ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Татяна Буруджиева е завършила социология. Тя е доцент по политическите и доктор на философските науки. Преподава политология в няколко университета, сред които Нов български и Великотърновския. Буруджиева е началник на кабинета на председателя на БСП Сергей Станишев и е народен представител в 42-ото НС.
- С дебата миналата седмица в парламента за скандалното тефтерче на Филип Златанов, не се ли връщаме към времената на другарския съд, г-жо Буруджиева?
- Не, защото нямаше никаква критичност от страна на ГЕРБ. Другарски съд беше, когато освободиха Искра Фидосова и аз тогава възразих. Това беше другарски съд – дайте да си измием ръцете с един човек. В петък обаче стана ясно нещо друго - опит една демократична държава да се управлява по сталински.
От записките в това тефтерче виждаме, че институциите са се използвали за завладяване на власт, за разчистване на сметки, включително за партийни интереси. И то го виждаме в една оголена форма. Тук няма дори мимикрията обходно да се опиташ да влияеш. Има директни разпореждания от една власт към инструментите на държавата. В такива случаи се показва колко е крехка демокрацията и колко лесно можем под нейната маска да функционираме недемократично. Което е част и от омерзението, което изкарва хора на улиците вече 23 години.
- Недемократичен беше и изборът на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Това ли е причината да не искате да оставате в залата, когато той е там?
- Както много от нещата, които казвам, и тук думите ми са изопачени. Аз казах, че като народен представител имам своя избор и излязох от пленарната зала, когато Пеевски се закле. Излизам и когато говори г-н Цветан Цветанов, защото докато не чуя неговото извинение за това, което направи от парламентарната трибуна с лекарите от Горна Оряховица, а и за още много неща, аз няма да приема, че той може да застава на тази трибуна.
Не присъствах и на заклеването на един от народните представители на ДПС - Александър Методиев. И на въпроса срам ли ме е от него, аз казах: "Не определям аз този, който да е в залата, а българските избиратели. Но ако той се изказва на трибуната, аз ще изляза от залата.” Мисля, че всеки народен представител има поне това право.
- Защо тогава обвинявате ГЕРБ за отказа им да влизат в зала? Те също имат своя избор.
- Да, точно така. ГЕРБ и цели парламентарни групи могат да излизат от залата. Но обикновено се прави така – излиза се от зала, когато се дебатира или се взима решение, с което не си съгласен, след това се връщаш. Това е нормално. Не е нормално обаче да саботираш системно работата на Народното събрание.
- И все пак те са много по-сплотени около лидера си, отколкото групата на Коалиция за България. Какво ви разделя?
- Не мисля, че нещо ни разделя. По-скоро има някои личности, които държат много повече на собственото си мнение, отколкото на мнението на групата и това е нещо, което създава проблем. Добре е всеки от нас да си зададе въпроса: "Доколко мога като народен представител да имам лично мнение и то да е валидно за всички?"
Аз също съм изразявала мнение и съм отстоявала позиции понякога, но все пак трябва да се съобразиш, че си част от една парламентарна група. И ако искаш да постигнеш успех, ти трябва да убедиш тази група с доводи, а не да застанеш и да кажеш: "Това си е моето мнение!" или "Гласувайте еди как си!". Ние да не сме безгръбначни?
- Какъв според вас ще бъде резултатът от "кръстоносния" поход на Георги Първанов към структурите на БСП?
- Ако клубовете, които г-н Първанов казва, че ще прави, се затворят единствено и само в рамките на партийните членове на БСП, ще се случи това, което стана с АБВ. И там заявката беше, че ще се дават идеи за политики и как АБВ е центърът, който ще ражда тези идеи.
Сега с дискусионните клубове Първанов прави един римейк на цялата тази история. Не знам дали това е опит за разцепление на БСП, каквото някои съзряха. Не бих могла да кажа. Но от 1990 г. насам БСП винаги е имала някакви вътрешни структури и течения. Включително и уставът на партията дава възможност за всякакъв вид самоорганизация и организация, която да ражда идеи и да разширява влиянието на партията. В това няма лошо. Ще видим какво ще излезе.
- Докога ще отглеждате "Атака" като стайно растение?
- Ако имате предвид, че не сме се заели с разбиването на парламентарната група, може и да се каже, че я „отглеждаме” като стайно растение. Но това изказване беше насочено изцяло към ГЕРБ. Волен Сидеров дори физически се беше обърнал към тях. По-скоро това беше много закъсняла реплика, подхващаща дебата от миналото Народно събрание за разцеплението на "Атака" под въздействието на ГЕРБ. Но заиграването с тази тема кой на кого осигурява кворум, колкото и да продължава, не може по никакъв начин да бъде аргумент към тезата кой управлява.
- Защо тогава премиерът Пламен Орешарски бяга от микрофоните? Дори Сергей Станишев го обвини в некомуникативност.
- Усещането на политиците, предполагам и на г-н Орешарски, е, че се появяват много често. Което не е далеч от истината. Това, заради което бяха отправени тези препоръки към г-н Орешарски, е не колко пъти е написано или казано нещо за него, а за по-активното му участие като министър-председател, който обяснява и отговаря на въпроси какво прави.
Това обаче не значи, че той не е комуникативен. Изключително добре комуникира и добре стои в медиите тогава, когато има какво да каже. Той няма слабо участие. Разбира се, комуникативността му е много различна от тази на бившия министър-председател. Но за разлика от Борисов Орешарски тежи на мястото си.
- Много спорове се разразиха за поправката в закона за здравето, с която искате да върнете пушачите в заведенията. Това не е ли популизъм, който не е от полза и на без това болната ни нация?
- Не, поради две причини. Първо, още когато се приемаше този драстичен закон, парламентарната група на Коалиция за България възрази и извади много сериозни аргументи. Второ, защото тази тема присъства в предизборните ни обещания и ангажименти пред електората ни.
Така че сега, когато се изпълнява един ангажимент, да се задава въпросът: "Това не е ли популизъм?", за мен не е много коректно. Впрочем България, както всички други страни, които въведоха този режим, беше задължена преди това да направи три стъпки. Първата – сериозни програми за превенции на всички видове зависимости, не само от никотина. Такива нямаме.
Второ - програми, които да дадат възможност и да мотивират пушачите да се откажат, а и да ги подпомогнат в този отказ. Това също не беше направено. Трето - до ден-днешен Франция отделя от бюджета си доста сериозна сума, за да подпомогне загубите на бизнеса. Това случи ли се у нас?
Така че тази забрана, дори и облечена в най-благородни намерения, няма да реши нито проблема с пушенето, нито проблема със здравето, нито ще намали контрабандата на цигари. Единственото което може да се случи, е след строителния сектор да загине и ресторантьорският.
- А ще глобявате ли пияните пешеходци?
- В момента наистина се чуват екзотични и не толкова екзотични предложения, но все още законът за движение по пътищата е на етап дебат. Тепърва предстоят няколко кръгли маси с всички заинтересовани лица.Искаме да чуем всички мнения. Единственото, в което сме убедени засега е, че трябва да има нов закон.
Сега действащият е поправян 49 пъти и е загубил всякакъв смисъл и посока. Прилича на плетка, от която не е ясно какво ще излезе. Така че, преди да влезе в комисията на Министерството на вътрешните работи и в парламентарната, ще се проведе широк дебат.
