Последвайте ни в Google News Showcase
Принадлежа към „ретро”- поколението. Което беше възпитавано да гради „светлото бъдеще” на Родината. Не съм смятал колко точно домати и чушки (за износ) са минали през ръцете ми по време на ученическите бригади през 60-те години на миналия век.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Не съм броил и бурканите с компоти от праскови с надпис „Сделано в Болгарии”, които съм варил и „кашонирал” като студент през 70-те години.
Не съм изчислявал и касетките с „болгар последна ръка” и каците с доматено пюре (салца май му викахме), които пък, вече като асистент (бях от т. нар. „административни отговорници” на бригадите им), моите студенти беряха или произвеждаха през 80-те години.
Спомням си само, че това действие съвпадаше и с първото варене на ракията (лична и кооперативна) в текезесарските казани. И че студенцията изпитваше неудържимо среднощно влечение към района на свещенодействието...
Не съм броил и колко борчета съм засадил около яз. „Искър” и „Панчарево”. Просто ни обясняваха, че било срещу свлачищата, т.е. за добро за водата на софиянци.
Не съм мерил и колко стотици метри напоителни канали съм прокопал – пак ни обясняваха, че, освен за чушките и доматите, това било и срещу порои и наводнения.
Вярно е, от време навреме мърморехме – дошли сме да учим, а не да работим ангария я на текезесарите, я на държавата. Но строго ни се напомняше – мислете не само за себе си, а и за тези след вас. Да живеят щастливо и охолно, без свлачища и наводнения, с родни еко-зеленчуци, а не с вносни нитрати и т.н.
Демек, мислете и за „светлото бъдеще”. И ние мислехме. Пък ако случайно спирахме да мислим за него, малко бой по канчето и веднага се замисляхме отново (не се изкарвам дисидент, де)...
Защото „партията и правителството” ни питаха – а стипендии от 58 лв. получавате ли? А общежитие за 80 стотинки на месец (в тях и тока, и водата, и парното) имате ли? А безплатна медицинска помощ в студентска поликлиника имате ли?
Ми имахме. Та по-често минаваше и без бой по канчето...
И сигурно вече някои ще ми кажат, че това е носталгия на един „ретро”-човек. Ама не е. Това просто е сантиментално встъпление към състоянието, в което сме сега, четвърт век след „избухването на демокрацията”.
Именно това състояние определям като „държавата Послегария”. Идва от съчетанието между България и после. В смисъл, че подменихме мислите за „светлото бъдеще” с вайкането „олеле, какво стана”. Т.е., първо чакаме нещо да се случи, а после започваме да крещим, вием, плачем, реагираме и да „взимаме мерки”.
Съсипахме ли си чрез „ликвидационните съвети” земеделието? Уха, и още как!
През далечната 1994 г. „разхождах” из „Послегария” тогавашния кмет на Санкт Петербург – Анатолий Собчак. И като гледаше разрушените постройки на ТКЗС-та, в един момент той тихо простена „Драгомир, бил съм много пъти в България, войната нали е в Югославия, а не тук”?
Ми на ни сега вносни зеленчуци! На ни сега и отровени от иностранни ГМО-та деца и внуци!
Сякохме ли безмилостно 25 години „хубава си, моя горо”? Уха, и още как! Даже умишлено я палехме, за да стане „негодна” за друго, освен за „втора употреба” дървесина за Гърция и Турция.
Ми на ни сега свлачища! Ама ни ги свлече не природата, а ние самите си ги свлякохме!
Окрадохме ли бетонните плочи от напоителните системи, за да си направим „третоари” пред къщите? Уха, и още как!
Ми на ни сега порои! На ни и „безполивно земеделие”, сиреч „внос от Полша” или „произведено в Гърция” (Турция, Македония и т.н.) на пластмасови домати и грозде вместо нашите уникални по вкус!
Напълнихме ли си коритата на реките със старите хладилници, печки, строителни материали, че даже и „Запорожци”, „Москвичи” и „Лади”? Уха, и още как! За да ги заменим с изостаналите европейски боклуци!
Ми на ни сега и наводнения, след като задръстихме деретата! Даже, макар и непримирим противник на ромите, сега ще взема да се призная благодарен на циганите! Защото без тяхната неуморна грижа по събирането на скрап положението щеше да е още по-драматично!
Може би изглеждам гневен. Но поводът е онова с двете загинали деца от Лесидрен.
Всичките българи знаеха, че рано или късно то ще се случи. Само КАТ не знаеше. Ама аз знам и защо не знаеше.
Живея над Околовръстното в Бояна и от 10 години се жалвам от нощните „гонки”, които будят внуците ми. И след като никой министър – от Р. Петков през останалите до сегашната – не си мръдна и пръста, реших да взема работата „в свои ръце”.
И – изненада! Първият „гонкаджия”, когото „залових”, беше полицай! Та тутакси ми станаха ясни поне две неща.
Първо, че гонките няма да престанат (впрочем и сега, понеделник, 17 август 2015 г., 22.30 часа, те си бръмчат). И второ, че ако участници в тях са и служители на КАТ, няма да има нито един „санкциониран”.
Третото, което ми стана ясно е, че наистина сме вече не България, а „Послегария”.
Първо, правим нещо вредно за всички нас. После започваме да се тюхкаме как точно е станало, все едно че не сме го направили ние.
И накрая ревем „А къде е държавата”?
Ами държавата – това сме ние. А докато не го осъзнаем, все повече ще спираме да сме България и ще ставаме „Послегария”...
