Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": Конституционният съд отвори кутията на Пандора! Предсрочни избори не се задават
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След решението на Конституционния съд основният въпрос става докога ще имаме правителство. Или, с други думи, следва ли да се готвим за предсрочни избори.
Основание за въпроса е намаляването на правителственото мнозинство до 121 народни представители. При това част от тях принадлежат към мнозинството, но не напълно, защото не вземат участие в изпълнителната власт. По принцип.
Но на практика именно претенциите към постове на областни управители, заместник-министри и кандидати за постовете на различни регулатори бяха на път да взривят мнозинството. Верните на Доган хора бързо се изкушиха да поставят условия за стабилността на подкрепата към правителството. И също така бързо омекотиха тона след реакцията на Борисов и ГЕРБ. Заедно с разминаването на партиите в управляващата коалиция по редица въпроси, което поставя пред изпитание всяка от тях при вземането на конкретните политически решения, това са двата фактора, които карат изследователи и наблюдатели да коментират въпроса за устойчивостта на правителствената коалиция.
Изваждането от НС на депутати от мнозинството, за да се осигурят места на влизащата в парламента "Величие" даде основание на Борисов да говори за заговор срещу правителството и реалната неизбежност на приемането на подкрепата на ДПС-Ново начало. Подобен ход очевидно ще влоши до крайност отношенията с хората на Доган.
Обвързването с подкрепата на Пеевски би било необходимо за решения, засягащи конкретни персонални предложения. С други думи, за избора на нови ръководства на различните регулатори. Позиция, която може да се промени единствено ако се постигне договореност с част от опозицията – ПП-ДБ и предимно ДБ, за подкрепа в тези назначения. Дали десните ще предпочетат да се договорят за отделните регулатори с ГЕРБ, или ще предпочетат да си осигурят аргумент за атака към управлението и ГЕРБ като зависими от Пеевски, ще видим в близките дни.
Политическата логика е по-скоро в посока взаимодействие за изолиране влиянието на Пеевски, ако съдим по агресивната и системна атака на ПП срещу него. Но действията на тази партия невинаги се ръководят от подобна логика, така че е трудно да се предвиди как ще се формират мнозинствата за избор на регулатори. Възможно е част от тези регулатори или всички да останат без ръководства или управляващата коалиция да не съгласува имената с опозицията и да остави гласуването на принципа – който мине в зала. Ако се позамислим, именно опозицията има за цел постигане на нови назначения. Но в същото време няма никаква сила да наложи предпочитана от тях личност. В резултат може да се получи избор далеч от всякаква политическа реалност и зависещ изцяло от броя народни представители в зала. Подобно състояние и разпределение на силите между опозиция и мнозинство отваря вратите за по-скоро безпринципни решения, основани на аргументи, далеч от публичността.
Следователно първият резултат от решението на КС е разширяване на полето на неяснота и липса на контрол над вземането на решения относно регулаторите.
Вторият резултат е свързан с риска от нарастване на практиката правителството да работи в режим на правителство на малцинството. Това е така, защото на правителството постоянно ще му се налага да формира т. нар. плаващи мнозинства, т. е. създаване на мнозинство в подкрепа на всяко конкретно решение. Как точно ще се развие този процес и докога ще издържи мнозинството на функциониране в режим на висш политически пилотаж, можем само да гадаем. Съставните партии в правителството имат доста различен управленски опит, различен праг на търпимост и умение да мислят политиката в поредица от ходове, а не просто като вземане на решение. За гражданите това е период на неяснота, нарастване на влиянието на слуховете и клюките в обяснението на политическите процеси и действия и в резултат можем да очакваме да се развият две твърде различни тенденции. Едната на нарастващ спад на доверие в действията и негативизъм към резултатите на това управление. Другата, обратно – нарастване на спокойствието от това, че правителството успява да действа и да решава проблеми. През следващите дни ще наблюдаваме нарастваща активност на всяка от парламентарно представените партии да присвоява всяко позитивно за обществото решение на правителството и да критикува всяко, оценено негативно. Така битката за идентифициране на злодея, който ни пречи да живеем нормално, ще се засилва между управляващи и опозиция. Проблемът е в това, че тази битка всъщност е раздробена – всеки срещу всеки. Затова е трудно да постигне консолидиран резултат – позитив или негатив към управлението или опозицията. Защото, когато партиите не се борят за първото място, а за второто, третото, четвъртото, те не могат реално да изградят образа на сила, която нещо решава. Могат да бъдат припознати по-лесно като онези, които пречат – чисто психологически онзи, който пречи на добрия играч да постигне резултат, винаги обира негатива. Примери от спорта и от живота имаме достатъчно в подкрепа на тази емоционална нагласа. Която тепърва ще видим доколко умело ще успеят да използват политиците.
Третият резултат от решението на КС е свързан с бъдещите избори. Благодарение на това решение всеки, който иска да нагласи изборните резултати – особено силна е тази възможност при местните избори – може да смотае определено количество бюлетини и да сезира съда. И всеки съд може да аргументира решението си със съществуващ прецедент – решението на КС. Напълно реална е хипотезата, при която Конституционният съд, вместо да затвори вратата за изборни манипулации, отвори кутията на Пандора. Доколко реална е такава хипотеза, ще видим от решенията при обжалване на изборите, някои от които все още чакаме за местните избори.
Всъщност прекратяването или поне минимизирането на манипулациите по време на избори изисква далеч по-задълбочени и обвързани решения – относно организацията, обучението и действията на хората, които носят отговорност за отделните етапи на изборния ден, самото преброяване, изключване на възможността. Наказанията за изборните нарушения трябва да имат превантивен характер и да се изключи възможността обвинени в такива да продължават да са част от партийни листи в следващи избори например. Защото отговорността на партиите е ключов фактор в постигането на честни избори. И тази отговорност следва да бъде разписана, контролирана и изисквана от партиите.
Не зная какви изводи са си направили политиците и какви решения ще вземат за ограничаване на нарушенията, но ние – гражданите, също можем да вземем решение и да приключим веднъж завинаги с всеки опит да се манипулира вотът и да се подмени нашето решение. Защото можем да гласуваме. От нашата активност зависи всяка възможност за манипулация. Без да сме отговорни към нашите задължения, а не просто права, не можем да очакваме никой да мисли и действа в наша полза повече от нас самите.
И ако трябва да се върнем на въпроса задават ли се предсрочни избори след решението на КС, отговорът е – не. Ако стратегическата задача на това правителство е да влезем в еврозоната на 1 януари 2026 г., можем да очакваме усилието да се крепи мнозинство да продължи до края на лятото, когато предсрочни избори ще могат да се проведат заедно с президентските. А това е специфичен бонус за всяка партия, която има възможност да предложи кандидат за президент и да стигне до балотажа.
