Тома Белев: След Чернобил растенията в Рила мутираха

Големият екопроблем на ядрените централи, за който въобще не се говори, е електропреносната мрежа. Далекопроводите с високо напрежение от 50-100 и повече киловата буквално съсипват огромни територии. Причината е в концентрацията на АЕЦ като енергиен източник на едно място в страната, което налага изграждането на стотици километри преносна мрежа, обяснява известният природозащитник инж. Тома Белев пред ПИК. "За намаляване на вредата за природата е добре източниците на енергия да са разпространени равномерно из страната. Това намалява и загубите на ток при преноса му", предлага инж. Белев. В цената на ядрената електроенергия не се калкулира нейното дългосрочно въздействие върху природата и хората. Разпадът на ядрените отпадъци е около 150 хиляди години и през цялото това безкрайно бъдеще време те ще трябва да бъдат обгрижвани в хранилища, за да не изтече смъртоносната радиация. Цената на тези хранилища е много висока - изграждане на подземни изкуствени пещерни комплекси. Друг разход, който не се включва в "евтината" себестойност на ядрената енергия, е застраховането на жителите на Козлодуй - тяхното здраве, жилищата им, имуществото им при, не дай си Боже, инцидент в централата. "Ако се включат тези разходи, ще се окаже, че електроенергията от АЕЦ изобщо не е атрактивна", преценява инж. Белев. След ядрената авария в Чернобил от 26 април  1986 г. той бил в резервата "Ибър" в Рила. "Изучавахме растенията там и следствие на радиоактивното замърсяване след 3 години се появиха растения, които иначе имат 5 листа, бяха с 500, със 100 листа! Когато виждаш един омайник, че се е станал като роза, разбираш, че нещо не е наред. Имаше растителни видове, които започнаха да се окосмяват бурно с власинки, да променят хабитатуса си. След години тези аномалии изчезнаха, но те са влезли в генома на растенията", спомня си инж. Тома Белев, който до скоро беше директор на природен парк "Витоша".