ТЕЖЪК АНАЛИЗ: Бурята идва. След протестите под юмрука на Радев остана мирис на развалена риба, но евроатлантическите партньори няма да ни помогнат да се отървем от властимащите мошеници
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бурята идва. С след протестите под юмрука на Радев остана мирис на развалена риба, но евротлантическите партньори няма да ни помогнат да се отървем от властимащите мошеници. Такъв тежък коментар прави политологът Огнян Минчев на стената си във Фейсбук.
Ето какво пише той:
Напоследък призивът „Гласувайте!” все повече предизвиква не пасивна апатия, а активна ирония – „Е, за кого да гласувам бе, човек, колко пъти да им гласувам на тези... (следват непечатни изрази).” Това отношение е съвсем разбираемо предвид угнетяващия порочен кръг, в който държавното управление се върти вече четири години. Но за мен призивът „Гласувайте!” е нещо повече от подкана да жертваш 15 минути от неделния си ден за да се „разпишеш” в избирателната секция. В своята роля на граждани ние сме призвани не просто да си „купим” нещо на политическия пазар веднъж на четири години – или на шест месеца, както правим напоследък у нас. Зная че ще прозвучи вятърничаво и несериозно, но ние имаме ангажимента да участваме в създаването и развитието на политическите платформи, които ще поискат доверието ни на следващите избори.
Вкореняването на олигархичната система в България през последния четвърт век затвори политическия процес в порочния кръг на предизвестените победители на всеки поредни избори. Политическата гарнитура на организираната олигархия успешно създаде своя разгърната клиентела, а затварянето на кръга между големите пари, прокуратурата и съда, медиите и „нашите фирми” направи напълно предвидими резултатите от всяко допитване до гражданите. Ако публичната подкрепа за „нашите хора” започне да се разклаща – произвеждаме нови „политически проекти” – конфекция, напечатани по шаблон. Този перпетуум мобиле излиза – временно - от релси само ако се случат извънредни сътресения или в условия на мотивирана външна намеса.
Този формат на „фасадна демокрация” засилва допълнително обществената пасивност и безразличие към един политически процес, който с нищо не зависи от нашата воля и интереси. Порочният кръг може да бъде скъсан единствено с масирано надигане на обществено недоволство, което е в състояние да промени – поне отчасти, „правилата на играта” и да размести условията и зависимостите в излъчването на политическо представителство.
Протестите през 90-те години създадоха мощни предпоставки за политическа промяна, но тези, които последваха през 2013-14 и 2020 г., не успяха с нищо да променят системата на олигархична „фасадна демокрация”. Каква е причината за това?
През 90-те години в България имаше силно и масово гражданско движение за обществена промяна. Конкретните политически форми, които това движение произведе, не бяха особено ефективни и резултатни – по редица причини СДС и като коалиция, и като партия имаше краткосрочни и противоречиви постижения. Самият факт на силната и мобилизирана обществена подкрепа за промяна обаче създаде предпоставките управленските екипи на СДС от 1991-92 и 1997-2001 г. да постигнат значими резултати, макар и за кратко време.
За съжаление, макар и масови, протестите от 2013-14 г., както и протестите от 2020 г., не успяха да произведат политическа алтернатива – нито лидерска, нито партийна – институционална. СДС имаше пропуски и провали, но осигуряваше политическо представителство на общественото движение за промяна. Вълните на обществено недоволство от 2014-та и 2020-та приключиха, без да излъчат свое политическо представителство.
Като няма риба – и ракът е риба. През 2014 г. бе създадено правителство на компромиса между ГЕРБ и Реформаторския блок, при което олигархията, изгонена от парадния вход, удобно влезе през задния...
През 2021 г. протестите приключиха с мирис на развалена риба по централния площад и с назначаването от Румен Радев на група негови познати с елитно образование за реформаторска политическа сила...
Ако сами не можем да се справим с предизвикателството да бъдем управлявани от милиционерска олигархия, може би нашите съюзници от вън ще ни помогнат...?
През 70-те години Гарабед наблюдавал как Киркор всеки ден ходи на гарата и чака някого. „Кого чакаш бе, Киркор?” „Чакам американците...” „Ама чакай бе, Киркор, ти нали преди 9-и чакаше руснаците...?” „Е, не дойдоха ли...?” Ние кого чакаме сега? След 1989 г. Киркор „дочака” американците – „западняците”. Те подадоха ръка, взеха ни в своите елитни клубове – НАТО и ЕС, но ние отново сме дискомфортни... Не е това, което чакахме... Удариха ни тук-таме печати по Магнитски, но ние се престорихме, че това не ни засяга... Сега се разделихме на две – по-малоумните чакат отново руснаците... По-претенциозните тайничко чакат „нашите европейски и атлантически партньори” да ни помогнат да се отървем от властимащите мошеници...
Нито едните ще дочакат, нито другите. На „братушките” им свърши бензинът за танковете – остана им само една голяма, бълваща лъжлива пропаганда уста... Европейските и атлантическите партньори не смятат да идват, за да гонят от власт нашенските боклуци.
Защо ли? Защото знаят, че като изгонят тези, ние ще си доведем нови – същите като тези... Дами и господа, спасение не дебне от никъде. Време е да запретнем ръкави и силно да викаме неволята. Само неволята ще ни научи, че ако седим и чакаме – ще дочакаме само повече от същото, и по-лошо. Ще ни научи, че когато кажем А, трябва да кажем и Б, и В – да кажем цялата азбука. Трябва да се организираме, да излъчим по-умните и по-свестните сред нас, които да подкрепяме, да избираме и строго да контролираме.
„Гласувайте!” – за себе си, за бъдещето си, за сътрудничеството си с вашите съграждани, за собствената си будност и знание – какво искате, какво можете и как трябва да го направите. Спасители и освободители не чакайте. На милост от статуквото не се надявайте. Не се скатавайте и не се снишавайте – бурята няма да отмине! Бурята става все по-силна и ще мете все по-здраво.
