Тиква

По-просто нещо на по-видно място досега не сме имали

„Трябва да кажа, че аз съм израснал само с хляб и картофи. Майка ми мажеше мас от прасето и поръсваше малко със захар. С едната ръка ям, с другата тичам по ливадата да ритам топка....” Много се смях, защото ми заприлича на вица за онуй войниче, дето пишело писмо на гаджето: „С едната ръка държа снимката ти, с другата мисля за теб…” С дясната мислел… А Бойко с коя  е държал филията и с коя е тичал, не мога ви каза… Премиерът и друг път е разказвал, че е имал бедно детство. Даже, като си гледам бележките, през 2007 г. сме писали, че било толкова бедно, че, ако не бил момченце, изобщо нямало да има с какво да си играе… Но никога не е късно да имаш щастливо детство… Из делниците на един луд, четвъртък, 29 юли 2010 г. Хляб и картофи! Картофите хоум мейд. И той отглеждал. Лично ние трудно можем да си го представим с мотика в ръка. С бухалка някак по можем, но с мотика… Както и да е. На хляб и картофи. И мас от прасето! Във времето, за което говори премиерът, в селото на доктора къща с прасе не се смяташе чак бедна. С едно прасе, каца зеле и пет връзки праз едно семейство поминаваше като заможно. Такова беше времето. „Бедността беше нещо толкова обичайно, че нямаше дори име.” На протестите на работниците от ВМЗ-Сопот една госпожа размаха пликче с комат хляб и глава лук и заяви, че ще ги прати на премиера: „Та да знае, че не само аз, но по-голямата част българския народ се храни само с това. Да му се покаже хората на каква мизерия са…” Премиерът много й се обиди. Ама така й се обиди, сякаш му взе ролята… „Откъде-накъде, вика, ще ми праща лук?! В края на краищата, аз съм ял хляб и лук много години. И сме били най-бедното семейство…  Но не съм пращал на никой тогава лук и хляб. (Да беше пратил! Сега щеше да имаш лични спомени от Белене. Извинете, но не се сдържах…) И на снимката, която е във вестниците - няколко пръстени, златни. Майка ми никога не е имала златни пръстени, нито аз съм имал...” Той бил ял лук 60-те години на миналия век, поради което нямало лошо и госпожата да пояде през 2012 г., когато премиерът го спрягат за най-богатия човек в държавата. Така де, всеки трябва да си изяде полагаемия му се лук… Цинизмът е едно на ръка. Простотията е другото впечатляващо в това изказване. Струва ми се, че на базата на тези два примера вече можем да направим категоричен извод, че непълноценното хранене на един подрастващ организъм – картофи, хляб, свинска мас, лук - може да стане причина за известна умствена ретардация. А струва ми се също и морална… Даже моралната е по-сигурна. В средата на XIX в. Островски пише комедията „Бедността не е порок”. Съвременникът му Гогол допълва: „Не е порок, бедността е свинщина.” Намесва се и Достоевски: „Бедността не е порок... но нищетата, драги ми господине, нищетата е порок…” В напъните си да кажем и ние нещо значимо, нещо, дето да се запомни, сме стигнали до тия изводи: Бедността не е порок, бедността е майката и таткото на всички пороци. И понеже рядко сме единодушен, та сме стигнали и до противоположния извод: Бедността не е порок. Пороците са скъпи удоволствия. Истината е, че бедността верно е свинщина! Човек трябва да бяга от нея през девет държави в десета. А не където седне и където стане да се хвали в каква бедност е израснал. Щото съществува и такова виждане: „Бедността е най-доброто наказание за некадърността”. Не само премиерът е израсъл в бедност. Ами Гоце да не би да е расъл в охолство? Да, бе, с тоалетната на двора?! Малко ще се отплесна, ама се сещам нещо интересно. На предишните си читатели съм го казвал, ама да го кажа и на вас. Като отишъл войник, Параванката го подкарали на марш на скок, 30 км. Даже не се и запъхтял. Старшината го попитал: „Редник Първанов, уморихте ли се?” „Съвсем не, другарю старшина. Там, откъдето съм, толкова усилия влагаме, за да идем до тоалетната.” Но не сме чул Гоце да се оплаква, че е бил беден… Просто тихичко си наваксваше всичко, дето го е пропуснал. Дето се вика, тарикат мъж не писка. Ами Доган?! Доган е расъл в най-голяма мизерия, ако е на въпрос. Баща му ги напуска, когато е още бебе. И Ахмедчо израства в голяма бедност в семейството на дедо си, селски ходжа… Всъщност, той и премиерът е израснал като сирак… В девненското с. Падина , когато една студентка го попита, какво трябва да мотивира младите и образовани хора, за да останат в малките населени места, премиерът рече: "Аз съм против това изкуствено мотивиране. На мен, сирака, кой ми е помогнал или толерирал, за да вляза в политиката, а след това да стана кмет и премиер?" Сирак?! И го казва с такава артистична убеденост. Тоя, ако беше завършил ВИТИЗ навремето, сега щяхме да имаме поне още един Ламбо, ако не и повече… Има само един проблем, че трудно излиза от роля. Имах един вуйчо, за целия си живот един клозет не построи, всичко баща му, но и той, колчем пиеше две чаши, почваше да ни поучава: „На мен кой ми е дал нещо…” Доколкото сме информирани, майката на Борисов е починала 1998 г., когато клетото сираче е било на 38 г. За баща му почти нищо не знам, но то и никой не знае… Както и да е, във всеки случай, когато Бойко получава генералските звезди през 2002 г., отпразнувал с баща си. Тогава клетото сираче е било на 43 навършени… Та остава само вариантът под сирак премиерът да има предвид, че комунистите са убили прадядо му 1944 г. и той е израснал без прадядо… Като малко по-голям от премиера, което значи и по-достоверен свидетел за онези времена, можем категорично да заявим, че семейството на учителка и милиционер в никакъв случай не е било бедно по тогавашните стандарти. Това за времето си беше upper middle class. Е, може и да е ял филия със свинска мас. Нерядко тогава и upper middle class това ядеше. ”На мен кой ми помогна…” Кой, кой помогна да изтикаме тая тиква най на високото?! Веднъж написахме: По-просто нещо на по-видно място досега не сме имали! Сега ще добавим: и по лицемерно. В едно интервю каза за себе си, че е човек с „пречупена нормалност”. И колкото повече време минава, толкова по-щастлив се чувстваме, че тогава не възразихме. «Покрай царя станах доста набожен - черкувайки се всяка седмица. Месеци, а вече стана и години наред...» Това е споделено през 2001 г. Впоследствие набожността му се задълбочи до степен да пази строг пост - "Фасул, леща, лапад... Но най-много обичам ориз с гъби." Поне така се похвали пред Лилето в началото на декември 2012 г. Но си нямаше дяволчето работа, та го изкуши на 4 декември ли, на 5 ли, но във всеки случай не на 6-ти, Никулден, в САЩ, на гости на посланик Поптодорова да хапне печена рибка. Но това може и да не е нарушение на строгия пост. Може да е била някаква специална постна американска риба. И набожността на премиера е същата лицемерна поза, както бедността му… Няма как истинската набожност да се съчетае със суеверието на неука селянка, което премиерът дори и не крие: Носи на китката си червен конец срещу уроки, признава, че като му минавала котка път, се завъртал три пъти, преди да продължи, а ако е с кортежа, карал охраната да се върне и да мине по друга улица. Ставал винаги с десния крак напред, в понеделник не се бръснел, не си режел ноктите и не давал пари на заем… Редовно си гледа хороскопа, но вярва само на Лещански. Дано поне не ходи по врачки! Много ще се разочаровам, ако се окаже, че некоя мургава Касандра реди бъдещето на родината… На Лещански лично съм му се обаждал 5 пъти да внимава, да не пише хороскопите фиркан, щото от това зависи бъдещето на родината. И в политиката Борисов влезе с лъжа. В десетки интервюта твърдеше, че няма намерение да става политик. Обаче леля му разказа пред „Стандарт”, че още през 1998 г. й е споделил, че смята да влезе в политиката. По-късно разказал на Краси Велчев, как през 1995-6 година чул вътрешния си глас да му казва: "Така и така някой ще трябва да е номер 1, защо да не си ти?" И той рекъл да, бе, що… Тая леля е същата, която издаде четата за дедото, убит от комунистите. Не бил дедо, а прадедо. Трябваше по-добре да я скрият тая леля… Не остана място, а исках да кажа няколко думи и за познанията и културата на премиера. Как послъгва, че е чел например Достоевски. Изобщо в това отношение се разказват ужасни истории, някои от които обаче не са верни… На байганьовското му тупане в гърдите също исках да обърна внимание. Рядко може да се срещне човек, който да има толкова много основания да е скромен и въпреки това да не е… Чудя се на този наш народ как не може да види, че срещу себе си има един дребен шмекер и лицемер, който лъже безочливо дори за дребните неща. А който лъже за дребните, лъже и за големите. Който лъже пък, няма да се посвени и да открадне… Народе!!!! Още дълго ще се оригваш на бял лук, ако не си събереш акъла в чутурата! Но това е то демокрацията - „средство, което прави така, че да бъдем управлявани не по-добре, отколкото заслужаваме”.