Последвайте ни в Google News Showcase
За киното по-важен образът, да оставим диалогът на театъра. Това са само част от важните послания, които режисьорът от български произход Тед Кочев разказа за правенето на филми.
Целият му разказ се превърна в своеобразна лекция за киното, която известният режисьор изнесе пред българските си почитатели. Кочев разказа за невероятната среща, която е имал с прочутия италиански режисьор Микаланджело Антониони още в началото на кариерата си и която е оказала съществено значение за развитието му по-късно като режисьор. Срещата му с Антониони става покрай българския режисьор Петър Увалиев, който по това време е бил продуцент на филма на Антониони “Фотоувеличение”. Филмът обаче става по-дълъг от желаното и Увалиев се обръща към 28-годишния тогава Кочев с молба да съкрати филма. Младият режисьор категорично отказва да направи това зад гърба на Антониони и казва на Увалиев да го свърже с него, ако иска Кочев да съкрати филма, Така се запознават световно известният режисьор Антониони и Кочев.
Италианецът не пести съветите си към Кочев, един от които е, че важни за киното са образите, а диалогът може да бъде оставен за театъра. Двамата преработват сценария на филма, който прави Антониони, и го превръщат в ням филм. Италианският режисьор, според Кочев, е работил с 8 различни сценариста. Образите обаче описва Антониони и един от сценаристите. Музиката, която също е оказала влияние върху Кочев, според режисьора разказва какво се случва под диалога. Режисьорите използват музиката, за да насочват емоционално зрителите, обясни той. Кочев разказа, че е привлечен от образи, които не са наясно със себе си, които не се познават и не знаят какви са възможностите им. Това според него е, защото той самият, като българин в Канада, се чувства аутсайдер в страната, в която е роден и сам трябва да разбере кой е и какво може. Затова и темата за външния човек му е толкова любима като режисьор.
За да илюстрира тази чуждост, която е преживял, Кочев разказа случка с него от гимназията в Канада. Негов съученик му е казал, че мирише на чесън и подразнен от забележката Кочев слага връзка пресен чесън във вентилацията на училището, след три дни всяка стая мирише на чесън и директорът го вика при себе си като категорично го обвинява за този инцидент, първо, защото е българин и познава чесъна и второ, защото само интелигентен човек като българина, може да направи такова нещо. Кочев разказа и за предстоящия си проект за филм за Цар Борис III, който спасява българските евреи. Идеята не е нова за него, но никой в Холивуд не вярва, че това е станало, защото историята за спасението им е уникална и не е възможно досега да е останала неразработена. Сценарият за филма вече е готов. Кочев се е срещал със Симеон II, с Мария Луиза и с племеника на цар Борис - Херман. Това, което остава, е да намери финансиране за филма, който ще се снима в България.
Разбира се, не бе подмината и темата за един от най-популярните филми на Кочев - “Рамбо: Първа кръв” с участието на Силвестър Сталоун. Кочев разказа, че продуцентите не са искали този актьор за филма, защото са го свързвали единствено с типажа му от “Роки”, с които актьорът става известен, а другите четири филма, които прави, са били пълен провал. “Видях нещо специално в него”, обясни Кочев и допълни, че това е бил първият му избор за актьор, изпълняващ главната роля във филма. “Силвестър Сталоун е много хитър. Той знае какво искат хората и какво - не”, посочва режисьорът. Заради Сталоун Кочев прави две сериозни промени в сценария. Едната промяна е, че отпада сцена, в която Рамбо, който е преследван от жандармерия, избива всички. Сталоун му казва, “Виж, Тед, този човек ненавижда насилието. Той се връща от Виетнам, където е виждал толкова много смърт и насилие, че след като се връща, да избие всички - не върви”.
Втората промяна, за която Сталоун допринася, е финалът на филма. Първоначалната идея е била филмът да представи една самоубийствена мисия. Героят на Сталоун - ветеран от войната във Виетнам, се взривява на финала. Когато обаче Сталоун е прочел сценария, е казал на Кочев, че не може да причиняват толкова ужасни неща на този герой и накрая да го убият, защото зрителите ще ги намразят заради това. Кочев бързо се съгласява с актьора и разбира се влиза в остър спор с продуцентите на филма, които го обвиняват, че излиза извън бюджета на филма, но така или иначе вече има два финала - един трагичен и един хепи енд. Самият режисьор смята, че самоубийственият финал е по-интелигентен, но пък хората предпочитат щастливият край. За да изберат кой от двата финала да оставят, режисьорът и продуцентите правят предпремиерна прожекция и зрителите, които съпреживяват всяка стъпка на героя категорично избират щастливият финал.
Кочев заяви, че първо, не обича да снима продължения, освен това самият герой Рамбо мрази насилието и е против него, а в следващите части, те го превръщат в машина за убиване. “Аз изобщо не бях съгласен с този избор”, категоричен беше той.
