопоставянето на полицаите на правителствената охрана в случая, както всеки може да се досети, е просто немислимо.
Искането за връщане на част от парка на „Евксиноград“ започва още през 1992-ра, като претенциите са предявени от наследник на някогашен царски офицер. През годините делото за реституцията на имота претърпява обрати и всякакви перипетии, докато в крайна сметка е решено, че имотът наистина трябва да бъде върнат. Ключов момент е 2001 година, когато държавата, от една страна, издава акт за публична държавна собственост за въпросните декари, а от друга - започва да подготвя процедура за отчуждаването. На практика това значи, че го приема едновременно за държавен и за частен. Това обаче е само част от абсурда на ситуацията.
През 2006-а е заведен нов иск, който извървява пътя от Варненския районен съд до Върховния касационен. Правото върху имота в крайна сметка отново е дадено на наследника на някогашния му собственик. Остава единствено той да влезе във владение. И тук стигаме до патовата ситуация, която се разиграва в последните месеци. Съдебно решение има и то трябва да се изпълни, но самата държава отказва да го направи.
Разбира се, когато става въпрос за парка на резиденция, всеки разумен собственик е наясно, че едва ли ще може да ползва върната му в неговите граници земя като всяка друга. Вариантът оградата на „Евксиноград“ да си остане където е и сега е частният терен да бъде отчужден и реститутът - овъзмезден за него. Това обаче не може да се случи, преди имотът да бъде нанесен в кадастъра.
За целта е необходимо съдебният изпълнител да бъде допуснат заедно с геодезист, който да извърши техническата работа по регистрирането му. Както казахме и в началото, това е отказано, а намеса на полицията се оказва немислима заради невъзможността да се противопостави на НСО. Така се създава истински параграф 22, в който уж всичко е ясно и законно, но на практика едно напълно ясно съдебно решение остава неизпълнено.
