ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Робот, който звъни на тел. 112 при инцидент, показаха от Българска академия на науките.
С помощта на вградени сензори умната машинка регистрира промяна във физическото състояние на човека и автоматично сигнализира на спешния телефон чрез гласово съобщение. Експонатът е част от изложбата на роботи и роботизирани системи, организирана от Института по системно инженерство и роботика по повод 145-годишнината на БАН. За мото на експозицията учените са избрали „Технологии за независим живот или иновации за националната индустрия“.
Представен е и виртуален модел на роботизирана ръка, подходящ за работата с деца аутисти. Те по-лесно общуват с технологични средства. Ръката имитира човешки жестове и подпомага заучаването им от страна на малчуганите. Учените показаха и най-новите си мобилни роботи с разпознаване на гласови команди и управление през интернет.
Те са ценни помощници на хората в неравностойно положение. Вместо тях извършват различни операции – подаване на предмети, отваряне на прозорци и врати, донасяне на лекарства и др.
Проблемът в Лясковец въобще нямаше да съществува, ако силите за сигурност имаха на въоръжение роботизирани системи, включително и дистанционно управлявани хеликоптери, които да обследват предварително обстановката, категорични са учените.
Те особено се гордеят и с безконтактния си електромер, който има възможности за подаване на гласова информация и е подходящ и за незрящи. Безспорни постижения са и крачещият мобилен робот, роботизираната система за анализ и предаване на данни при кардиологично наблюдение на хора с проблеми в сърдечната дейност и др. Учените предлагат за производство и съоръжение за добиване на енергия от морските вълни.
„Представените роботи са с интелект на ново, по-високо ниво“, коментира специално за „Аз Буки“ акад. Чавдар Руменин. С нескрита гордост той разказва и за роботите и роботизираните системи, дело на младото поколение изследователи, включително и ученици. Последните демонстрират разработки – роботи тип „Лего“, които са изключително перспективни.
„Досега обръщахме най-вече внимание на младите хора, които, меко казано, не полагат старание да се образоват. Новата политика на МОН да се насочат усилията и към способните, можещите и искащите да постигнат нещо в живота младежи, за да създадат нова среда, подходяща за реализиране на таланта им, е изключително важна“, обобщава акад. Руменин.
„Убеден съм, че политиката за насърчаване на младите ще даде добър резултат – заключава акад. Руменин. – Науката е сложна, не по-малко сложни са процесите, които протичат в една роботизирана система. Но изключително важно е, че това не плаши новите поколения – бъдещи изследователи. В Института по системно инженерство и роботика само докторантите са 17 и това е бъдещето на родната наука“, убеден е той.
В България прохожда и клъстър от фирми със специално отношение към роботизирани системи.
Демонстрираните роботизирани прототипи могат да бъдат произведени у нас. Учените са категорични, че високотехнологичната индустрия може да е надежден партньор и в създаването на печеливши проекти в „Хоризонт 2020“ и в „България 2020“, в които роботиката, редом с IT технологиите, здравеопазването и т.н. са приоритет.
„Целта ни е да привлечем вниманието на индустриалните производители“, споделя и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров. Политиката на ръководената от него Академия е насочена към тази категория производители, които са убедени, че днешните прототипи утре могат да носят огромен процент от брутния вътрешен продукт. За съжаление, в България днес се внедряват едва 0,5% от годишно патентованите изобретения в областта на електрониката и роботиката. За Европа и САЩ този процент варира между 5 и 10%.
