Томислав Дончев разкри: България ще получи 50 млрд. лева до 2030 г. Ето за какво ще се разпределят
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България не е взела решение дали, ако и кога да ползва заеми. Една от опциите беше да се ползва заемен ресурс - за кредити за малките и средните предприятия. Но това не означава, че ще ползваме целия заемен ресурс от 9 милиарда, може да ползваме и 1. Това заяви пред Би Ти Ви вицепремиерът Томислав Дончев, коментирайки как ще бъдат разпределени най-новите еврогрантове.
България може да получи 12,3 млрд. евро за справяне с икономическата криза, породена от COVID-19, по плана на Европейската комисия. 9,2 млрд. евро ще са под формата на безвъзмездна помощ, а 3,1 млрд. евро ще бъдат изтеглени като кредит. Срокът за усвояването на средствата по възстановителния план ще е до 2024 г.
Томислав Дончев отбеляза, че форматът на консултациите ще бъде разширен - с всички гилдии, с Националния съвет за тристранно сътрудничество. "Тези 12 милиарда са само един от инструментите, които ще бъдат прилагани през следващата година в България. Сумата, която ще е на разположение до 2030 г., е 50 милиарда лева. Почти 18 милиарда ще се получат по оперативните програми. Имаме 10 милиарда за директни плащания, 4 милиарда за развитето на селските райони. Имаме друг нов инструмент от 1,3 млрд. с който се финансират най-бързите непосредствени мерки за справяне с пандемията и кризата", заяви вицепремиерът.
"Питате кой ще контролира - бих казал: всички. Не може на всяко място да има одитор и мисля, че граждански дълг на всеки е, ако види нещо нередно, да сигнализира", отбеляза Дончев.
Той заяви още, че реформите са обвързани със секторите, които трябва да бъдат финансирани - образованието, социалната сфера, иновациите и научноразвойната дейност, пазара на електроенергия. Списъкът е индикативен и вероятно ще бъде удължаван.
Дончев изтъкна, че българската икономика е много енергоинтензивна. Една българска компания консумира 3,6 пъти електроенергия отколкото една европейска.
Той отбеляза, че специално внимание ще се отдели на образователната система, на библиотечната и музейна сфера.
По думите му българската иконимика все повече трябва да е базирана на знанието.
