Съдят Васил Божков за поръчителство на убийства и изнасилване. "Ще си удариш муцуната в асфалта“, заканил се на Манол Велев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Васил Божков е поискал половината от хазартния бизнес на Манол Велев три месеца преди покушението срещу него и го е заплашил, че ако не се съгласи и не се откаже от хазарта, „ще си удари муцуната в асфалта“, съобщава сайтът Breaking News.
Срещата между двамата е проведена през април 2007 г. и още на нея Велев категорично е отказал да предаде 50% от казината си, които по това време са основната конкуренция на тези на Божков.
На 11 юли същата година неизвестен простреля бизнесмена до офиса му на ул. „Мизия“ в София, а 15 години по-късно той почина без да дойде в съзнание.
Натискът над Велев преди да бъде убит много наподобява на заплахите, за които разказаха други играчи от хазартния бизнес – братята Цветомир и Боян Найденови.
Breaking News пише, че и от тях Божков искал 51% от бизнеса, а през юни 2019 г. ги заплашил, „че ще ги приключи като Манол Велев и Йордан Динов“.
Данните за заплахите срещу Велев и показанията на Найденови са записани в обвинителния акт срещу Васил Божков по делото, по което той е подсъдим за подбудителство на опит за убийство на Манол Велев през 2007 г., подбудителство за убийството на друг хазартен конкурент – Йордан Динов през 2012 г. и опита за изнасилване на тогавашната шефка на Комисията по хазарта Мария Филипова през септември 2019 г.
Според показанията на свидетелите за покушението срещу Манол Велев, веднага след ултиматума на Божков, съпругът на Весела Лечева си купил брониран автомобил, защото бил наясно със сериозността на заплахата.
Година по-рано Черепа имал претенции и към Лечева, по това време директор на Държавната агенция за младежта и спорта, под чиято шапка е тотото. Божков настоявал за законодателни промени в онлайн хазарта, но Лечева отказала, защото щели да ощетят националния тотализатор, пише Breaking News.
Пет години след стрелбата по Манол Велев, друг конкурент на Божков получава куршуми посред бял ден в центъра на София. Той обаче умира на път за „Пирогов“.
Благоевградчанинът Йордан Динов трайно влиза в полезрението на Черепа, след като отваря над 100 пункта за залози в цялата страна.
Мрежата му се разраства бързо – от 2011 г. до април 2012 г. Като управител на две дружества – с предмет на дейност обслужване и помощ на клиенти, администриране и поддръжка на компютърни системи и сървъри, изграждане на интернет мрежи и сайтове, Динов обслужвал и клиенти на лицензиран в ЕС хазартен австрийски оператор, сочат данните на разследването.
„Горепосочената дейност, развивана успешно от Динов, конкурирала дейността, развивана от обвиняемия Божков. Във връзка с това Божков на няколко пъти изпращал лица, които да предупредят пострадалия Динов да спре да се занимава с интернет залози и спортни състезания, тъй като му отнема голяма част от клиентите и по този начин той се лишава от значителна загуба“, пише в обвинителния акт.
Според данните на разследването през януари 2012 г. Божков се среща с Николай Станков – Дългия, понастоящем обвиняем за убийството на Йордан Динов, и му казва, че „трябва да умъртви Динов“.
Свидетелите, разпитани за убийството на Динов, са категорични, че е намесена конкуренцията с компанията за спортни залагания и натискът от Божков и го казват часове след убийството.
Публични са акциите на НАП, ГДБОП и Комисията по хазарта, които зачестяват месеци преди разстрела на Динов. Фирмата на Божков дори излиза с декларации с призив пунктовете на Динов да бъдат затворени, защото не били законни.
„До 2020 г. година обаче тази явна война и свидетелските показания остават непроверени от разследващите – неясно защо въпреки неколкократно споменатия мотив от близки и колеги на Динов, нито Божков, нито друг съдружник от компанията за спортни залагания е разпитан, а делото срещу физическия извършител Николай Станков – Дългия почти се загубва в съдебната реформа“, пише сайтът Breaking News.
В първоначалния му вид няма и мотив, поради който Станков е убил Динов. Това според юристи е минирало процеса, който можел да се върне за доразследване във всяка фаза на делото.
