Тайната в списъка на Бобокови. Олигарсите ни са кокошкари, защото БКП...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Така и не стана ясно защо прокуратурата пусна публично списъка с български бизнесмени и приблизителното им състояние към 2004 година. Но стана ясно едно – това състояние е кокошкарско!
Страшните корпорации, магнати, мастити бизнесмени и подземни тигри, от които българите тръпнат къде в захлас, къде в страх вече 3 десетилетия са като паленца в сравнение със своите конкуренти от Централна и Източна Европа – да не говорим приравнени към старите западни корпорации.
Последно за това се убедихме, когато чешкият милиардер Келнер се опита да забърше Нова Телевизия и "Теленор" покрай масивната си телекомуникационна международна експанзия в Централна и Източна Европа. Короната на българските телевизии беше апетитна хапка, за която се напънаха не един и двама български магнати, и то ползвайки солиден политически чадър. Но колкото и да стъргаха по банковите си сметки, законните им богатства не успяха да стъпят на малкия пръст на развързалия кесията Келнер. В крайна сметка трябваше Комисията за защита на конкуренцията да спре сделката на чеха и близкият до властта Кирил Домусчиев да заложи половината си бизнес, за да получи достатъчно кредити за телевизията.
А Келнер всъщност напазарува корпорациите на "Теленор" във всички източноевропейски страни – не само в България.
С две думи – жалка гледка.
Но защо се достигна дотук?
Причината е моделът на преход, приложен от БКП – постепенно и бавно раздържавяване на публичните активи от комунизма. Колкото и червената пропаганда да промива мозъците на българина, че у нас е прилагана шокова терапия, истината е напълно противоположна – шокът беше в Източна Германия, Полша и Чехия. Където държавните активи бяха разпродадени за една година и след това местният бизнес отправи поглед навън. Или ако трябва да цитираме Тодор Живков – „започна да плува в международни води, а не в Панчаревското езеро“.
У нас това раздържавяване се превърна във все още несвършила 30-годишна агония и игра на „иди ми – дойди ми“. Приватизацията де факто започна на 7-та година от прехода – половин десетилетие, след като другите източноевропейски държави вече бяха преминали към пазарна икономика с частна собственост. След това у нас дойде хиперинфлацията, бандитската приватизация при Костов и едва под Сакскобурготски се получи някаква частично цивилизована приватизация със стратегически инвеститори.
После курсът тръгна да се обръща – Тройната коалиция създаде Българския енергиен холдинг и подкара обратно одържавяване на енергетиката, а правителствата на Борисов, забелязвайки умората у българските граждани, замразиха изцяло процеса.
Тоест, три десетилетия след началото на прехода, у нас икономиката все още се доминира от непрозрачни и неефективни държавни монополи, управлявани по политическа линия, около които се навъртат изгладнели за лесни печалби местни олигарси.
Е, да се изненадваме ли тогава, че в топ 300 източноевропейски компании, България присъства с Българския енергиен холдинг (държавен монопол) и НЕК (държавен монопол).
А единствените ни частни играчи са "Лукойл", "Аурубис" и "Кауфланд" – от които единствено минният гигант "Аурубис" може да има претенции, че създава някаква значима добавена стойност на нашата територия.
За сравнение, първата и третата най-големи компании в региона са бившите държавни унгарски и полски рудодобивни и енергийни монополи, раздържавени поетапно и днес търгувани на световните борси. Втори е чешкият гигант "Шкода", следван от местните клонове на аутомотив гигантите "Ауди", "Фолксваген", "Хюндай", КИА, "Дачиа", "Мерцедес" и други. Сред шампионите се нареждат още десетки полски, чешки и унгарски енергийни компании, приватизирани през 90-те години и днес нахлуващи в съседни държави, няколко местни клона на ИТ гиганти като "Бош" и "Ориндж", но и национални играчи в ИТ сферата като "Цифрови Полсат" и Asseco.
Всички тези огромни източноевропейски корпорации са резултат от цивилизовано и бързо раздържавяване и привличане на стратегически западни инвеститори още в зората на прехода. Без извинения и напудрени пропагандни клишета, като „мек преход“, с които родното БКП зомбира българския народ – вероятно непоправимо.
И няма какво да се чуди депутатът Георги Марков защо Орбан има заводи от всички видове аутомотив концерни или пък икономистът Владимир Каролев да се помайва защо Полша получава първа от цяла Европа дейта център за 1.5 милиарда долара от "Майкрософт". Отговорът е прост – тези държави са 30 години пред България, с местни предприемачи и бизнесмени, които са 30 години пред българските. Предприемачи и бизнесмени, които инвестират на регионално и дори вече на световно ниво, докато българските т. н. „олигарси“ се усукват около държавния бюджет и държавните монополи за поредната поръчка и хилава далавера, като тази с боклука и акумулаторите.
И с 30 години грабене от държавни фирми, поръчки и далавери, всичките ни олигарси накуп събраха пари, колкото да купят половината от първия небостъргач на Доналд Тръмп в Ню Йорк.
Като за паркинга може и да не им стигнат парите – ще пътуват с метрото.
И това не трябва да е смешно, а тъжно.
Защото тази държава няма как да оцелее без силни родни бизнесмени.
