ТОП АНАЛИЗ: Борисов отне триумфа на Радев. Проектът на държавния глава ще се провали, ако кандидатът му изгуби президентските избори. Пеевски затвърждава лидерството си
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2025 година под заглавие:
Фокусът на вниманието през август, насочен към разговорите на Доналд Тръмп с Путин в Аляска и със Зеленски и европейските лидери в Белия дом, очерта много ясно въпросът за мястото на Европа и на България в бъдещия световен ред.
Американският президент посрещна руския се колега като победител, Зеленски – като загубил. Европейските държави се изправят пред въпросите може ли Европа да подкрепя една воюваща Украйна без помощта на Съединените щати; разминават ли се интересите между елитите и граждани в повратния за света момент.
Предсрочни избори не се очертават, но напрежението тлее.
Според ИСА в България вътрешната стабилност е точката, където политиката на управляващите и интересите на значителен дял от българските граждани се пресичат в момента.
Хоризонт за предсрочни избори не се очертава в следващите месеци.
Партиите от коалицията – ГЕРБ, ИТН и БСП, не генерират скандали помежду си и нямат интерес да напуснат формата.
Кабинетът е зависим от подкрепата на ДПС и на този етап няма индикации, че тя ще бъде оттеглена.
Има три причини, които биха могли да доведат до нов парламентарен вот:
- вътрешен трус, свързан със социална експлозия;
- разрив между елит и граждани, провокиран от евентуално участие във войната или прекалено голяма ангажираност на България с военните действие, което е в разрез с националния интерес;
- нова политическа ситуация, която може да възникне в резултат на президентските избори.
Подчертаваме: въвличане на европейски държави в конфликта, дори с обяснението, че са мироопазващи от „Коалиция на желаещите“, ще разтърси континента. Участие на България или превръщането ни в мишена през бази, които нямат отбранителна мисия, може да предизвика вътрешен взрив.
Технически процесът за въвеждане на еврото върви без сътресения, но инфлацията е факт, а потребителите гледат на еврото с подозрението, че именно то тласка цените нагоре. Президентът и евроскептични партии като „Възраждане“ подклаждат нагласите за съпротива и евентуално обедняване може да предизвика протести (13 септември) и бунтове.
Силен дразнител е разтварящата се ножица между социалните групи.
България вече се управлява от елит със солидни финансови и материални натрупвания.
Високото заплащане в администрацията и в МВР е стабилна опора на властта, но предизвиква социално ръмжене. Това е недоволство, което приема различни форми – незачитане на общите правила, отказ от социална солидарност, отчуждение от елита, и това не е задължително да бъде видимо само през протести.
Повишена чувствителност регистрираме към проблеми, които засягат живота, здравето и бита в XXI век.
Емблематичен пример е ескалиращата криза с безводието, която изисква спешните и координирани усилия на институции, научен и експертен потенциал. Друг пример са фаталните катастрофи, които, за съжаление, са устойчива серия.
Държавата не може (или не иска) да приеме работещи правила (например с движението на пътя) и да наложи в обществото респект пред спазването им.
Висок е рискът наличието на този род проблеми да бъде прехвърлено в сметката на демокрацията. Оттук до желанието страната да бъде управлявана със силна ръка и твърд почерк крачката може да се окаже много малка.
Не може да се изключи и събуждането на една достатъчно голяма критична маса, която да поиска решителна промяна на статуквото. В съседна Сърбия примерът е налице.
Президентските избори ще решат кой е силният политически лидер в България.
България не е президентска република, а правомощията на българския държавен глава бяха премахнати в най-важната част – служебните кабинети. Въпреки това президентските избори през 2026 година са вот с високи залози.
Те ще решат не само кой ще е президент. През вота ще се определи и кой ще е силният политически лидер в България.
Ако новият президент е кандидатът, номиниран от ГЕРБ и подкрепен от ДПС, това ще означава тежко поражение на Радев във всички направления.
Още на старта кандидат на ГЕРБ, подкрепен от ДПС, разполага с около 1 милион и 100 гласа (600 000 – ГЕРБ и 500 000 – ДПС), като се очаква номинацията да разтвори широко ветрилото.
Кандидатът, близък до Радев, най-вероятно ще бъде издигнат от Инициативен комитет. Регионални Инициативни комитети, които работят за претендента по времето на неговата кампания, могат да станат гръбнакът на бъдещата му партия. Условието – номинираният да е победител. При поражение за Радев ще бъде трудно да реализира свой проект.
Президентът и изпълнителната власт/мнозинството се размениха удари, но и влияние. Кандидат, близък на Радев, оглави НСО, а номинацията на правителството – Мирослав Рашков, стана титуляр като главен секретар на МВР.
Напрежението обаче ще продължи да се развива по всеки повод, тъй като фундаменталните различия – например за еврото, остават.
По повод ветото върху промените в Закона за държавната собственост Румен Радев успя да свърже в едно три неща – държавните имоти, бюджетът и еврото, твърдейки че имотите се разпродават, за да се спаси бюджетът, изпразнен заради въвеждане на еврото.
Радев говори и за „правителството на Борисов и Пеевски“, като се опитва с един замах да улучи двама противници. Той цели да събуди недоволство/ревност у Борисов, като разделя властта между него и Пеевски. Лидерът на ДПС обаче не дава никакъв знак за възможен разрив с Борисов.
Радев играе конфронтационно, Борисов му отне триумфа в Дюселдорф.
Президентът играе своя игра, като не изключваме и варианта да се мъчи да провокира в Борисов желанието да се разбунтува. Вариант, който ще дестабилизира управлението и затова е в полза на Радев, но не и на Борисов. Вероятността да се реализира е нищожна.
Лидерът на ГЕРБ реагира огледално, като опакова в едно Радев, ДПС и ПП-ДБ по повод приватизацията на държавните имоти. Разликата държавно-частно му дава възможност за позициониране по оста ляво-дясно и Борисов се възползва от темата, за да монополизира дясното, изтласквайки оттам дори ДСБ, която е част от ДБ. Като играе един ход напред лидерът на ГЕРБ поставя в лявото пространство евентуалната партия на Радев.
Радев е едновременно обект и субект в политическите войни, като рейтингът и хипотезата за негов проект се хранят от конфронтацията.
Президентската институция загуби свои основни характеристики. Например – да търси решения на обществените проблеми в режим на диалог.
Правителството запази институционалното темпо на работа. Премиерът Желязков реагира бързо в кризисни ситуации. Събитията от август ще търсят своето продължение през законодателни инициативи и промени в различни направления.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предприе интензивни обиколки в страната през втората половина на август. Целта е мобилизация на партията за новия политически сезон, който се очертава да бъде много напрегнат още на старта. Борисов е ситуационен играч, адаптивен, с инстинкт да оцелява.
ГЕРБ и Борисов имат силна политическа опора в най-влиятелната паневропейска партия – ЕНП. Факт е и топлата връзка на ГЕРБ с Германия, което носи дивиденти на партията.
С посещението си в Дюселдорф Борисов отне от соловия триумф на президента Радев, който се опитваше да бъде активен в преговорите за инвестиции с оръжейния концерн „Райнметал“.
ПЕЕВСКИ ЗАТВЪРЖДАВА ЛИДЕРСТВОТО СИ
Делян Пеевски затвърждава лидерството си на държавно ниво през бързи реакции по проблемите на българските граждани. Силно реактивен, лидерът на ДПС се явява моторът на много от изявите на изпълнителната власт.
След призив на Пеевски се проведе извънредно заседание на парламентарната комисия по околната среда заради водната криза. Предложенията на ДПС станаха част от проекта за решение, одобрен с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС.
Пеевски поиска и стопиране на приватизацията на държавните имоти. Раздържавяването доминира прехода в проблемен контекст и логично предизвиква негативни обществени реакции. Пеевски стъпва именно върху тях, за да обещае ново начало в посока на ангажиментите на държавата към хората през призмата и на приватизацията.
В последните три десетилетия държавата буквално изостави отговорности, свързани например с достъпни жилища или форми за подпомагане на младите кадри и баланс трябва да бъде намерен, за което той алармира.
Широкият спектър теми с общ знаменател „интересите на българските граждани“, които Пеевски покрива, показва амбицията му за покриване на електорален периметър, по-голям от традиционния за ДПС. Оттук стабилизирането на "Новото начало" около ядро от близо 500 000 гласа е постижима цел.
ПРОТЕСТИТЕ - НА ФОНА НА РАЗЛОМИТЕ В ППДБ
Преди началото на новия политически сезон „Продължаваме промяната“ анонсираха първия протестен митинг на 3 септември. Това е продължение на митингите, които започнаха след ареста на варненския кмет и стабилизираха партията ПП и коалицията й с ДБ.
Протестите ще се развият обаче на фона на разломи в „Продължаваме промяната“, за които има сериозни индикации. ПП официално остана с един председател – Асен Василев, без да дочака висшия си форум и избора на нови ръководители. Нарушаването й подсказва за различия, за битка между две лобита – на Кирил Петков и Василев, която вероятно ще се разгърне и на партийния конгрес.
"ВЪЗРАЖДАНЕ" - ПРИТИСНАТИ ОТ КОНКУРЕНЦИЯ С ВСЕ ПО-ОСТРА РЕТОРИКА
Костадин Костадинов хвали и Путин, и Тръмп. „Възраждане“ успешно се вписва в геополитическите промени, а събитията през август дадоха плътност на две от линиите, по които се движи – проруската и антиевропейската.
Все по-острата реторика на партията по вътрешни теми показва, че „Възраждане“ започна подготовката за участието си в президентските избори. Притисната от Румен Радев, който й иззе темата за еврото, партията внася повече драматизъм в политическата си реторика.
Очевидно това е условие, което Костадинов разглежда като възможност партията му за запази влиянието си при уплътнената конкуренция от политически сили, които влизат в нейната ниша.
БСП ОСТАВА В ОБЯСНИТЕЛЕН РЕЖИМ
БСП оперира в силно конкурентна партийна среда, а участието й в коалиция с водещата дясна партия възпрепятства усилията й за електорален ръст през социалните политики.
На събора на връх Бузлуджа водещите лица на партията и на лявото поставиха високи цели, но остават по-скоро в обяснителен режим – най-вече заради участието в коалицията и приемането на еврото, което разколебава традиционния й електорат.
"ВЕЛИЧИЕ" ЗАТЪВА В СЕРИОЗЕН СКАНДАЛ, МЕЧ ЗАГЛЪХВА
„Величие“ затъва в сериозен скандал. Подозренията, че схемата около атракциона „Исторически парк“ на лидера Ивелин Михайлов е класическа „Понци схема“, се уплътниха.
Разпадът на схемата може да означава и край на политическия проект. Така в нишата, която „Величие“ дели с „Възраждане“, МЕЧ и евентуален проект на Радев, ще има един конкурент по-малко.
СЛЕД СРЕЩИТЕ В АЛЯСКА И ВАШИНГТОН - ВЪПРОСЪТ Е "МИР ИЛИ ВОЙНА"
Очакването президентът Владимир Путин да се съгласи на тристранна среща с участието на Зеленски е малко вероятно да се сбъдне. За него Зеленски е нелегитимен президент, а крайните му позиции не обещават никакъв шанс за постигане на споразумение. Путин няма причини и да бърза с прекратяване на войната в момент, когато армията му бележи категорични победи. Икономиката все още издържа на военновременния режим. Според последни проучвания три четвърти от руснаците биха искали Путин да остане президент и след сегашния си мандат.
Срещите в Аляска и Вашингтон показаха, че ако все още стои въпросът мир или война, Европа трябва да се определи.
Основателно възникнаха съмнения, че „Коалицията на желаещите“ ще се опита да саботира постигнатото в срещата между Тръмп и Путин.
При вариант „Провал“ на усилията за успешно споразумение с Русия европейските страни ще трябва да направят това, за което всъщност усилено се готвят: да изпратят свои войски в Украйна, което ще официализира войната НАТО–Русия.
Зеленски така и не разбра, че Украйна не е основният въпрос на Тръмп и Путин. Тръмп преследва пазарните изгоди в световен мащаб, утвърждавайки САЩ над всичко, а Путин –мястото на Русия в един нов световен ред.
Украинският президент има по-голям враг от Русия и това е ВРЕМЕТО. Руската страна може да превземе още значителна част от територията на една изтощена страна, без ресурси и намаляваща помощ отвън. Вместо трайно решение за Украйна, каквото очертаха Тръмп и Путин в Аляска, най-вероятно ще има някакъв „ПОЛУМИР“ и дълги години разделена страна по модела на Севера и Южна Корея.
Европейците не пожелаха да разберат, че мирът има своите победи, колкото и войната, но не му се налага да поставя толкова много паметници. Крайно време е за дипломация, която знае как да решава проблеми и разбира, че след всяка война трябва да се върнете на масата за преговори.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Симеон Николов (геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
