Топ 5 на най-продаваните книги на издателство "Милениум" (23-29 декември)
Последвайте ни в Google News Showcase
Бестселърът „Премълчаваната история на САЩ“ от Оливър Стоун и Питър Кузник е най-продаваната книга от каталога на издателство „Милениум“ и през последната седмица. В тази преработена и допълнена версия на своя фундаментален съвместен труд знаменитият кинорежисьор и уважаваният професор по история отправят нова порция от съдържателни критики за американската политика.
Второто място заема „Кримската война 1853-1856 г.“ от Любомир Кръстев, премиерната, 25-а книга, от популярната поредица „История на войните“. Тук авторът разглежда в дълбочина един от най-ключовите конфликти през XIX век, който противопоставя Русия от една страна и Османската империя, Англия и Франция от друга.
Третата позиция е за друга от новите книги на издателство „Милениум“ – мащабният труд „Големите технологични изобретения“ на Албена Симова. Тя по любопитен начин проследява основните етапи от развитието на технологичния прогрес, акцентирайки върху ключовите изобретения и техните изтъкнати вдъхновители.
В Топ влизат още „Личният живот на Петър I Велики“ от колекцията за интимните тайни на великите владетели и кулинарната библия „Всички мои рецепти“ на Бай Данчо, известен като готвача на Тодор Живков.
1. „Премълчаваната история на САЩ“, Оливър Стоун и Питър Кузник. Ново, изцяло преработено и допълнено с над 200 страници издание от бестселъровата книга на знаменития американски кинорежисьор Оливър Стоун – „Премълчаваната история на САЩ“. С този труд тандемът Оливър Стоун и Питър Кузник взривяват общоприетите стереотипи за четене на историята, подлагат на съмнение всички изконни митове на американизма, рушат национални икони и преобръщат традиционния поглед към значимите събития на ХХ век, като излагат на показ тъмната страна на американската политика. В новото издание Оливър Стоун предсказва последиците от войната между Русия и Украйна, проследява ролята на Америка в конфликта между Израел и Палестина и чертае бъдещите промени в световната геополитика, ако Доналд Тръмп спечели отново изборите в САЩ. В полезрението на прогнозиста попадат също критични теми като глобалното затопляне, третият пол, диктатурата на малцинствата, капаните на социалните мрежи и цензурата в общественото говорене.
2. „Кримската война 1853-1856 г.“, Любомир Кръстев. Русия влиза в Кримската война (1853 – 1856 г.) с недвусмисленото намерение да разгроми Османската империя и впоследствие да прибере лъвския пай от обширните ѝ територии. Император Николай I (1796 – 1855) е убеден, че няма да срещне проблеми с „болния човек на Европа“, ала остава излъган в очакванията си. Срещу руснаците се оформя мощна коалиция с участието на Англия, Франция, Пиемонт, а впоследствие и с други западноевропейски държави. По бойните полета на суша и море се водят паметни сражения като тези при Балаклава, Инкерман и Севастопол, а значителната им интензивност и големият брой жертви са в резултат на модерните оръжия и технологичните нововъведения, използвани от средата на XIX век. Така Кримската война всъщност става първата индустриална война, в която на практика са изпробвани различните достижения в областта на въоръжаването, логистиката, медицината и т.н. Тя има дългосрочни и мащабни последици – създава нова динамика на Балканския полуостров, преформатира международната система от съюзи и е определяща за основните политически процеси, които предшестват катастрофалните глобални военни конфликти от следващото столетие.
3. „Големите технологични изобретения“, Албена Симова. На 1 май 1893 г. е открит Чикагският световен панаир, наричан още Колумбовото изложение. В него всички се тълпят пред Павилиона на електричеството, приютил магическите постижения на Томас Едисън – телеграф, „говорещата машина“, фонограф икинетоскоп, който за първи път „съживява“, макар и колебливо, изображения на движещи се фигури. Там са също и изумителните изобретения на Александър Бел - телефон, който предава глас чрез светлинни лъчи, и на Илайша Грей – факс машина. Става ясно, че светът е навлязъл в нова епоха на безпрецедентен технологичен прогрес. Големият преход към модерната технологичната ера по традиция се свързва с Първата индустриална революция (средата на XVIII век), която поставя началото на механизираното производство. Но дори и бърз поглед върху историческата еволюция на ключови изобретения като парния двигател, електрическата батерия, компютъра или подводницата ще разкрие, че всички те имат своите предишни прототипи и че всъщност технологичният напредък е неразривна част от развитието на цивилизацията, която датира още от овладяването на огъня. Самото оцеляване на човешката раса пряко зависи от изнамирането на полезни технични приспособления, с които по-лесно и бързо да обработва земята, да се сдобива с ресурси, да изгражда жилищни селища и да съхранява и предава на поколенията натрупаните знания. Още преди новата ера гениални изобретатели дръзват да проектират гигантски сгради и съоръжения, механизирани устройства, парни и водни източници на енергия, различни средства за комуникации, сложни изчислителни машини и смъртоносни оръжия, като огромна част от техните изобретения са залегнали в основата на съвременните технологични постижения. А феноменалните инженерни чудесана египетската и римската цивилизации и до днес остават ненадминати. Настоящият том проследява как се появяват най-големите технологични изобретения от древността до нашия век, повлиян от възхода на изкуствения интелект. Наред с разказа за ключовите инженерни пробиви, книгата представя и любопитни факти от биографиите на великите изобретатели, дръзнали да надскочат своето време.
4. „Личният живот на Петър I Велики“, Ростислав Ботев. Петър I Велики е (1682-1725) е вероятно най-великият владетел в руската история. Коронясан е едва на 10-годишна възраст и то в размирни за страната години, но бързо доказва, че е личност с желязна воля и непоколебимост, благодарение на които си спечелва неоспорим авторитет. Петър се слави със своите мащабни проекти и дела, които реформират цялото държавно устройство, обществените порядки и принципите на икономиката в Русия. В това отношение заимства от най-добрите западноевропейски практики, с които се запознава лично по време на своите обиколки из Стария континент. Самодържецът усилено изучава достиженията на модерната цивилизация в стопанството, архитектурата, образованието, военното дело и корабоплаването, а впоследствие успешно ги адаптира към особеностите на руската социокултурна среда. Венецът на неговото управление обаче е триумфът във Великата северна война (1700-1721), в която руският владетел разгромява могъщия шведски крал Карл XII и печели значително териториално разширение за страна си. След тази победа Петър Велики превръща Русия в истинска империя и очертава основните жалони на нейното вътрешно и външнополитическо развитие, които през следващите столетия я правят неизменен фактор в международните отношения.
5. „Всички мои рецепти“, Йордан Стоичков. „Всички мои рецепти“ събира на едно място цялото кулинарно богатство на Йордан Стоичков, известен като главния готвач на бившия Първи. В книгата ще откриете повече от 300 от най-изисканите авторски рецепти, изпитани през годините от Бай Данчо, но едновременно с това и съобразени с модерните тенденции и технологии, които ще намерите във всяка съвременна кухня. За улеснение на читателя чудните гозби в книгата са подредени в раздели – Салати, Супи и чорби, Предястия, Постни ястия, Ястия с: Риба, Птиче, Агнешко, със Свинско, Телешко месо, Кайма и Дивеч, Баници, качамаци и каши, Сосове и маринати и Десерти.
Книгите на издателство „Милениум“ може да поръчате на тел.: 02/879 40 06 (в делничните дни, от 9 до 16 ч.), на e-mail: [email protected] или на сайта www.milleniumbg.eu. При заявка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената. Може да откриете заглавията в книжарската мрежа, както и на столичните адреси – бул. „Княгиня Мария Луиза“ №92 и във фирмената книжарница „Милениум“ на адрес ул. „Цар Шишман“ №18.
