Направих баница и тиквеник за великия бас и съпругата му Франка
Последвайте ни в Google News Showcase
Имах невероятното щастие да участвам в записите на две грамофонни плочи за „Балкантон“ с големия певец и изключителен човек Борис Христов. Сега, когато пусна плоча и слушам неговия красив глас, усещам тръпки и ми се плаче, че не е още между живите.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Певците от хора на „Ал. Невски“ с диригент Ангел Константинов пазят свидни спомени за великия бас, с когото направиха първата грамофонна плоча през 1976 г. Диригентът се обърна с молба към Хоровата капела „Светослав Обретенов“ да допълни състава с десетина певци и така и аз попаднах на записите.
На първата репетиция в „Ал. Невски“ станахме на крака и с бурни ръкопляскания посрещнахме Борис Христов и съпругата му Франка. Той ни поздрави, отиде до голяма икона на княз Борис I, поклони се и се прекръсти. И така правеше до последния ден на записите. Омагьосани бяхме от красивия тембър на гласа му и майсторското изпълнение на черковнославянските песнопения.
Музикалното ни общество бе провокирано от присъствието на Борис Христов. Всеки искаше да го види и чуе на живо. Струпваха се много хора пред „Невски“ и трябваше да се постави човек на входа, за да се осигури изключителна тишина за записите в храма.
На всяка репетиция и всеки запис аз отивах по-рано и слагах на пулта му анонимно по една червена роза. Той я помирисваше, покланяше се да благодари и започваше да пее.
Преди отпътуването на Борис Христов и съпругата му за Италия, организирахме тържествена вечеря. Аз омесих питка и ги посрещнахме в ресторант „Балкан“ /сега „Шератон“/ с възгласа „Родна песен нас навек ни свързва“. Подарихме им покривка с българска бродерия и медно менче с невенчета. Те се трогнаха до сълзи.
Втората голяма и дълга среща с него беше през 1978 г. Той дойде, за да запише „Литургия Доместика“. Избра да му партнира Хоровата капела „Св. Обретенов“ с диригент Георги Робев. Нашият хор с красивата си и уникална звучност беше вече известен в Европа. Репитициите и записите пак бяха направени в „Ал. Невски“. Борис Христов пак заставаше пред иконата на княз Борис I, прекръстваше се и се покланяше. Атмосферата беше неописуемо емоционална, ние го гледахме като Божество. А когато запя, като че ли потече електрически ток от него към нас. Репетициите бяха много творчески и той не пестеше гласа си. Мощен и тембрист, той изпълваше храма. А фалцетите му бяха възхитителни. Захласнати от неговото пеене, ние също се стремяхме да се доближим до вълшебното му звучене. Аз отново ежедневно поставях на пулта до нотите му една роза. За качеството на записа се консултирахме с г-жа Франка, която през всичкото време присъстваше в храма. Той не се уморяваше да повтаря фраза след фраза, докато не получеше желания звук. Записът стана чудесен.
За да се почувства като син на България, аз направих баница със сирене и тиквеник и ги занесох в хотела с молба да им ги предадат. На другия ден инж. Мирчев ми благодари, че съм се сетила да им засвидетелствам умажение.
Писмата ми от Борис Христов пазя като най-скъп спомен. Винаги се вълнувах, като ги получавах и се удивлявах, че този велик човек намира време да пише на хористката Сладунка от Капелата. А когато по-късно той получи удар и не можеше да пише, пишеше ми Франка.
