Таско Ерменков пред ПИК за властта по модела "Омерта": Задкулисието управлява с мафиотски методи през Пеевски, Денков и сглобката
Последвайте ни в Google News Showcase
Членът на Изпълнителното бюро на БСП Таско Ерменков проговори пред ПИК за политическата сглобка тип „Франкенщайн“, за пародийния и опасен кабинет „Денков“, за реалното упражняване на властта от Делян Пеевски, индиферентността на обществото и имат ли вина за това опозиционните сили и в частност „Позитано“ 20, а и Корнелия Нинова персонално. Ерменков коментира още за каква употреба ще бъде ползвана новата Конституция и защо е неудобен държавният глава. Алтернатива ли са на партията му със 130-годишна история формати на Румен Радев и Ваня Григорова и как да се справи България с мафиотизацията в условията на потъпкана свобода на словото, икономическа разруха и въвличане във войната в Украйна - разсъждава още бившият депутат.
- Г-н Ерменков, защо е възможен този политически Франкенщайн сглобката и нейният пародиен, но вече и опасен кабинет „Денков“?
- Това е олицетворение на управлението на задкулисието с мафиотски методи. Когато две непонасящи се помежду си групи се държат взаимно с компромати и зависимости, освен всичко друго – имайки такива компромати и зависимости извън държавата, откъдето се насочват техните действия, резултатът е, че тази сглобка е наистина Франкенщайн. И като Франкенщайн е опасна и за обществото, и за държавата. Това, което отпред се нарича кабинет „Денков“, то всъщност е опитът да се маскира тази ужасна картина с нещо, което е може би по-лесно смилаемо.
На практика се получава така: разпределя се общественият ресурс по чисто мафиотски начин. Оправдават се всякакви престъпни действия, свързани с грабежи, със законодателство, което да ги оправдава. Последният пример е посегателството над Конституцията. На практика тази сглобка е коалиция на омертата, на грабежа и на мафията.
- Не е ли абсурдно, че при така описаната картина обществото не протестира, няма го дългото площадно танцуване от 2013 година, когато Пеевски беше обявен за шеф на ДАНС, какво се промени?
- Умно-красивите никога не са били инициатори на своите действия, винаги са били проводници на платените енджиота. И когато умно-красивите излизат на площадите, трябва да се попита кой им е платил. Спомняте си, че когато Пеевски беше назначен за шеф на ДАНС, коалицията, която се оформяше тогава, беше в състояние, а имаше и намеренията да развие енергийните проекти в България, които обективно бяха свързани с Русия. Пеевски беше поводът, за да се изкарат умно-красивите на площада и да бъде свалено това правителство, за да не се допусне това. Понеже Пеевски е в списъка „Магнитски“, което означава, че е зависим отвсякъде от благоволението на САЩ как да използва парите си, затова е много удобен и до голяма степен той се явява и говорител на сглобката, а и тайният премиер в сянка. Нищо чудно да го видим в скоро време и съвсем в светлината на прожекторите. Нещата не опират до това колко Пеевски е смилаем за хората, а до геополитика, която допълнително лепи сглобката.
- За този политическа индиферентност имат ли вина опозиционните сили, в частност БСП, персонално Корнелия Нинова?
- Персонално няма да говоря, защото това са си наши партийни проблеми. Имаме си съответните ръководни органи и начин на водене на демократичен живот. Но индиферентността, която съществува, е резултат от няколко грешни политически ходове, които за БСП са много преди Корнелия Нинова да стане председател на партията. Много от нещата, които се случиха в България, са свързани и с управленията на БСП. Случиха се, защото тогава имаше други интереси, други управляваха партията, други бяха идеите за развитието и. Тя трябваше да се превърне в социалдемократическа партия от чисто западен тип, в това число и с характерните джендър политики. Знаете какво направи Луканов, за да може да се случи тази катастрофална приватизация. С наказателен вот на власт дойдоха сините. Започна управлението на ликвидационните съвети. През 1994 година отчаянието върна на власт БСП. Тогава имахме един наистина честен премиер – Жан Виденов, но със своите характерологични особености и нездраво обкръжение провалът му беше логичен. Така махалото на общественото недоволство доведе на власт Иван Костов. Него го пометоха заради корупционните му приватизационни сделки, смешните 10 процента комисионни. Сега „нормалното“ е 70 на сто. Хората се отчаяха и започнаха да идват външните спасители. Недоверието към двете основни български партии ескалира. Хвърлихме се в обятията на Царя. 800 дни минаха и нищо не се случи. Хората се отчаяха и вкараха НДСВ, БСП и ДПС в едно управление. Мандатоносител беше Станишев с обещание, че тази коалиция ще е само до приемането на България в ЕС. Тъй като това не се случи, хората останаха излъгани. Разочарованието доведе ГЕРБ и Бойко Борисов, сега тази вълна доведе ПП.
Т.е. тази индиферентност, от една страна, е резултат от неразумните действия на политиците, но от друга страна, е резултат на протестния вот – не гласувам, защото не виждам за какво да ви гласувам. А купеният вот, макар и престъпен, също е протестен, защото разбирането е, че всички са маскари, ами поне да си взема 100-те лева кеш сега и веднага. Затова сме на това дередже. И тук ръководството на БСП сега няма нищо общо. Ние започнахме да се борим срещу тези изкривявания, срещу това блато. Затова са нападките и срещу партията, и срещу Нинова. Единствените, които нарушаваме спокойствието на сегашните, това е БСП, останалото е мимикрия.
- Ако приемем този анализ напълно безкритично, а и факта, че у електората има натрупана умора и отчаяние, дали с опита да се създаде нов основен закон, новата Конституция, няма да се вдъхне нова енергия и сили на хората, да бъдат убедени те и мотивирани, че трябва да гласуват? Или става дума за законова санкция срещу президента Радев конкретно и фигурата на главния прокурор?
- Не, не. Такава вълна, катализатор на политическото доверие, можеше да се случи, ако Конституцията беше променена по начин, по който да удовлетворява интересите на хората. Съдебната реформа да не бъде направена така, че съдиите да са овладени от умно-красивите, а Пеевски да си бронира прокуратурата и тя да бъде неговият защитник. Да пази и Бойко Борисов. Можеше да се случи, ако тази съдебна реформа беше направена така, че да процесът да бъде бърз и справедлив, а не да се протака като сега и хората да губят вяра в съдебната система. Тази промяна в съдебната система само ще доведе до още по-голямо отчаяние у хората с накърнени интереси.
Говорим за президента, но в крайна сметка забелязвате, че има едно отстъпление в последното решение за Конституцията. Там не пише вече, че ще има специален закон за служебния кабинет, а че може да има специален закон за служебния кабинет, което означава, че ние сега с президента ще си водим диалозите, за да може да си напаснем интересите така, че този закон хем може да го има, хем може да го няма. При това положение как мислите – хората глупави ли са, не виждат ли какво се случва, не виждат ли, че по този начин се узаконяват всички онези престъпления, които вече са направени, и сега се узаконяват на конституционно ниво. И това ще доведе до още по-голямо недоверие, до още по-голяма апатия.
- Какво може да се направи? Очевидно е, че има нужда от много силна, ясно изразена, сплотена алтернатива. В този смисъл кой е по-добрият и работещ вариант: обединение на левите сили, един формат примерно БСП +, в това число може би и „Левицата“, или формат на Радев, на Ваня Григорова?
- Да не влизаме в персонализиране. Защото и Ваня Григорова не е левият вариант на управление на държавата. Въпреки че тя може да е явление в мащабите на София, не може да бъде явление в политическия спектър за управление на държавата. Тя между впрочем самата си го признава. Радев си има своите виждания. Аз съм убеден, че той ще се опита да направи свой политически проект след изтичането на втория му мандат, защото не е човек, който ще лежи на старите си лаври като президент два мандата. Но лявото обединение минава през идейни промени. И тези идейни промени трябва да бъдат ясно артикулирани. Не да се замазва положението с това, че ще правим по-добра социална политика. Защото ние не сме българска социална партия, а Българска социалистическа партия. Трябва да се върнем към идеите на лявото. Те се отличават по отношението към държавната собственост, особено в ключови отрасли. Към защита хората на труда от експлоатация. Печалбата да отива приоритетно в обществена полза. Да няма социално изпаднали, здравеопазването да не е услуга, а грижа. Дали в образованието парите трябва да следват ученика…
Около тези идеи може да има манифест за бъдещо реално развитие на България, тогава много лесно ще се намерят и онези леви партии, които да се обединят около тях. Защото обединение на леви партии, само защото някои от тях са се нарекли „леви“, ми се струва поредна сглобка.
- Как обаче да се случи практически това в условия на очевидно потъпкана свобода на словото, на фона на сриване на български паметници, памет и история, в среда, в която хората са с усещането, че държавата се тика към унищожаване на ключови отрасли като енергетиката, земеделието, въвличане във война?
- Трябва да се говори и популяризира това, което правим. Да активираме хората. Трябва да се води битка за паметниците. Паметникът на Съветската армия например е и на Първа българска армия в състава на Трети украински фронт, дала 30 000 жертви във войната. А българският генерал Владимир Стойчев е единственият чужд генерал, който участва в Парада на победата на Червения площад. Трябва да се говори апостолски.
Трябва да говорим, че като членове на ЕС трябва да защитаваме интересите на България, за да може съюзът да бъде по-силен, защото той е силен със силата на своите държави, а не с брюкселската администрация.
