Съдят ни в Страсбург заради смъртта на 14-годишно момче

На 14 години Борис тежи 8 кг

Българският хелзинкски комитет завежда в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург трето, поредно дело за дете, загинало в социален дом. Делото е за водения в лишения живот и смъртта поради немарливост на 14-годишния Борис от с. Петрово, Благоевградско. Смъртта застигна момчето през 2006 г.

Борис умира от дизентерия - зараза, обусловена от лоша хигиена. В същия дом избухват няколко епидемии от дизентерия и са заразени и умират и други деца. Преди да бъде заведен в болницата, където умира, Борис е държан 8 дни в дома, без диагноза и съответно лечение. Борис е изоставен и институционализиран от 18-ия си ден. Той страда от патологично недохранване от третата си година. Тази му болест се задълбочава през годините. Нищо не е правено, за да бъде лекувана тя. Когато умира на 14 г. възраст, той тежи 8 кг. Борис е лишен от рехабилитация до 12-та си година. Дотогава той „постоянно лежи в кошче”. Вследствие само две години рехабилитация, преди да умре, той вече ходи с патерици, обува се и се храни сам, общува и сътрудничи. Разследването за смъртта му приключва с оправдаването й. Прокуратурата приема, че тя е естествена заради заболяването му – синдром на Даун, което снижило имунитета му. Прокуратурата не споменава болестното недохранване на Борис, с давност 11 години, което също е от естество да отслаби организма му, но, за разлика от синдрома на Даун, не е случайно явление, а резултат от третирането му в институцията. Според прокуратурата, така да се каже, хората със синдром на Даун по правило умират и Борис не прави изключение.