Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Защо беше зорът с избора на председател на Народното събрание
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След седмици упорити, но безуспешни опити депутатите в Народното събрание успяха да си изберат председател. Наталия Киселова е безспорен експерт, с опит в работата на две от най-важните институции в държавата – президентството и Народното събрание.
Първите ѝ изяви показаха желание за битка, изразена дори в емоцията на Вапцаровите стихове. Битка НС да работи ударно и, надяваме се всички, ефективно. Множество коментари предизвика и срещата с президента буквално часове след избора. Според мен много логична среща поради влизането в цикъла на връчване на мандати от президента и неотложните задачи на НС, които трябва да се поберат в разчетеното време на процедурата за съставяне на правителство.
Технически НС може да започне работа, но политическата мъгла не се разсея. Могат ли партиите, представени в парламента, да пристъпят към прагматичен и делови разговор за съставяне на правителство? Този въпрос трудно може да получи оптимистичен отговор. Аритметично правителствено мнозинство е възможно. Но аритметиката не е валиден аргумент в политиката. Защото правителствено мнозинство се постига с приемане на програма за действията му и ясна политическа отговорност. Всичко останало вече сме го пробвали и доказателствата за липсата на полза за страната и българите от подобни опити съществуват.
Класическото политическо решение, когато избирателите ясно са показали, че е необходима коалиция, за да има правителство, е тази коалиция да е между първата и втората политическа сила в парламента. На пръв поглед логична и възможна коалиция, но не и за ситуацията в България.
Първата политическа сила ГЕРБ е с устойчиво висока електорална подкрепа на фона на останалите партии. И след като премина през период на отстъпки, включително на управленски мандат и на формиране на правителство, днес ГЕРБ е първа политическа сила, с двойно по-висока електорална подкрепа от втората партия и с ясно изразено нежелание повече да отстъпва и да прави компромиси.
Така, получавайки първия мандат, ГЕРБ вероятно биха направили отстъпки, за да се формира управленска коалиция. Но не биха отстъпили от заявената позиция да разполагат с точно онази власт, която са им делегирали избирателите – т. е. правителство, доминирано от тях, с програма, включваща техните приоритети. Те заявиха, че политическата отговорност за такова правителство трябва да се носи именно от тях, т. е. формулата е коалиционно правителство, в което ГЕРБ е основният политически субект.
Втората политическа сила ПП-ДБ също настойчиво повтарят своите условия. Не само за фигурата на министър-председателя. По-важното условие е ГЕРБ да доказва, че е нещо различно от това, което те твърдят, че е. Така ПП-ДБ поддържат позицията, че те са носителите на промяната, които не успяха да премахнат ГЕРБ от властта, но поне правят всичко възможно да не го допуснат отново в нея.
Тази позиция все повече изглежда като позиция на ПП, защото ДБ дава заявка за необходимост да се влезе в преговори за съставяне на правителство. Възможно ли е разцепване на парламентарната група, което да даде възможност за съставяне на правителство? Трудно е да се прогнозира със сигурност такова действие. Логично е по две причини. Първата е фактът, че двете партии са част от едно европейско политическо семейство за разлика от ПП. Втората е, че едно такова разцепление, което дава възможност на правителство и НС да работят, може да натрупа позитив от решени проблеми, което да компенсира ефекта от разцеплението. Но е възможен и вариант, при който разцеплението не се случва. Решението на ДБ ще зависи от преценката за ползите и загубите.
Техният практически опит показва, че електоралната подкрепа за тях е стабилна, докато тази за техните партньори в коалицията намалява. Така заедно с изгонените от ПП двама народни представители днес ДБ разполага с повече народни представители от тези на ПП – ситуация, напълно различна от началното представителство на двете партии. Самата коалиция освен това също намалява, защото я напуснаха „зелените“, а четвъртият партньор остана без народен представител.
Задълбочаващите се различия, присъстващи от самото начало, логично водят към нова ситуация – малкият партньор вече придобива по-голяма тежест и електорално присъствие от предишния голям в коалицията. Тепърва ще видим дали това обръщане на ситуацията в коалицията на ПП-ДБ ще стигне до логичния си политически финал. Но най-устойчивата конфигурация за правителство е постигане на договореност между ГЕРБ и ДБ, към които да се привлекат останалите партньори.
Възможното правителство може да е от трима коалиционни партньори само при положение, че цялата парламентарна група на ПП-ДБ го подкрепя. Една тройна коалиция би позволила на първите две партии да имат възможност за избор на трети коалиционен партньор. Позицията на ПП обаче неизбежно налага търсене на четвърти партньор, дори да приемем хипотезата, че се съгласят на коалиционно управление с ГЕРБ. Защото различията в техните позиции – като започнем от бюджета и минем през гласуването на всеки закон през тези 3 години и половина – налагат формирането на по-широка подкрепа за правителството, за да се намали рискът от текущо разпадане на подкрепата за него при всяко гласуване в НС.
Към трудностите за постигане на разбирателство относно съставяне на кабинет между ГЕРБ и ПП-ДБ трябва да добавим и искания имунитет на Кирил Петков. Всъщност това може да се окаже и стимул, обединяващ иначе разпадащата се коалиция между ПП и ДБ. Тук въпросът, който веднага се задава, е – защо точно сега? Отговорът на Петков е, защото искаме спиране на процедурата по избор на Сарафов за главен прокурор.
Техническият отговор е, че има вече председател на НС и има до кого да се адресира искането. Със сигурност има и други – технически, процедурни и политически отговори – вероятно ще чуем доста от тях. Но по-важен е резултатът, а той е, че това искане може да направи абсолютно невъзможно постигането на мнозинство за съставяне на правителство.
Трябва да сме точни – такава възможност и преди искането на този имунитет изглеждаше нереална. Аритметично възможна, но политически нереална. Точно както идеята, че с втория или с третия мандат може да се състави правителство. ПП-ДБ изключиха партньорство с „Възраждане“ и ДПС на Пеевски. И биха се лишили от гласовете на ГЕРБ, ако блокират реализацията на първия мандат. А подкрепата им за правителство с третия мандат по простата аритметична логика на изключените партньорства отново води до невъзможност за реализацията му. Остава хипотезата да се състави правителство на анти-Пеевски мнозинство, което минава през участието на „Възраждане“ в него.
Изправени пред хипотезите за възможността да се състави правителство, завършващи с извод за неговата невъзможност, остава да се запитаме – защо беше този зор с избора на председател на НС? Ако партиите, представени в НС, още в първия ден на неговата работа отказаха да говорят за правителство, защо толкова трудно се стигна до избор на председател – условие, напълно неизбежно, за да се започне цикълът на връчване на мандати и обявяване на поредните предсрочни избори?
Най-вероятният отговор е в подредбата на имената, от които президентът може да избира номинация за служебен премиер. В списъка първо е името на председателя на НС. Следователно можем да разглеждаме и хипотезата, че този избор стана възможен, след като е очевидно ясно, че решението на Конституционния съд за текстовете в конституцията относно назначаването на служебно правителство от президента предстои да бъде взето.
Факт, който преобръща цялата логика на позициите на партиите относно избора на председател на НС. Вероятността съставянето на новото служебно правителство да стане след това решение, както и вероятността това решение да върне старите текстове в конституцията може да се превърнат във фактор, работещ в посока съставяне на правителство. Такава е логиката на интересите на политическите партии.
Дали тази логика ще доведе до превръщането на аритметичното мнозинство в политическо, което да избере правителство – тепърва предстои да видим. Едно може да се каже със сигурност – съставянето на аритметични вместо политически мнозинства не работи в полза нито на гражданите, нито на управлението, нито на демокрацията.
