ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трябва да си спомняме историята такава, каквато е, а не да я дописваме и пренаписваме всеки ден. Когато честваме 70-годишнината от Втората световна война, да си спомним и за българските патриоти и антифашисти. Само ясно дефинирани проблеми могат да бъдат решени, но за съжаление политическите ни елити работят само за своя интерес. Ако искаме държавата да я има, то трябва да решим най-напред този проблем – кои ще следват волята на суверена.
Това каза в интервю за БГНЕС ген. Тодор Бояджиев, бивш зам.-директор на Националната разузнавателна служба, депутат от ВНС, главен секретар на МВР през 1991 г. и президент на създадената от него асоциация "Български евроатлантически разузнавателен форум". Озовах се в Русия в навечерието на големия празник 70-годишнината от Великата отечествена война за руския народ и края на Втората световна война за Европа.
Бях поканен от Свердловска област в Екатеринбург да представя преведената на руски книга за англичанина Ким Филби – шпионинът на 20 век, както го нарича Алън Дълас, който е повече руски разузнавач. Трябваше да говоря за българите, посветили живота си на съветското разузнаване в хода на Втората световна война. Говореше се за български антифашисти – веднага искам да подчертая - няма комунисти, няма комунистическа партия. Един от тях, който трябва обезателно да бъде споменат е ген. Константин Лукаш.
Той има смъртна присъда от Народния съд, която е изпълнена на 15 март 1945 г. Той, само да беше намекнал по време на следствието, че е работил за съветското разузнаване, е щяло да му се размине. Но той не споменава нищо, присъдата веднага е приведена в изпълнение и е разстрелян. Едва 1996 г. руснаците казват: дайте да върнем историческата правда. Ген. Лукаш е служил в царската армия, бил е шеф на генералния щаб, но той е работил и за нас. И едва тогава ген. Лукаш е реабилитиран.
Според Бояджиев българите малко знаят за тези факти. Тук си задавам въпроса, казва той, – защо тези работи не си ги казваме открито, защо не ги назоваваме откровено. За да бъде историята такава, каквато е, а не непрекъснато да се пише и дописва. Генерал Никифор Никифоров също е малко известно име на българската публика. Никога не е имал симпатии към комунизма, но е бил убеден антифашист. И той работи за съветското разузнаване тогава под псевдоним Журин. Когато започва войната, основна задача на резидентурата в София е да каже каква ще е позицията на България и ще има ли български войници на Източния фронт. Журин – Никифор Никифоров, шеф на военния съд в царство България казва категорично:
Български войник никой няма да посмее да изпрати на Източния фронт. И България влиза във война срещу Съветския съюз едва в края на войната, когато руската армия е на Дунав и трябва да влезе в България. Царското правителство обявява война на Англия и на Америка, но не обявява война на Русия по ред причини, които са известни. Точно тези български елементи включва в доклада си Бояджиев в международната конференция в Екатеринбург, на която е бил лектор. Той уточнява, че там е бил като частно лице заради изследователските книги, които е написал. Аз говорех от свое име, не от името на България, но говорех като българин, подчерта той.
И е изключително впечатлен от силния интерес на младите руснаци към историческите факти и към съвременната геополитика. Интересът е толкова силен, че е поканен и в Държавната Дума в Москва, където се среща с ветерани от войната. Останах изумен – в Русия расте силно патриотично младо поколение, каза Бояджиев. Нямаше как да не почувствам болка, че 1 милион млади българи не можаха да намерят своето място в България и трябваше да напуснат страната. Тази разлика в младите поколения определено ми въздейства тъжно, виждайки какво става в нашата държава.
Там прозвуча въпросът защо една Чехия, Словакия, Унгария – страни, които създаваха сериозни проблеми на Съветския съюз и на т. нар. социалистически лагер – защо те днес могат да водят не толкова противопоставяща се на Русия политика. Отговорът е – защото защитават националния си интерес. Във всички ми разговори в Русия нямаше преднамереност.
Преди да тръгна имах съмнения, че предвид ниското ниво на междудържавно отношения ще се сблъскам с хладина. Нищо подобно никъде не се прояви. Може би защото те гледаха на мен като на обикновен човек, а не на правителството, не на управляващите елити. И разговорите се водеха дружески, непринудено. Имаше и въпроси, на които не мога да отговоря – питаха защо в България се появяват хора от политическия елит, които развиват тезата, че победата я изковаха САЩ, че ако не е била американската помощ, Русия никога не би могла да победи фашизма. Руснаците казват – ние не правим такова разграничение, ние признаваме, че победата е обща – със съюзниците, с американците и англичаните, с французите на генерал Де Гол.
И питат защо в България се опитват да изкривяват отношението към историческите факти и то в очите на младото поколение, което не е запознато с историята. Какъв отговор да дам, освен, че съм дълбоко убеден, че българският народ не е изневерявал и няма да изневери на дълбоките чувства, които е имал, на обичта към руската култура, руското изкуство, коментира генералът. Бояджиев подчерта, че у нас трябва да се прави диференциация – между народ и управляващи, между суверен и тези, които суверенът товари със задачи. Очевидно нивото на политическата преценка в народа е паднало.
Обяснението е обективно. Хората, които движат историята, не са възрастните, а средното поколение и младите. Пробойните в демографското състояние на държавата са именно там. При положение, че циганизацията на нацията – не защото се превръщаме в това малцинство, а защото отношението ни и културата все повече тръгват към това ниво, не можем да очакваме друго отношение на младите към историята.
А родните ни политически елити се водят само от личния интерес, след това идва груповият партиен интерес и на последно място – интересът на държавата, на нацията и на народа. Ако искаме държавата да я има, то трябва да решим най-напред този проблем – кои ще следват волята на суверена. Това трябва да са хора, които честно да поставят на първо място общия интерес. За да ги открием, трябва да дефинираме и да погледнем в очите проблемите. Само ясно дефинирани проблеми могат да бъдат решавани, каза ген. Бояджиев.
