Последвайте ни в Google News Showcase
В структурата на Вселената дълги нишки от тъмна материя се преплитат с галактически купове, разделени от обширни празнини (voids), пише Discovery News, цитиран от Фокус. Тези празнини са “необитаеми” зони сред струпванията от звезди, пръснати в триизмерната мрежа на материята. Не всички празнини обаче са напълно пусти, показват наблюдения на космическия телескоп Hubble.Спираловидна красавица с неромантичното наименование MCG+01-02-015 е вдъхновила учени от Европейската космическа агенция (ЕКАК) да я нарекат “най-самотната от галактиките”. Тя се намира във вътрешността на прочутата празнина Воловар. Не се знае как тази галактика е попаднала там. Може би се е образувала там? Дали е родена от остров от газ в средата на безбрежна пустош или някакъв гравитационен катаклизъм e запратил галактиката в празнотата преди милиарди години?
Самотната галактика всъщност не е съвсем сама в широката 250 милиона светлинни години празнота Воловар, която се обитава и от още няколко изолирани галактики. Съществуват теории, според които тези “галактики пустинници” може да са някои от най-ценните примери за галактическа еволция, тъй като са се образували в почти пълна изолация далече от бурните взимодействия на другите галактики, формирали се от супата на първичните междугалактически газове.
На изображението на Hubble MCG+01-02-015 изглежда като перфектна спираловидна галактика. На снимката като три точки ярка светлина се виждат три звезди на преден план - всички те са от нашата галактика. Това са единствените единични звезди в зрителното поле на Hubble. Всички други светли петънца са галактики, намиращи се на заден план, всяка от които съдържа милиарди звезди. Дори спираловидната галактика точно под MCG+01-02-015 се намира много далече и вероятно извън празнината.
Интересно е, че, според ЕКА, “галактиката е толкова изолирана, че ако нашата галактика, Млечният път, беше разположена по същия начин, нямаше да знаем, че съществуват други галактики до 60-те години на миналия век.” Ако в празнотата живеят извънземни същества, то тяхното небе би било съвсем различно.
Благодарение на мощни телескопи като легендарния Hubble човечеството не само е свикнало с представата за безбройните милиарди от галактики, които ни заобикалят. Ние сме създали триизмерна картина на “космическата мрежа” от галактики, свързани от гравитационна сила, която би могла да съществува, само ако голяма част от Космоса се състои от невидима маса, наречена тъмна материя.
