Татуировка едва не погуби рокер! Лекари искат да отрежат част от месото на ръката му
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Татуировка, направена с нестерилизирана игла, изложи на риск здравето на 49-годишния Христо Драганов от Гоце Делчев. Мъжът изпаднал в панически шок, а лекарите настоявали да изрежат татуираното място.
За нелепия инцидент отпреди няколко месеца Христо разказва: „Аз съм моторист и от дете обичам живота на колела, приемайте го в буквален и в преносен мисъл - помагам за организацията на мотосъбори, обикалям света с мотора си, ходил съм в Словения, Франция, Италия, Германия, Испания, Португалия и Северна Америка. Водех много активен начин на живот до момента, в който дяволът не ме подлъга да направя нещо, за което винаги ще съжалявам.
Повечето ми приятели са рокери и ежедневно комуникирам с такива хора, но откакто се познаваме, те непрекъснато ми натякваха, че всички имат поне по две татуировки, които са задължителен знак за рокерската гилдия, а аз нямам нито една, с която да „отсрамя“ бандата. Аз знаех, че рано или късно ще дойде моментът, в който ще ме убедят да се татуирам, но все отлагах, защото разсъждавам по малко по-различен начин и бях убеден, че знаците и символите, изрисувани върху кожата, не влияят по никакъв начин на човешкия живот, а и, честно казано, имах някакви вътрешни бариери, които ме спираха.
Но сякаш обстоятелствата работеха срещу мен, защото на рождения ми ден преди няколко месеца най-добрият ми приятел от Благоевград Иво Тодоров ме заведе в едно тату студио в Гоце Делчев, което не мога да спомена как се казва, и сподели, че е решил да ме изненада, като ми подари татуировка по мой избор. Той бързаше, защото татуистът получил виза и щял да заминава за Америка. Според думите му, аз само трябваше да си избера мотив и след това да се насладя на новата си визия.
За мое огромно съжаление, на пръв поглед безобидната ситуация придоби неочаквани обрати. Въпреки вътрешните си противоречия, стиснах зъби и легнах на студената кушетка, а татуистът внимателно обрисуваше контурите на сибирския тигър, който си избрах. През двата часа, в които ме татуираше, обясняваше за това, че не използва туш, а черни растителни масла, за да стане рисунката с по-наситен цвят и по-устойчива във времето. Неговите думи ме окуражаваха, а и за този човек се знаеше, че е професионалист с опит и знае какво прави. Приятелят ми беше доволен, че най-накрая станах „пълноправен“ член на групата, плати за услугата и двамата тръгнахме към местен нощен бар, където да полеем рождения ми ден подобаващо.
Още докато се забавлявахме в заведението, започнах да усещам силни сърбежи в областта на третираното място, но приятелите ме уверяваха, че това била нормална реакция, докато се затворят дупчиците от иглата. Но през цялото време имах усещането, че нещо не е наред, и прекарах празника в дискомфорт и притеснение. Прибрах се вкъщи на сутринта и веднага легнах да спя. Когато се събудих следобед, ръката ми се беше подула и цялата зона около татуировката беше почервеняла, а парещите бодежи ставаха все по-силни. Съпругата ми Нели също много се притесни, защото по всичко личеше, че месото ми се инфектира необичайно бързо. Тъй като ми беше за първи път, мислех, че тези странични реакции са нещо нормално, веднага намазах ръката си със специалния мехлем, съдържащ пеницилин и гентамицин, който татуистът ми беше дал, смених превръзката, сложих чиста марля и повтарях тези дезинфекциращи процедури в продължение на една седмица.
През цялото време чувствах мускулни болки и отпадналост, но не можех да разпозная симптомите на инфекцията. Съпругата ми Нели силно се притесняваше за здравето ми и със семейния ни автомобил тръгнахме за болница в Благоевград. От медицинския персонал погледнаха татуираното място и ми се скараха, че съм изчаквал цяла седмица, докато абсцесът се е развивал, без да се консултирам с лекар. Казаха ми, че ме изпращат в София на кожен хирург, защото ще се наложи да се изреже месото на мястото и около мястото на татуировката, както и да ми бият инжекции в продължение да две седмици, за да се предотврати натравяне на кръвта.
Не може да се опише какъв ужас изпитах, като чух думите „изрязване на месото“. След тази диагноза и двамата със съпругата ми не бяхме на себе си, но лекарите ме успокояваха, че това е лека операция и важното е да не се допусне замърсяването на кръвта с бактерии. Уверяваха ме, че ако ме притеснява белегът от операцията, ще мога да възстановя нормалния вид на кожата при пластичен хирург, но аз не съм човек, който ще се мъкне по пластични операции.
Тръгнахме за София още същия ден, тъй като положението ми беше много сериозно. В „Пирогов” ме очакваха и веднага ми обърнаха внимание, успокоиха ме, като ми казаха, че първо ще опитат с лечение и че е твърде вероятно здравето ми да се нормализира и без оперативна намеса.
Мога да кажа, че съм много доволен от отношението на лекарския екип в „Пирогов”, защото успяха да ми вдъхнат кураж в труден за мен момент. Ръката ми беше силно зачервена и пулсираше отвътре, но още имаше шанс да се спася от ножа. След това ми проведоха лечение с инжекции в рамките на две седмици, пих антибиотик и постепенно всичко се нормализира. И лекарите не можаха да ми кажат с точност каква е причината за инфекцията, но предполагат, че е от недезинфекцирана преди манипулациите игла.
Когато разбраха, че съм в София на лечение, приятелите ми отишли в тату студиото да потърсят сметка за нехигиеничната работа на татуиста, но съседи им казали, че той вече е заминал да прави татуировки в чужбина.
Сега, когато вече съм добре, искам да отправя призив към всички, които решават да се татуират, да не го приемат лековато, а много да внимават и на първо място да мислят за здравето си. Вече 80% от хората имат татуировки, защото чрез тях изразяват себе си, но те могат да се окажат много опасни и рискът не се крие само в работата на татуиста, риск има и в поддръжката на татуировката след процедурата, и в това да имаш „люто“ месо, податливо на инфекции.
След този случай започнах да чета различни статии в интернет за рисковете от татуирането и как да поддържаме татуировката, но за съжаление първо действах, после се образовах по темата. Късно разбрах, че когато отидеш в студиото, задължително трябва да следиш дали татуистът слага на машинката чисто нова игла, извадена от опаковка и дали я дезинфекцира със специален разтвор, или просто спирт, защото хората често допускаме грешки поради бързане или разсеяност.
Вече свикнах с рисунката на ръката ми и мисля, че започва да ми харесва, въпреки че когато я погледна, се сещам за опасната ситуация, в която изпаднах. Щастлив съм, че запазих здравето си и с приятелите ми имаме шанса да се радваме на живота, като грабим от него с пълни шепи. Много скоро ще тръгнем за Испания, където се организира грандиозен мотосъбор, а ние сме първа писта на тези масови събирания“, разказа Христо Драганов.
