Тома Биков за ПИК: Флиртът на десните с Манолова и Слави е подготовка за коалиция с БСП и ДПС. Ще се сгромолясат заедно с Радев. Той няма да е президент, Борисов може да управлява 4-ти път
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През седмицата председателят на ДСБ Атанас Атанасов обяви, че коалицията Демократична България, в която участва партията му, в следващия парламент ще се коалира с формациите на Слави Трифонов и Мая Манолова.
Няколко дни по-късно самата Манолова също заяви желание да се коалира с Атанасов на принципа „няма ляво, няма дясно”. Трифонов все още не е обявил какви са коалиционните му планове, но е въпрос на време също да обяви готовност да взаимодейства с двете коалиции.
Едва ли някой може да каже с точност каква ще бъде конфигурацията в следващия парламент, но отсега се очертава ясно неговата ляво-либерална линия.
Изявата на Атанас Атанасов е съществена от идеологическа гледна точка, защото това беше официално признание, че ДСБ вече не е дясна формация. Обясненията, че компромисът с Манолова, която на последните местни избори беше кандидат за кмет на София подкрепена от БСП, ще бъде направен единствено, за да може ГЕРБ да бъдат унищожени като политическа сила, само потвърждават горната теза.
ДСБ не е дясна формация от няколко години. На последните европейски и местни избори партията се яви в коалиция с ляволибералната Да, България и крайно лявото Зелено движение.
От друга страна евродепутатът Радан Кънев, който членува в групата на ЕНП, играе ролята на перманентна опозиция на европейската десница. От тази позиция той съучаства заедно с евродепутата от БСП Елена Йончева за изработването на антибългарската резолюция приета от социалистите, либералите, зелените и комунистите в Европейския парламент. Затова взаимодействието на Демократична България с кандидата за кмет на БСП Мая Манолова е съвсем логично. Впрочем то вече се случи веднъж на местните избори, когато на втори тур Манолова получи подкрепата на голяма част от бившите десни.
Идеологическата постановка „няма ляво, няма дясно” е инструмент за преминаването на бившата десница в ляво-либералното пространство и ако ръководството на ДСБ е честно към своите избиратели, трябва да ги предупреди, че се готви да влезе в коалиция с БСП.
Без да знаем каква ще бъде конфигурацията в следващия парламент, можем отсега да кажем, че според всички социологически проучвания Демократична България, партията на Слави Трифонов и формацията на Мая Манолова няма да имат 121 депутати, колкото са необходими, за да бъде съставено правителство. Затова флиртът с Манолова е подготовка най-вече за избирателите на ДСБ, да бъдат въвлечени в коалиция с БСП. За голяма част от тези избиратели коалицията със социалистите ще бъде дълбоко травматична, защото те изразяват не просто десен светоглед, но и са антикомунисти. Затова като е казал А, Атанасов трябва да каже и Б, а именно, че се готви да управлява с БСП. Без БСП трите извънпарламентарни формации не могат нито да съставят парламентарно мнозинство, нито да излъчат правителство.
Разбира се, формите за взаимодействие с БСП могат да бъдат най-различни. Най-честният към избирателите вариант би бил коалиционно правителство, но вероятно такова няма да се случи, защото Трифонов, Манолова, Иванов и Атанасов няма да имат смелост да обявят на избирателите си директно, че влизат в коалиция с БСП.
Затова ще се търси вариант за излъчване на „експертно” или „програмно” правителство, за което никой от тях няма да носи политическа отговорност. Почти сигурен съм, че тази конфигурация неофициално ще получи кредит на доверие и от ДПС, които отдавна призовават за създаване на непартийно правителство. До момента ДПС са успявали да стигнат до такъв резултат при управленията на Любен Беров и Пламен Орешарски. Подобно на тези две правителства и проектираната от малките либерални формации непартийна конструкция ще бъде крайно нестабилна, защото ще предизвиква постоянно напрежение най-вече в партиите, които го подкрепят.
Мълчанието на Слави Трифонов по отношение на коалиционните въпроси е тактически ход, който има за цел да му предостави повече възможности след изборите. Хората на Трифонов вече обявиха, че няма да се коалират с ГЕРБ, БСП и ДПС, но след изборите вероятно ще обяснят, че не се коалират с БСП, а само се ползват с подкрепата на социалистите.
Компромисът, който ще трябва да направи БСП от своя страна е да не излъчи своя лидер Корнелия Нинова за министър-председател. Социалистите ще получат своята квота в управлението на страната, но Нинова ще трябва да действа индиректно през неполитически лица, което ще създаде определено напрежение при социалистите. Мнозина от техните ключови фигури в момента се виждат като министри или зам.-министри, но ще трябва да се откажат от тези свои амбиции в името на съюза с извънпарламентарните ляво-либерални формации.
Създаването на нов Отечествен фронт срещу ГЕРБ изобщо не е нереалистична идея, като към нея със сигурност ще се присъедини и президентът Радев. През последните месеци, той успя да взаимодейства с формациите на Манолова, Трифонов, Иванов и Атанасов.
Изначално обединяването срещу общия враг е много по-лесно от самото управление. Затова и тези, които днес проектират бъдещия Отечествен фронт, който трябва да унищожи ГЕРБ, не си дават сметка, че провалът им ще бъде толкова бърз, че най-вероятно ще приключи със загуба на президентските избори от страна на Румен Радев, разпад на мнозинството и предсрочни парламентарни избори.
Основната причина да твърдя това се корени в невъзможността на формациите, които ще съставляват новия Отечествен фронт да стигнат до общи позиции по основни въпроси на управлението. Със сигурност първото нещо, което ще направи едно „експертно” или „програмно” правителство е да изпусне контрола върху контрабандата, а оттам и приходите в бюджета, които са основната гаранция за омекотяването на ударите от икономическата криза предизвикана от коронавируса. Вторият препъни камък за евентуално „няма ляво, няма дясно” управление ще бъде провеждането на конституционни промени в частта за съдебната власт, които са приоритетни за Демократична България.
Твърдата позиция на БСП срещу промените в конституцията ще взриви или цялата коалиция, или ако се приемат такива ще взриви самата социалистическа партия, която така или иначе генерира непрестанно напрежение между различните лобита в нея. Третото предизвикателство ще бъде сривът на рейтинга на Демократична България, формациятта на Манолова и партията на Трифонов, които в качеството си на управляващи ще трябва да отговарят непрестанно на въпроса предизборен трик ли е била позицията им, че няма да се коалират с БСП.
Доколко този сценарий ще се случи ще решат избирателите на предстоящите редовни парламентарни избори. По всичко личи, че следващото управление ще бъде съставено трудно и ще функционира още по-трдно. Причината за това е изострянето на конфронтацията между политическите сили през последните месеци и опитът на президента Радев да предизвика политическа криза в период на здравни и икономически изпитания.
Политическата криза, за която мечтае Радев вероятно ще се случи независимо от това кой ще спечели изборите. Сметките, които си правят извънпарламентарните партии и БСП обаче са изначално криви, защото те очакват политическата криза да се реши с парламентарните избори, а изборите ще бъдат нейното начало. Затова големият залог няма да бъдат парламентарните, а президентските избори.
От тази гледна точка само след година и половина може да сме в една неочаквана днес политическа ситуация, в която Борисов ще бъде премиер за четвърти път, а Радев няма да е президент. Това е толкова неочаквана ситуация, колкото ситуацията, в която създадената от Иван Костов ДСБ се оказва ляволиберална партия и работи за следизборна коалиция с БСП.
