ТЛЪСТИ ПАЧКИ: Кой е с най-голямата заплата в Пловдив - няма да повярвате колко печели годишно! Вижте кои са най-богатите мениджъри
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Големият бизнес отдавна разбра силата на добрия мениджър. Този, който движи делата на една компания, е много по-важен от собственика на капитала или пролетариата. Днес почти никой не знае имената на акционерите в Кока-Кола или Филип Морис. Марките обаче продължават своя успешен ход във времето благодарение на своите мениджъри.
Оказва се, че умението да се управлява вече е високо ценено и от държавата и все повече хора от публичния сектор дори в България си осигуряват огромни официални доходи от трудови правоотношения, пише марица.бг. Ето кои са най-богатите мениджъри, които управляват държавни предприятия или ведомства в Пловдив.
Бившият ректор на Пловдивския университет Запрян Козлуджов е най-скъпо платеният мениджър на държавна структура в Пловдив. За миналата година доходът от трудови правоотношения на професор д-р Козлуджов възлиза на 162 498 лева, или 13 541 лева месечно. Той управлява ВУЗ-а под тепетата два мандата - от 2011 до средата на 2019 г, когато Общото събрание избра проф. Румен Младенов.
Професор Козлуджов е филолог по образование, преподава теория на литературата в ПУ от 1988 година. Доцент по теория на литературата е от 2000 г., професор става две години по-късно, а после и заместник-ректор на ПУ „Паисий Хилендарски“, сочи краткият прочит на автобиографията му.
Оказва се, че академичната кариера всъщност не обрича на бедност, както се смяташе доскоро. Така втори в класацията на най-добре платените мениджъри е друг ректор и учен - чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, който оглавява Медицинския университет в Пловдив два мандата. Неговите годишни доходи възлизат на 131 380 лева, или месечно се падат грубо по 11 бона. Ректорите на другите висши учебни заведения в града остават доста назад в класацията - проф. д.т.н. инж. Кольо Динков, начело на УХТ, е заработил за миналата година малко над 70 000 лева, а на Аграрния - проф. Христина Янчева, около 50 000 лева. Данните за финансовите постъпления не са тайна, те са надлежно описани в декларациите, които ректорите на висши учебни заведения подават пред КПКОНПИ за 2018 година.
В топ 3 влиза и управителят на УМБАЛ „Свети Георги“ проф. д-р Карен Джамбазов. Мениджърът на най-голямата болница в България се разписва срещу малко над 9400 лева месечно, а годишният му доход е 112 837 лева. Той управлява болницата от 2010 година. В лечебното заведение средногодишно се хоспитализират над 80 000 болни, като за миналата година болницата е заработила най-много средства от Здравната каса - 90 милиона лева по клинични пътеки и амбулаторни процедури. Въпреки че УМБАЛ "Свети Георги" стопи дългове в размер на 2 милиона и 52 хиляди лева в периода 31 март 2018 г. - 31 март-2019 г, в момента просрочените задължения са над 10 милиона. Именно заради въведените мерки за финансова дисциплина през 2016 година проф. д-р Карен Джамбазов получи приза „Мениджър на годината“ от наградите на Българския лекарски съюз.
Управителите на ВиК-. дружества не са длъжни да подават декларации за доходите и придобивките си през годината пред КПКОНПИ. По неофициална информация обаче заплатата на Спартак Николов се изчислява на 16 минимални работни заплати. Което към този момент прави чутовната сума от 107 520 лева годишен доход. На месец се падат близо 9000 лева.
Друго държавно дружество, за което преди две години падна голяма борба за мениджърския пост - Предприятие НЕК ВЕЦ Пловдив, също не подава декларация пред антикорупционната комисия. Там шефското възнаграждение се върти между 3300 и 5000 лева, понеже част от заплатата е обвързана с резултатите от дружеството, които се отчитат на тримесечие. В момента Николай Гайтанджиев управлява най-голямото държавно предприятие, ситуирано в Пловдив, след като през 2017 година след натиск от директорския стол падна общинският съветник от ГЕРБ Веселин Маневски. Предприятие НЕК-ВЕЦ Пловдив е от стратегическо значение за енергийната система на страната и поддържа и експлоатира 30 водноелектрически централи, като 15 от тях работят в четири каскади - "Батак", "Въча", "Арда" и "Белмекен-Сестримо". Общата им инсталирана мощност е 3 хил. мегавата.
