ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Видимата страна на Луната е много различна от тази, която не е обърната към Земята. На видимата за нас страна на земния спътник преобладават лунните морета – това са тъмни петна по повърхността, които са останки от древни потоци лава. Древните астрономи погрешно ги възприемали за истински морета, но днес те се наричат така само по традиция.
От другата страна на Луната има много кратери и практически няма лунни морета. Учените може да имат отговор защо едната страна на Луната някога е държала лава, а другата не.
От дълго време учените се опитват да разберат защо двете страни на Луната се различават една от друга. Сега имат нова хипотеза, според която това се дължи на гигантски удар, случил се преди милиарди години близо до южния полюс на Луната, пише CNET.
Това, че двете страни на Луната са различни, е открито за първи път от светски и американски космически кораби през 60-те години на миналия век. Оказало се, че повърхността на Луната от далечната ѝ страна не само има повече кратери, но и напълно различни химически елементи, отколкото видимата ѝ страна.
Лунните морета, които виждаме от Земята, са резултат от потоци лава, появили се поради вулканична дейност. Но защо от другата страна на Луната няма такива тъмни петна? Учени от университета Браун решили да отговорят на този въпрос. Използвайки компютърни симулации, учените се заели да разгледат какво е могло да се случи отдавна, много преди каквато и да е вулканична дейност на повърхността на Луната. Изследователите са пресъздали мощен удар върху повърхността на Луната, който я е променил преди милиарди години и е образувал огромен кратер в южната част на далечната страна на нашия спътник, наречен Южен полюс-Ейткън.
"Знаем, че големи удари като този, формирал басейна Южен полюс-Ейткън, трябва да създават много топлина. Въпросът е как тази топлина влияе на вътрешната динамика на Луната", казва Мат Джоунс от университета Браун.
В резултат учените изяснили, че сблъсъкът с голям космически обект е трябвало да създаде масивен шлейф топлина, разпространил се през недрата на Луната. Този шлейф е пренесъл на видимата страна на Луната редкоземни елементи, както и елементи, отделящи топлина. Тази концентрация на елементи може да е допринесла за вулканизма и потоците от лава, създали лунните морета. Но такива процеси не е имало от другата страна на Луната.
Новата хипотеза е в съответствие с друга разлика между далечната и видимата страна на Луната. Известно е, че много региони на Луната, обърнати към нас, съдържат химически елементи като калий и фосфор, както и елементи, отделящи топлина, като торий и други редкоземни елементи. Но те не присъстват от другата страна на Луната. Точно те обаче са стимулирали вулканичната активност от близката страна на Луната и в резултат на удара, смятат изследователите. Според учените резултатите от ново проучване дават отговор на една от най-важните мистерии на земния спътник. Но засега това е само хипотеза и са необходими повече изследвания, за да бъде проверена.
