Ти, който командориш държавата, нормален ли си?!

Бойко Борисов се покри като след атентата в Бургас

Не се наемам да гадая какво се е въртяло в главата на Октай Енимехмедов, преди да се качи на подиума в зала 3 на НДК и да насочи пистолет срещу лидера на ДПС Ахмед Доган. Не съм почитател на теорията на конспирацията, която намира зад всичко заговор и инсценировка. В България често вярваме в неизменното твърдение, че всичко е нагласено. Казваме го след почти всеки политически инцидент. Проблемът е, че в България почти нищо не е нагласено. Всичко е плод на нелепа случайност, която се появява в точния момент, за да ни покаже, че живеем на ръба на реалното, а понякога и отвъд него. Понеже от няколко години съм си казал, че ще вярвам само на очите си, коментарът ми за нападението срещу Доган вероятно няма да роди поредната доза конспиративност. Предпочитам да разкажа какво видях. Видях как един млад човек с фалшив пропуск за националната конференция на ДПС пресича цялата зала, в която се провежда тя, доближава се на няколко сантиметра от един от най-охраняваните хора в държавата и насочва срещу него пистолет. Този младеж е преодолял без проблем всички мерки за сигурност, които са предприели охранителите от Националната служба за охрана, за да опазят живота на многократно заплашвания през годините Ахмед Доган. Какви са били мерките, не видях. Видях как, ако Октай Енимехмедов беше използвал боен пистолет с истински патрони, днес щяхме да сме изправени пред политическа криза, с огромен потенциал за разрушение. Впрочем Ахмед Доган и съпартийците му би трябвало да са благодарни на Енимехмедов, защото той им показа колко лесно може да се пробие цялата мрежа за сигурност, с всичките й подслушвания, разходи и мнителност. Това се отнася и за политиците от другите партии. Трябва да знаете, че Доган не се охранява от няколко бодигардове от НСО, а от цяла мрежа служители на службите за сигурност, които следят за потенциалните опасности пред него. Така поне би трябвало да бъде. Видях как няколко часа след нападението шефът на НСО Коджейков даде пресконференция, на която трябваше да информира обществото за инцидента. На пресконференцията обаче се оказа, че Коджейков почти не владее български език, некомуникативен е и по никакъв начин не е в състояние да даде каквато и да било адекватна информация за случилото се. Поради тези причини в разгара на паниката останахме с усещането, че тази държава се вее накъдето я духнат събитията и единственото, което ни остава, е да се молим бедите да не ни застигат. И, забележете, всичко това се случва в сферата на държавната охранителна система. При положение че от почти четири години България се управлява от бивш охранител. Представете си какво се случва в здравеопазването и образованието, щом в сферата на сигурността сме на този хал. Това, което не видях през този бурен съботен ден, беше лицето на премиера Борисов. Той пак се скри. Така както се скри след терористичния атентат в Бургас. Иначе ден преди нападението срещу Доган всички медии вкупом надълго и нашироко ни съобщаваха, че премиерът кацнал в Австрия. Все едно това е голяма новина. А в събота нямаше нищо. Прави ли ви впечатление, че този човек никога не се появява, когато имаме нужда от премиер, а през цялото останало време не слиза от вестниците и телевизиите. Ако бяхме нормална държава, в събота следобед вместо объркания Коджейков от НСО телевизиите щяха да ни покажат брифинг на премиера на страната, на който той да обясни, че всичко е под контрол, че хората трябва да бъдат спокойни в този напрегнат момент и в крайна сметка да покаже, че можем да разчитаме на държавата си. Вместо всичко това няколко часа след инцидента вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че случаят не трябвало да се политизира. С две думи, да го броим за битов инцидент, а не за политически акт. Борисов се появи точно 24 часа след атентата и на крак ни даде да разберем, че не се е случило нищо сериозно. Преди това се включи по телефона в Радио К2 и обяви, че разбира за нападението от водещата Илиана Беновска. После затвори телефона и не го вдигна повече от 12 часа. Това нормално ли е? Този, който командори цялата държава, нормален ли е? Трябва да знаем, че България е в голяма опасност с подобен премиер. Трябва да си дадем сметка, че след нападението срещу Доган стана ясно, че в страната има добра среда за политически покушения. В този смисъл случилото се в събота може да се окаже само репетиция. През последните дни видяхме една тотално разградена политическа среда, която е готова да се разпадне при най-малкия катаклизъм. А политическите покушения в голямата си част целят точно разпад на политическата среда. Оттук нататък не е ясно дали на някого няма да му хрумне да предизвика още по-силен разпад, като този път организира истински атентат срещу влиятелен политик. От години България е страна, отдадена на малки и големи конфликти, които трупат напрежение в обществото и служат за единствена храна на политическия елит. Това е опасно и може да ни струва скъпо. Заради неадекватните реакции на официалните власти днес напрежението в обществото е още по-силно, отколкото беше в деня на самото нападение. Очевидно е, че управляващите са избрали тактиката да се опитат да се възползват максимално от ситуацията и да извлекат от нея плюсове за изборите. На всяка цена. Изглежда, че същото ще направят и ДПС. Те вече започнаха с кампанията си, като обявиха, че не вярват на разследването, което се провежда от МВР. Цялата тази игра с огъня ще е за сметка на хората. Добре ще бъде след това, което се случи в събота, вместо да се ровим в криминалната страна на въпроса, да се замислим в каква държава живеем. Колко ще издържим, ако продължим по този начин? Колко дълго можем да живеем с илюзията, че всичко, което ни се случва през последните години, е нормално? Не е нормално! През последните дни си мисля, че имаме жизненоважна нужда от скука. Защото колкото по-интересно става, толкова по-зле ще живеем.