Книгата ще бъде представена на 11 март в столичната книжарница „Хеликон - България”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Често използване на електрошокове, вързани голи върху стоманено легло; фалака (бой по стъпалата на краката); бой с електрически кабели по краката, стъпалата, ръцете, гърдите и половите органи; провесване за ръцете, закачени високо, задушаване и душене [...], поставяне на хапещи насекоми върху части от тялото, инжектиране с наркотици, лишаване от сън, сетивно изолиране [...] Някои от авторите [на жалбата] са били подложени и на изнасилване.“ Тези подробности от мъченията на българските сестри в Либия, обвинени за заразяването на близо 400 деца с вируса на ХИВ, припомня в книгата си „За кожата на Кадафи” (изд. "Милениум") френската журналистка от български произход Румяна Угарчинска. Изданието, което разказва тайните около либийския лидер и е написано с помощта на италианския съдия Розарио Приоре, вече излезе и в България. На 11 март (сряда) от 19 часа журналистката ще представи книгата си в столичната книжарница „Хеликон - България”. Водещ ще е преводачът на „За кожата на Кадафи” Гриша Атанасов.
„Нищо не може да спре стремежа на Джамахирията „да раздава правосъдие“. Дори и експертизите на френския професор Люк Монтание, един от откривателите на вируса, който през 2003 година прави заедно с италианския си колега Виторио Колици епидемиологично проучване. Техните заключения са ясни: заразяването се дължи на лошите санитарни условия. То е започнало между 1994 и 1997-а, много преди идването на българките”, разказва Угърчинска.
Румяна Угърчинска се среща със съдия Приоре в Рим в началото на март 2011 година. По това време Арабската пролет започва да нахлува в Либия, а Муамар Кадафи е все още жив. Розарио Приоре й дава свое разследване от пет хиляди страници, което обхваща 70-те години и засяга тайните заговори срещу либийския лидер. За нея остава да открие ключовите свидетели, допълнителни документи и да завърши историята на дългогодишното преследване на Кадафи, което през пролетта на 2011-а поема по нов официален път. Угърчинска пътува между Рим, Париж, София, Женева, Тунис, Триполи, Мисрата и Бенгази, за да намери тези хора.
