ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Отделихме максимално възможни средства от бюджета за секторите - животновъдство, трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Това заяви министърът на земеделието и храните Десислава Танева.
"През 90-та година беше извършена т.нар. ликвидация, като начин на раздържавяване на собствеността, което доведе до това, че в България има от 5 до 2,5 по-малко животни, зеленчуци и трайни насаждения. Доведе до разпокъсаност на земята. България е с най-малкия размер на земеделски имот - 6 декара, с най-много собственици - 10 млн. лица. До това доведе методът през 90-та година за преструктуриране на собствеността на земеделските стопанства. Започна наново възстановяване на сектора, но не с участие на държавата, а по предприемаческия принцип за интерес на съответния производител", коментира земеделският министър. Танева обяви, че за първа година кампанията по директни плащания ще бъде проведена в пълния обхват.
"МЗХ нотифицира съответни схеми пред процедура за одобрение на ОП "Развитие на селските райони". В програмата и концепцията за директни плащания сме използвали максималните възможности на ресурса, който е определен в съответните пакети да бъдат подкрепени интензивните сектори на производство в България. В тези политики следва да отчитаме статуквото си, като член на ЕС и общоевропейския пазар", каза тя.
Според нея търговските политики на този пазар се определят по търсенето и възможностите за производство на даден вид продукт в ЕС. По думите й политиката за подкрепа, която се провежда и предприемаческите решение на българския производител следва да отчитат този общ европейски маркетингов анализ. Ако се опитаме да избягаме от него никога няма да намерим достатъчно ефективни инструменти за подкрепа на родното производство, добави тя. "Пита се къде е българският домат, плод, но никой не си задава въпроса защо стигнахме до тук.
Процесите, които тръгнаха след приемането ни в ЕС доведоха до възстановяване и надминаване на ефективното зърнопроизводство, което стана конкурентно на европейските фермери. Основната подкрепа на българското земеделие след 2007 г. беше и е с европейски средства, защото възможностите на бюджета ни са ограничени", категорична е Десислава Танева. Танева очаква увеличаване на производствата, традиционни за България - зеленчукопроизводство и трайни насаждения, което обаче не можело да стане за една година.
"Нужен е предприемачески интерес, време да се види, че тази подкрепа е значителна в себестойността на дадения продукт и използване на тези ефективни стопанства и имат съответния ресурс да възстановят останалото производство. Възстановяването на производства, които загубихме при раздържавяването не може да бъде краткотраен процес", смята Танева. Според нея е важно политиките, които се провеждат да се продължат, независимо от политическата конфигурация и мандат. Без последователност в политики, които определят диверсифицирано земеделско производство, няма как да очакваме възстановяването на пазарите на крайния потребител на традиционни продукти, убедена е Танева.
"Всички трябва да се водим от идеята да бъде защитен българският производител, той трябва да е стимулиран и защитен със законодателство. Консултативният съвет по храни трябва да намери най-добрите решения и политики в предстоящия Закон за храните. От началото на мандата ни бяха направени промени в посока за защита на българския производител. Най-малкото, което държавата може да направи за българския производител е да има равни правила за всички на пазара", каза Танева.
