Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро" за изборите: Радев и Борисов в битка за първото място
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шест години нероден Петко вчера се роди. Президентът Радев заяви, че подава оставка. Заяви готовност да спаси Отечеството и да победи. За радост на всички, които толкова дълго ни убеждаваха, че това ще стане. За притеснение на всички, които могат да загубят свои избиратели. И за лично удовлетворение, защото се записа в историята – това е първият български президент, който напуска поста си и влиза в политиката като бъдещ лидер на бъдеща партия.
За българските избиратели това определено е добра новина, защото се появява нов политически субект, който разширява техните възможности за избор. Добра новина е и за онези, които предпочитат да вярват на спасители и имат надежда, че проблемите им ще се решат с един удар – идва новият, отиват си старите и всичко се оправя в живота им. За партиите, които предпочитат политическата битка, това е предизвикателство, което създава нови възможности. За партиите, които търсят възможност да оцеляват и да се добират до властта в сянката на силните, това е нов шанс.
Логично е да разсъждаваме върху това как ще се промени предизборната ситуация с участието на Радев. Защото тя несъмнено ще се промени. Новата партия ще предизвика разместване на електоралните пластове. Първото от тях е активността. Хората около Радев разчитат на повишаване на активността и включване в тези избори на всички избиратели на различни партии, които с годините са се отказали да гласуват за своите партии. Такива има и вляво, и вдясно. В последното си обръщение като президент Радев успя да се обърне към всички тях и това беше логично поведение на един държавник. Тепърва ще видим как говори на своите избиратели, които няма как да са всички, защото партиите изразяват интересите и се борят за политиките, които приемат, следват и очакват техните избиратели.
Така стигаме до първия проблем пред бъдещия политически лидер. Той и неговият екип са се насочили към кампания, чийто успех зависи изцяло от това да я превърнат в мажоритарна. Т. е. в кампания ЗА Радев, а не в кампания за конкретни политики. Доколко центрирането около образа и рейтинга на един президент ще донесе категорична победа и пълно мнозинство в парламента, тепърва ще видим. Но практиката и историята от последните почти 40 години в България показват, че правителството на Костов е последното, избрано с такова мнозинство. При това не бива да забравяме, че днес, почти 30 години по-късно, българското общество и политическата ситуация са напълно и безвъзвратно различни. Заявката на Радев, че ще постига единство, защото това е условието да се сбъднат надеждите на българите, естествено, не може да не буди одобрение. Проблемът е дали това единство е възможно.
Ако се върнем на въпроса откъде ще дойдат избирателите на новата партия, то е ясно, че трябва да се работи за повишаване на активността и за връщането в участие в изборите на всички, които са се отдръпнали. Възможно ли е това да бъде постигнато, и то в обем от над милион избиратели. Само донякъде. Защото тук, в това поле на битка за избирателите, действат много и различни мотиви. И само онези, които не просто искат нещо напълно различно от досегашните политици, но и са готови да повярват, че това различно е именно Радев, ще се активират. Но тази активност ще зависи от хората в листите, от екипа и от говорителите. Само и единствено Радев активира хората, които вече е убедил. Те му дават гаранция, че не просто ще влезе в парламента, но и ще участва в битката за първото място. А тази битка, поне по данните дотук, е битка с ГЕРБ. И следователно битката неизбежно ще се превърне в битка на лявото срещу дясното. Още повече че и другите партии, за които гласуват десните избиратели, веднага поставиха условието и разделителните линии – Изток или Запад. Така неизбежността битката Радев – Борисов да се пренесе този път на партийния терен ражда следното: Борисов да се идентифицира като силния десен политик, а Радев – като негова алтернатива, да привлича подкрепата на левите. Колкото по-агресивна е тази битка, толкова повече се затварят опциите на новата партия да привлича десните избиратели. Следователно опитите на Радев да привлече всенародната любов само ще активизират десните да гласуват, но не за него, а за да не дадат възможност на левите да ги управляват. А опитите му да се приближи към десните само ще притесняват левите избиратели с липсата на ясни и категорични позиции.
Остават обаче възможностите за приближаване до по-радикалните избиратели и тук заявките за патриотизъм, ореолът на български генерал и държавник определено ще бъдат вкарани в предизборната кампания. Неслучайно в обръщението си Радев спомена отказа от референдум за еврото, забравяйки да каже защо той самият не призна подписите на стотици хиляди българи под искането за референдум, организирано от „Възраждане“. Логично беше да очакваме острата реакция на лидера на „Възраждане“ и също така логично е да очакваме категорични усилия от Костадинов да блокира набезите на новата партия към неговите избиратели. Остават избирателите на „Величие“ и МЕЧ, които могат да подпомогнат Радев в битката за първото място, но не е ясно дали ще са достатъчни.
Разбира се, говорим постоянно за битката за първото място, но това не означава битка за пълно мнозинство и над 120 депутатски мандата. И не е случайно. Днес българското общество е разкъсано, то е разделено, и то по начин, който изключва нарушаване на разделителните линии. Изборът и позициите са „или-или“, недоверието е първата реакция на действията и думите на политиците. В тази ситуация задачата за постигане на обединение, за проява на уважение към опонента и ефективен политически дебат изглежда по-скоро непосилна за постигане. Възможно е и да стане. Но в една по-различна ситуация – например при наличие на национална катастрофа, на събития, които до такава степен създават страх у хората, че те са готови да направят радикална стъпка и да действат, без да мислят за последствията. Към този момент такава екстрена ситуация в България няма. Има притеснения, има страхове, има подозрения и липса на яснота за бъдещето, но катастрофичност няма. Затова и повечето коментари и анализи са категорични – в близките няколко години България със сигурност ще има коалиционни кабинети. Протестите, на които толкова разчитат не само от ПП-ДБ, но и от новата партия, показаха единство само в едно – не харесваме политиците, но гласуваме за онези, които са „нашите“ хора.
Освен предстоящата битка за първото място, която ще донесе разместване в позициите на големите партии, което все още е трудно да се каже точно какво ще е, се очертава и краят на диференциацията в парламента. Новата партия унищожава възможностите на множество малки партии да прекрачат 4% бариера. Оттук и големият въпрос, който ще родят резултатите от изборите, ще е може ли да се състави мнозинство и да се избере правителство, или ще отидем пак на предсрочни избори. На старта на предизборната кампания всички партии, които са заявили амбициите си да стават първи, искат пълно мнозинство и самостоятелно управление. Кампанията се очертава като агресивна в опита на всеки да се пребори за позицията на единствен спасител. А това предопределя сблъсък между ПП-ДБ и партията на Радев. От неговия характер и сила ще зависи в голяма степен резултатът както на ПП-ДБ, т. е. дали ПП ще си опазят избирателите, така и този на Радев – до каква степен ще успее да ги върне към себе си, след като ги привлече към ПП през 2021 г.
Стигаме до въпроса защо точно сега Радев напуска президентския пост, а не го направи след вдигнатия юмрук и създадените надежди на протестите през 2020 г. Един от възможните отговори е, че тогава неговата цел беше спечелване на втори мандат, което би му донесло повече сигурност в успеха на партия, оглавена от него в края на втория мандат. А дотогава той се опита на два пъти да спечели позиции в парламента чрез партии, оглавени от промотирани от него хора през служебните кабинети – Янев като министър-председател на служебно правителство и ПП, създадена от министри пак от служебните кабинети. И двата опита не се увенчаха с успех в реализация на очакваната от българите промяна. Както се казва, наложи му се на Радев сам да слезе от президентския пост и да покаже какво може и как ще го направи.
Както се казва, сцената е осветена, декорите са подредени, актьорите се борят за нашето внимание и аплодисменти.
