Томислав Дончев: Орешарски превърна държавата в ад, воаяжите на Волен са цинизъм!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Народният представител в 41-ия парламент Томислав Дончев е сочен за един от отличниците на кабинета „Борисов".

Роден е на 6 август 1973 г. в столицата Габрово. Завършил е философия и стопанско управление във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий", а след това специализира в Академията по бизнес мониторинг в Оксфорд.

През 2010 г. бе избран за министър без портфейл, отговорен за управлението на европейските средства.

 - Г-н Дончев, ДПС ли хвърли Волен Сидеров „в устата на лъва”, както се изрази Бойко Борисов,  за снимките от луксозните воаяжи на лидера на „Атака”?

- От гледна точка на механиката на скандала - откъде е тръгнал, кой е снимал, не мога да кажа нищо. Но това, което е сигурно и което личи от всички фотографии, е чиста проба цинизъм. Цинизъм е действащ политик - при това с огромната претенция да представлява най-уязвимите групи от българското общество, да отдъхва по подобен начин, в чужбина, далеч от погледите на любимите си избиратели. При истинските политици трябва да има възможно най-голямо съвпадение между думи и дела. И е много тежко, когато такова няма. Случаят с Волен Сидеров е чист пример.

- Преди дни имахте извънредна сбирка на парламентарната група на ГЕРБ. Напусналите депутати ли бяха причината за свикването й?

- На тази сбирка си говорихме много неща и не толкова за миналото, колкото за бъдещето. Колкото до Георги Марков и Светлин Танчев, с тях не съм разговарял след напускането им. По-интересният факт е обаче, че не съм си говорил с Марков и преди напускането му. Казвам го, защото чух той да споменава на няколко пъти името ми. А аз не съм си говорил с него.

- В каква връзка ви споменава името - да не би заради „фидосовщината” в партията?

- По-скоро в някакъв друг, неясен за мен ракурс. Но нямаше как да не ми направи впечатление, че името ми присъстваше в изказванията му.

- Георги Марков каза, че от парламентарната група на ГЕРБ ще напуснат още 10 души. Разпадате ли се?

- Не, разбира се. Съвсем нормално е, когато имаш група от почти 100 души, вътре да има спор, някакъв дебат. Аз бих се притеснил, ако няма такова нещо. Двама души като се съберат, понякога са готови да спорят, та какво ли остава за 100 човека. Но дали ще има още една или две „люспи”, ми е трудно да кажа. Считам обаче, че дори и това да се случи, ефектът по отношение на нас е положителен. Групата ще стане по-консолидирана.

- Изказват се версии, че преминаването на Георги Марков и Светлин Танчев в галерията на „независимите” е уговорка между Бойко Борисов и Сергей Станишев, за да се отнеме „златният” глас на  „Атака”. Вярвате ли в тези конспирации?

- Вие го наричате конспирация, а за мен е абсурд –  договорка между Борисов и Станишев. Но безспорно този процес, който отстрани изглежда едва ли не натоварен с много емоции, с вой за напусналите колеги, не е базиран на емоции. Там има нещо друго. Със сигурност се извършва преконфигурация на парламентарните сили. И ролята на „Атака” като коалиционен партньор, подкрепящ правителството, би могла да намалее. Само че това е още един аргумент, че в тези действия – с напускането на депутатите от парламентарната група на ГЕРБ, няма нищо емоционално, зад него има нещо друго.

- Покупко-продажба?

- Това вие го казвате.

- Какви са поуките, които политиците би трябвало да си извадят от отминаващата година на народното недоволство?

- Политиците имат много сигнали, много поводи да преосмислят поведението си. Аз обаче не съм такъв оптимист да смятам, че всички сигнали са прочетени. А те са, че хората стават все по-малко толерантни и все по-нетърпеливи по отношение на всяка грешка, допусната от политик, особено от властимащ. Че изискването е в политиката да има и морал, и ценности, и принципи. Това изискване, характерно по-скоро за началото на прехода, избухна с пълна сила. Тъжен е обаче фактът, че една голяма част от политиците ни се изживяват като аристократи. Смятат, че по силата на някакви обстоятелства те принадлежат на тази гилдия и имат правото пожизнено да заемат някаква позиция, например - народен представител. Те забравят, че са избрани, а основаната им задача е да изпълняват това, което избирателите искат. Така че най-големият урок от годината на народното недоволство, както я нарекохте, е този – хората все повече ще искат политиците да са в тяхна служба, а не обратното. И голямата ми надежда е, че под силата на този неотслабващ обществен натиск, политическата ни система ще направи своя рестарт.

- Засега обаче видимо нищо не се променя. Защо според вас утихнаха протестите? 

- Протестите утихнаха от гледна точка на масовост. Те не се спрели, просто станаха по-малобройни. Но недоволството не е прераснало в любов към това управление. Не се е превърнало дори в смирение. Просто правителството демонстрира ясно, че то ще оцелява на всяка цена.  Хората разбраха, че дори и най-истинският, най-многобройният,  най-цветният протест е безпомощен пред този ад. Това е основната причина. Всяко нормално правителство – защото това не е нормално, е чувствително към обществените настроения. И когато има протест, то взема мерки и има някаква реакция, каквото не видяхме от Орешарски и министрите му.  Затова казвам, че правителството е ненормално. И това не е свързано с някаква политическа неприязън към БСП или ДПС, а защото е заченато в грях. Когато се правят коалиции между партии, водещият мотив не може да е желанието към властта или дайте да сглобим нещо, за да сме на власт. Трябва да има най-малко общо кратно, принципи и цели. А в случая говорим за смесване между несъвместими неща, особено подкрепата на „Атака” предвид присъствието на ДПС. Но списъкът е дълъг, няма да го изреждам докрай. 

- Какво се случва с европейските програми? Защо от Брюксел ни спират средствата?

- Тъжният факт е, че новото правителството загуби близо половин година да се запознава как работи системата. С детинско учудване и любопитство да откриваш този или онзи детайл, може би е  нормално, но не и когато става дума за държавни ръководители от най-висок ранг – говоря за министри. Това загубено време до голяма степен уби част от високата скорост, която България имаше във връзка с подготовката за следващия програмен период. Това е причината той да започне по-късно, отколкото всички искаме и очакваме. През 2014 г. аз не очаквам да има плащане. Т. е. тя ще бъде нулева година. По-опасното е 2015 г. да не се окаже такава, което е лошо и за общините, и за строителния бизнес. Няма да коментирам куп други неясноти, които са базирани основно на невъзможността да се вземе ясно стратегическо и политическо решение за следващия програмен период. Надявам се поне да бъде сторено максималното България да загуби минимално количество пари тази година.

- Тези дни управляващите дадоха заден със замразяване на възрастта за пенсиониране. Това пак ли е плод на критики от страна на европартньорите ни?

- Не мога да кажа дали е критика от страна на европейските ни партньори, или е някакъв вътрешен спор в коалицията, или някой е казал хоп преди да скочи, както понякога се случва. Но нека да напомним, че това правителство е уникално с една друга своя характеристика. Само за половин година на няколко пъти се налага Европейската комисия да опровергава изявления на членове на кабинета. Като започнем с министъра на транспорта Данаил Папазов, от когото лично комисар Йоханес Хан поиска извинение преди няколко месеца, и стигнем с изявлението на г-н Орешарски в пленарна зала. Точно два часа след това имаше нарочно съобщение на Европейската комисия, което де факто го опроверга.

- Какво е казал Орешарски?

- Каза в пленарна зала, че според Европейската комисия аз и още двама души сме виновни за спиране на оперативна програма „Околна среда”. И се наложи българският министър-председател да бъде опроверган два часа след това. Би трябвало да съм доволен от това, което се случва. Но не е така. Унизително е за България министър-председателят й – който и да е той, да бъде опровергаван от Брюксел. Фактът сам по себе си е трагичен.