ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди броени дни внукът на Илия Вълов - Теодор Иванов, стана първото ново попълнение на ЦСКА за новия сезон. 21-годишният защитник следва стъпките и на своя баща Валентин Илиев - герой от не по-малко емблематичен миг в "червената" история: победата на "Анфийлд" през 2005 г. над актуалния европейски шампион Ливърпул.
"Направеното от дядо ми и баща ми в ЦСКА ме натоварва с голяма отговорност. Техните постижения са моята истинска мотивация да постигна дори повече от тях. Баща ми ми е разказвал, че той, както и всичките му съотборници по негово време, са си оставяли сърцето на терена. Това може би е било едно от най-силните му качества", разкри Теодор в първото си интервю за медийните канали на ЦСКА.
Той говори с вълнение за "червеното" си ДНК и признава, че се вижда в мечтите си с изпънати победоносно ръце - подобно на баща си на "Анфийлд": "Доста пъти съм гледал този гол и доста пъти съм плакал от емоция. Това е нещо уникално, вълнувам се така, сякаш аз съм бил на неговото място. Мечтата ми е някой ден това наистина да се случи и аз да съм на терена на такъв европейски гранд".
Фамилията задължава, а при него тежестта е двойна, но талантливият бранител изглежда уверен в себе си. "Не бих го определил като бреме, предимствата да си от футболно семейство с такива легенди със сигурност са много. Но го има и обратното - напрежението постоянно да се стремиш да си по-добър, да защитиш името на двамата, но и да покажеш, че можеш да си по-добър и да ги надминеш. Баща ми каза, че ако искам да се наложа в този отбор, трябва да се раздавам на 100 процента и да оставям всичко от себе си на терена, независимо дали съм изиграл добър или лош мач. Важното е да давам всичко за отбора, за феновете и за фланелката", споделя Теодор.
Външно той е копие на баща си и със сигурност няма нищо случайно, че играе на неговия пост, а и взе неговия номер в ЦСКА (14): "Като малък не са ме водили в София на мачове - баща ми се опасяваше да не ми се случи нещо на трибуните заради агитките. Но дядо ми ме взимаше на стадиона на Мизия (Кнежа) - футболния отбор от родния му град. Исках да стана вратар като него. Учеше ме как да плонжирам, как да хващам топката, как да подавам... всички вратарски тънкости. Вече когато бях на 13-14 години в школата на ЦСКА, треньорите ме поставиха като централен защитник. Там наистина се чувствам най-добре, това е моята позиция. Явно Господ така е решил".
