Последвайте ни в Google News Showcase
Вицепремиерът Томислав Дончев е завършил философия, стопанско управление и журналистика. Специализирал е в Полша, Израел и Оксфорд. Бил е програмен директор в “Отворено общество”, кмет на Габрово и министър по еврофондовете в първия кабинет на Бойко Борисов. В сегашния запази ресора си. Преди сформирането на правителството Томислав Дончев беше евродепутат, член е на ръководството на ГЕРБ
Интервю на Румяна Стефанова
- Г-н Дончев, преди Нова година казахте, че в парламента трябва да се търсят тематични коалиции. Това значи ли, че е отворена вратата на ГЕРБ към ДПС и БСП?
- Не, не означава това. Имаме ясен формат на управлението, което е коалиция с Реформаторския блок. Има две други партии, които са поели ангажимент да подкрепят кабинета, заради общите ни цели и принципи, изложени в декларация. Това обаче не означава, че по една или друга тема, по която се намира съгласие с друга политическа сила, ние бихме се отказали да приемем подкрепа и от нея. В крайна сметка в особено сложната социална, икономическа и политическа ситуация трябва да търсим съгласие с повече хора, в това число и с други политически формации.
- Изказванията на някои министри от ГЕРБ от рода на „Партии с по 4-5% с реформаторски уклон могат да ни подкрепят, могат и да не ни подкрепят”, създадоха впечатление, че нещо в коалицията скърца. Промените в пенсионното осигуряване разклатиха ли стабилността на правителството?
- Нормално е тема, по която има спор, да поражда разногласия в това число и по-емоционални реплики. Само че аз не бих бъркал по-острия дебат и емоционалните реплики със стабилността на правителството. Коалицията и управленският формат в момента са стабилни по много други причини. Дори това да не е най-съвършеният формат, няма друга приемлива алтернатива. На второ място това, от което България в момента няма нужда, са предсрочни избори. Искам да задам въпроса: „Коя от политическите формации има готовност, желание и нагласа да ходи на предсрочни избори?” Не смятам, че този спор е предизвикал нестабилност в коалицията. Впрочем от острите политически реплики с промените в пенсионното осигуряване, от споровете, които се разразиха, интересът на гражданите къде се осигуряват допълнително, каква доходност получават, дали това е най-добрият вариант, се изостри неимоверно. Така че ефектът от този спор е положителен.
- Твърдите, че никоя политическа сила не желае предсрочен вот, но лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че ще има предсрочни избори, ако Бойко Борисов не се освободи от Патриотичния фронт. Това не е ли явна заплаха, че всеки момент може да „бутне” правителството?
- Не можем да очакваме нещо друго от г-н Местан. Бидейки последователен, следвайки цялата логика и идеология на ДПС, той е длъжен да направи подобен коментар. Това не може да е изненада.
- Но в състояние ли е ДПС да предизвика предсрочен вот?
- Само ДПС няма как да предизвика предсрочни избори. Необходими са още няколко политически формации, които да решат, че това е най-добрият сценарии. Но това е невъзможно.
- Реформаторският блок искат кардинална реформа на пенсионната система. ГЕРБ готова ли е за такава реформа и как трябва да изглежда тя според вас?
- Не е редно да коментирам, заемайки твърда и категорична позиция. Имаме още два месеца и половина, през които да тече и експертен, и политически, а защо не и граждански дебат. Това, което е сигурно, е че реформа в пенсионната система е необходима. Вероятно България е страната, в която пенсионната система се самоосигурява в най-ниска степен. Над половината от пенсиите не се плащат от пенсионните фондове, не се плащат дори от вноските, които правят хората за социално осигуряване, а се плащат от бюджета. Това не може да бъде стабилна пенсионна система. Приемам като справедливи коментарите на част от хората, че едно увеличаване на пенсионната възраст би било проблем за тези, които са в недобро здравословно състояние или които упражняват тежък физически труд. Наред с това - нека да си кажем честно, има много ТЕЛК-ови пенсии, които са дадени несправедливо. Вярно е, че българинът е болен, но не мога да се съглася, че броят на хората, които заслужават да бъдат пенсионирани по такъв признак, е реален. Стои проблемът и с ранното пенсиониране. Но промените не могат да се свеждат само до отношенията НОИ-пенсионни фондове, или пенсионната възраст. За да се направи една реформа, е необходим много по-дълбок поглед. Той е свързан и с работната сила, и с производителността на труда, и с труда, който се упражнява.
- През 2015 г. имаме последен шанс да усвоим 2,5 млрд. евро от първия програмен период. Какво ще се случи с тези пари, г-н Дончев?
- Дали ще изплатим 2,5 млрд. евро до последния цент, едва ли. Но това, за което съм категоричен, е че България може да разплати 90% от европейските пари за първия програмен период – до момента те са 75%. И тук не говорим за постижение да дадена политическа сила или администрацията, а за постижение на цяла България. Защото тези проекти по всичките оперативни програми засягат българските общини, малките и средни предприятия, фирмите, агенциите... И ако България успее да се справи с един подобен резултат накрая, това означава, че сме научили много от 2007 г. насам. Иска ми се да е така.
- А докъде стигнехте с договарянето на програмите за следващия програмен период – 2014-2020 г.?
- Амбицирани сме да започнем максимално бързо изпълнението на проектите от новия програмен период и ще го направим. Към момента имаме одобрени оперативни програми „Транспорт и транспортна инфраструктура” и „Развитие на човешките ресурси”. Преди дни изпратихме последните документи и съм убеден, че оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации”, която е ориентирана към бизнеса, също ще бъде одобрена съвсем скоро. Като цяло до март разчитам абсолютно всички оперативни програми да бъдат одобрени. Което ще ни позволи още от пролетта да започнем да отваряме първите схеми за финансиране от новия програмен период. Така че имаме шанса и аз вярвам, че няма да го изпуснем, в една и съща година да текат проекти, които се изпълняват от стария програмен период и в същото време да отваряме и да задвижим проекти от новия. А това означава повече пари, влезли в страната през 2015 г. Означава и повече инвестиции за малките и средни предприятия, и за учени, и проекти в социалната сфера, и за общините, и големите инфраструктурни проекти.
- Защо обаче чужденците не виждат в България добро място за правене на бизнес?
- Доколко България е добро място за правене на бизнес, за правене на инвестиции, доколко е добро място да продължат работата си не само чуждестранните инвеститори, но и българските търговци, предприемачи, производители, зависи от много неща. Зависи дали съответното населено място има път. Зависи от това доколко сигурен се чувства човек и дали някой няма да му окраде стоката. Ами ако утре някой бъде измамен, той ще потърси справедливост от българския съд. Ще я намери ли там? Тук е голямото предизвикателство – всеки, който произвежда, прави търговия, трябва да чувства България като сигурно място. Защото парите не обичат паниката. Парите не обичат несигурността.
- През зимните месеци хората силно се вълнуват какво ще се случи с цената на тока. Ще се увеличи ли тя?
- Цената на тока не определя правителството, определя я ДКЕВР. Но това, което можем да направим ние, е всичко в енергийния сектор да бъде прегледано, да се прецени доколко разходите, които се заплащат, са оправдани. Убеден съм, че там има голям потенциал да бъдат направени икономии, което да обуздае опасността от повишаване цената на тока. И още нещо - цената на тока ще е добра и поносима тогава, когато в системата не се пилеят ресурси. Имам предвид не само това, което ви казах преди малко, а да сме сигурни, че всеки, който произвежда ток или е част от системата, получава колкото му се полага, не повече.
