ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Крайно време е да заживеем в нормална държава. В държава, в която законите носят справедливост на обществото. В държава, в която не осъждаме лекар, спасил стотици животи, на 20 години затвор, защото е убил при самозащита закоравял престъпник.
Защото сега не живеем в такава. Или поне подобно е усещането при мисълта, че доктор Иван Димитров ще търка наровете, докато децата му растат само защото ги е предпазил от човек с прякор Плъха и с 9 присъди за кражби.
9 присъди! А десетките или може би стотици кражби, за които не е получил наказание? Те ще бъдат забравени. Обществото ще забрави за Плъха, скоро и доктор Иванов ще потъне в морето от информация, изливащо се ежедневно. Но семейството на уважавания лекар ще помни вечно! Съпругата му няма да се отърве от кошмарите, които всяка нощ ще я връщат към злополучната случка, пратила мъжа й в затвора. Децата му ще лягат всяка вечер с мисълта, че в живота няма справедливост. Справедливост, на която всички закони трябва да се осланят.
Шокът за доктор Димитров също ще остане завинаги. Едва ли ще има ден от времето му в затвора, в който той няма да превърта онзи момент, когато натиска спусъка. Защо стреля, докторе? Можеше само да го раниш. Защо не повика линейка? А ако го беше оставил да обере дома ти? Въпроси, които бавно, но сигурно ще разрушават емоционалната и психическата му уравновесеност.
А истината е, че доктор Димитров е направил това, което повечето от нас биха направили. Той спаси себе си, спаси семейството си. Опита първо да задържи престъпника, а когато имаше опасност за собствения му живот, стреля инстинктивно. И едва ли някой може да го вини. Някой друг освен държавата, разбира се.
Държавата, която пусна брутален рецидивист на свобода, за да обира и да нападна невинни хора, а когато един от тях се защити, прати него зад решетките.
Държавата, в която образованите хора, живеещи с мисълта да дават, а не да отнемат, ще се страхуват да защитят себе си и близките си от онези, които са свикнали да вземат безнаказано.
Държава, в която след случая с доктор Димитров, престъпниците ще бъдат още по-мотивирани. Защото ще видят страха у хората. Страха от несправедливото наказание, ако понечат да се защитят.
Не искам държавата ми да ме кара да живея в страх. Не искам държавата ми да окуражава престъпниците. Искам справедливост. Искам доктор Димитров да се върне при близките си, за да може да ги защити следващия път, когато някой като Плъха им посегне.
Защото влезе ли в затвора, значи куршумът за Плъха е и куршум за справедливостта.
