ТОП АНАЛИЗ: Борисов съхрани ГЕРБ, Пеевски движи всички политически процеси през годината, Радев се чуди дали да скочи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
2025-а не реши политическата криза в България. Влизаме в 2026-а с правителство в оставка, смяна на паричната система и отново предсрочни избори - най-вероятно в края на март. Това сочат изводите на Института да стратегии и анаизи, публикувани в месечния му анализ за последния месец на 2025 година.
Политическата 2025 година беше турбулентна – започна със създаването на редовно правителство със заявен антикризисен профил и завърши с оставката му след мащабни протести.
Липсата на доверие към политическия елит остава риск номер едно пред страната. Политиката се замества със скандали и ежедневни интриги, подмятания, обвинения, реплики, пърформанси.
Информационната среда се променя. Мейнстриймът губи позиции като основен източник на информация, който оформя общественото мнение.
Несигурността в свят, който се трансформира, се съчета с мащабна промяна у нас – на националната валута. Това породи допълнителна тревога и стрес в българските граждани, което се проектира върху очакванията за политиката.
ПАК ЕСЕНТА НА НЕДОВОЛСТВО
След окончателното решение за приемането на България в еврозоната напрежението в страната вървеше нагоре. Есента започна с вот на недоверие, премина през изборите в Пазарджик и навлезе в последния месец на 2025 година с разгарянето на най-мощните протести от 1990 насам, отключени от бюджета.
Трусът бе провокиран основно от две неща: опасенията за дълговата спирала и арогантност на управляващите.
Силен дразнител е разтварящата се ножица между социалните групи. България вече се управлява от елит със солидни финансови и материални натрупвания. Изискванията на гражданите към политическия ни елит резонно нарастват.
Протестите покриха широк диапазон от теми – от по-високо заплащане до върховенство на правото и в защита на демокрацията. Това е индикатор, че обществото ръмжи, недоволства, търси отдушник и може отново да припознае някого за Спасител.
На фона на ескалацията, в която се завъртя протестът, оставката бе неизбежна, а преценката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов – правилна. Отказ или забавяне на оставката щеше да разпали своеобразен бунт и да компрометира партиите от коалицията. България се държа като европейска държава, където при протести с такъв мащаб се пристъпва към рестарт на доверието.
РАЗВРЪЗКАТА ЩЕ Е ПРЕЗ 2026 - ЩЕ ИМА ЛИ ИЗБОРИ "ДВЕ В ЕДНО"?
Развръзката през 2026 година ще зависи на първо място от два фактора – демократичните рефлекси на българското общество и геополитическите развития.
Ако за отправна точка послужат мащабът и характерът на протестите, то вариантът за висока избирателна активност и за различно от сегашното представителство е много вероятен.
Кампанията за участие в протестите вече прераства в кампания за участие в изборите. За младите това се очертава да бъде новата мода.
При високо напрежение и задълбочаване на политическата криза е възможно в края на годината да има избори „две в едно“ - президентски и повторни предсрочни парламентарни, както бе през ноември 2021-а, когато Радев с подкрепата на ПП-ДБ спечели втория си президентски мандат.
Тъй като амбицията на ПП-ДБ да спечелят мнозинство изглежда трудно постижима, да не кажем невъзможна, то създаването на правителство отново ще бъде тежка задача.
Протестите през декември 2025 препратиха към началото на демократичните промени, като водещата причина са мащабите на недоволството в отрицание на съществуващия модел на управление.
Създаде се усещането, че идва краят на една епоха така, както това се случи преди 36 години.
2026 година ще има редица сходства с 1990-а, когато политическият живот в България се развиваше конфронтационно и на протестна вълна, за да намери своята развръзка с компромис и коалиция в края на 1990 г.
Промяната е много отчетлива в геополитически план, а паралелът – неизбежен. Трансформацията на Европа предстои, като първото разделение както в самите общества, така и между европейските държави ще е по линията на войната и мира.
ГРЕШКИТЕ НА КАБИНЕТА "ЖЕЛЯЗКОВ"
Основната цел на кабинета „Желязков“ и на мнозинството, което го поддържаше в парламента, бе стратегическа и много важна – влизането на България в еврозоната. Това осигури на правителството сравнително спокойствие в първите шест месеца, когато и опозиционната сила ПП-ДБ се въздържаше от резки движения.
След като смяната на лева с еврото стана необратим процес се случиха два неща:
- правителството се почувства стабилно, възгордя се, направи грешки в комуникацията с обществото, заложи на силов подход, а не на диалог;
- опозицията се възползва моментално от ситуацията и политическата криза се завърна в пълен обем, като протестите намериха сериозни основания, за да се разгърнат.
Масовите очаквания бяха кабинетът да управлява най-малко до президентските избори следващата година, но това не стана.
Юли бе повратната точка - решението за влизането ни в еврозоната размрази всички вътрешно-политически конфликти. Бе извършен и арестът на варненския кмет Благомир Коцев, а последвалото гласуване на четвъртия вот на недоверие към „Желязков“ показа, че антиправителственият фронт се разраства.
Монолитното мнозинство в парламента създаде илюзорната нагласа, че базисни принципи като широкото обсъждане на бюджета, зачитане на социални интереси и адекватна комуникация власт-общество биха могли да бъдат пренебрегнати.
Протестите през декември бяха пряко продължение на тези от 2020 година. И тогава, и сега, капсул детонатор бе силовият подход в политиката. И тогава, и сега овластените приеха желаното за действително и това бе груба грешка. Прекалената самоувереност на мнозинството, че липсата на алтернатива ще спира развитието на недоволството, провокира протестите, които свалиха кабинета.
ТОЗИ ПЪТ НЕ РАДЕВ ВДИГНА ПРОТЕСТИТЕ
Протестите и оставката на правителството изправиха президента Радев пред трудното решение дали да продължи политическата си кариера като партиен лидер сега или да изкара мандата си докрай и да изчака нов шанс.
Откъде идват колебанията?
Първо, важна роля играе факторът „време“. Протестите се развиха с темпото на „блицкриг“ и Радев сякаш не е готов структурно, психологически, организационно.
Второ, не Радев вдигна този път площадите. Дали президентът е сигурен, че именно неговата партия ще бъде алтернативата с главно А?
Проектът на Радев е припознат за политически опонент още преди да се появил. От друга страна, появата на президентската партия започва да губи тежест, тъй като времето е фактор, който работи срещу подобен проект. Румен Радев проведе консултациите с политическите сили през декември, а през януари ще стартира конституционната процедура по връчването на мандатите. Ако реши да се включи в изборите със своя партия, той би трябвало да подаде оставка преди избора на служебен министър-председател. В противен случай е налице конфликт на интереси – като президент да посочи премиера, който ще организира изборите, в които ще участва като партиен водач.
Ако пък Радев остане на върха на държавата и създаде партия след края на мандата си, това може да се изтълкува като решение на един вече безработен политик.
Основният извод за Радев е, че досега той даваше път на проекти, които бързо ерозираха. Партийната система се фрагментира и сведе до политически сили, за които един милион гласа на избори са непостижими.
2026 година ще даде отговор на въпроса дали Радев не се опитваше за пази за себе си ролята на поредния политически Спасител? И дали ще бъде припознат като такъв.
ДЕГРАДАЦИЯТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ СТАНА ОБЩЕСТВЕНО НЕТЪРПИМА
Деградацията на Народното събрание стана обществено нетърпима.
Критично ниското доверие към НС не се дължи само на физически сблъсъци и неконтролируемата агресия. Отрицанието се генерира още със селекцията на партийните кадри и кандидатите за народни представители, продължава през недоверието към изборния процес и става устойчиво с резултатите от работата на парламента и поведението на избраниците ни.
Унизителното отношение на депутатите един спрямо друг, обидите, които редовно си отправят, неформалното поведение, което често се наблюдава и в пленарна зала, ескалацията до физически схватки заличава всякакъв авторитет на народното представителство.
Битката за честни избори очевидно няма как да бъде изнесена само от партиите, които през последните три десетилетия не успяха да върнат доверието в изборния процес. Не изключваме сериозен сблъсък между граждански и партийни представители на предстоящите избори.
Има и друг начин за противодействие на зависимия вот – висока избирателна активност. Участието в изборите се разглежда като естествено продължение на гражданските протести и това би могло да увлече младото и активно поколение.
Ако това се случи, очакваме промяна в електоралната картина, независимо дали ще има нови политически играчи.
С ОСТАВКАТА НА КАБИНЕТА БОРИСОВ СЪХРАНИ ГЕРБ
С оставката на правителството лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съхрани шансовете на партията да остане фактор в българската политика.
Ако бяха продължили да се развиват, протести'2025 можеха да подложат на риск две ключови неща: водещата роля на ГЕРБ и способността на Борисов за точни преценки на политическата ситуация.
Борисов е ситуационен играч, адаптивен, с инстинкт да оцелява. Последното доказателство е поисканата оставка.
Грешка бе, че решението за оттеглянето на бюджет 2026 не бе защитено докрай и това даде гориво на протеста, като се поиска оттеглянето и на самото правителство.
С оставката на кабинета „Желязков“, създаден с мандата на ГЕРБ, завърши едногодишен политически процес, чийто водещ белег бе следният факт: това бе първото правителство с мандат на партията, в което Бойко Борисов не е премиер. Оттук, според ИСА, произтекоха редица особености в развитието на процеса, които се отразиха и върху партията.
Със съставянето на кабинета „Желязков“ партията на Бойко Борисов излезе от изолацията. Ключовият момент: ГЕРБ доказа, че е върнала способността си да привлича коалиционни партньори. Появата само на Деница Сачева на консултациите при президента Радев бе важен знак за това, че отношенията на ГЕРБ и Борисов с Радев са остри и ще продължат да се развиват в конфронтационен режим. Въпрос, който ще търси отговор след изборите през 2026 година, е дали ГЕРБ е съхранила центристкия си потенциал.
ПП-ДБ ПРОМЕНИХА СТИЛА И ЗАПОЧНАХА ДА ОБРЪЩАТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ИГРА
Партиите от ПП-ДБ се активизираха, промениха стила си и започнаха да обръщат политическата игра. От защита те преминаха в атака, използвайки различни оръжия/инструменти – вербални предизвикателства, провокации на дело, протести, фокусирани кампании в социалните мрежи.
ПП-ДБ имат двама основни опоненти по двете разделителни линии. По евроатлантическата – Радев, по антикорупционната – Пеевски, но и с двамата си взаимодействаха в миналото – подкрепиха Радев за втория мандат, работиха с Пеевски в рамките на „сглобката“. Това прави представителите на коалицията неубедителни.
За обърнат тренда, който сочеше надолу, им трябваха политически действия и успехи. Те дойдоха в последните месеци на годината.
Активизацията на ПП-ДБ започна след като България покри критериите за еврозоната и след ареста на Благомир Коцев. С днешна дата правим извода, че силата на ПП-ДБ дойде от колебанията на Борисов. Нещо повече – представители на коалицията използваха емоционалните му нагласи, за да вбиват клин между него и Пеевски. ПП-ДБ премина към хибридна съпротива, при която въздейства върху властта и с парламентарни, и с извънпарламентарни средства.
Лидерът на ПП Асен Василев заяви твърде амбициозната цел ПП-ДБ да спечелят поне 121 депутати, което да им осигури мнозинство за самостоятелно управление. На този етап това изглежда невъзможно.
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ ЗАТВЪРЖДАВА ПРОФИЛА СИ НА ПОПУЛИСТКА, ЕВРОСКЕПТИЧНА И ПРОРУСКА ФОРМАЦИЯ
„Възраждане“ поддържа силно политическо темпо през цялата 2025 година с пикове на радикализация. Такива бяха протестите срещу еврото пред Дома на Европа, когато бяха подпалени чучела на европейски политици, или изявленията на лидера й Костадин Костадинов, че България се нуждае не от вотове на доверие, а от революция.
Костадинов разви остра опозиционна реторика, насочена към Пеевски и Борисов, като бе последователен в искането за нови парламентарни избори и активно подкрепи протестите.
Извод на ИСА е, че „Възраждане“ се налага като най-успешният националистически проект в България през последните години, който се възползва от грешките на неолибералното статукво в ключов исторически момент.
Ръст за „Възраждане“ може да се очаква, ако ефектите от влизането в еврозоната са негативни. По-високата избирателна активност, ако бъде постигната, може да попречи на малките й конкуренти да прескочат бариерата от 4%.
ДПС- ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ ПРЕЗ ЦЯЛАТА 2025-А СЕ ДВИЖЕХА ОТ ПЕЕВСКИ
За ДПС 2025 година бе екстремно динамична, като тази динамика ще се пренесе и в 2026-а. Причините са както изборите – парламентарни и президентски, така и фокусирането върху лидера на партията Делян Пеевски.
Развитията през октомври 2025 – победата на изборите в Пазарджик и разговорите за евентуалното преформатиране на правителството, поставиха партията в центъра на общественото внимание. Крайният резултат бе нарастване на усещането за ключовата ролята на Делян Пеевски в българската политика.
Препотвърждаваме ИЗВОДА, че основен белег на динамиката около ДПС бе хиперактивността на Делян Пеевски.
Процесът мина през няколко фази, които позиционираха ДПС като влиятелна центристка формация, а не балансьор. Акцент във времето на Доган бе „българският етнически модел“, сега – работата в полза на хората.
След като Пеевски пое лидерството на ДПС ясната разлика е по линията консерватизъм-глобализъм, като ДПС е близо до политиката на настоящата администрация в Белия дом, а ПП-ДБ до идеологическите възгледи на демократите
Пеевски е силен противник, когото либералната общност подцени. ПП-ДБ бяха принудени да реанимират уличните форми на натиск срещу опонент/враг, който е един от най-мощните властови фактори в страната.
Засилването на ролята на държавата в процесите на управление и регулации е политическа цел, която Пеевски многократно анонсира:„най-важно е запазване стабилността на държавата“. Влиянието на ДПС по места расте и това е основата, откъдето може да „отскочи“ националното й влияние.
Ми(с)тичният кабинет 222А бе превърнат в Музей на „сглобката“. Изложението включва снимки на Пеевски с лидери на ПП-ДБ от времето на общата им работа в рамките на правителството с премиер Николай Денков. С този ход ДПС влиза в предизборното време, като основна нишка в кампанията очакваме да бъдат разкритията за двойните стандарти в поведението на основния противник – ПП-ДБ.
Прогнозираме, че акцент в една позитивна кампания на ДПС ще бъде работата в полза на гражданите и на първо място – на социалните групи, които имат по-голяма нужда от преразпределителната роля на държавата.
БСП – ЛЕВИЯТ РАЗКАЗ СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВИ АКЦЕНТИ
Оптимистично начало, но противоречив край на 2025 година отчитаме при БСП. Партията опита рестарт/освежаване/стабилизиране след ерата „Нинова“ през участие във властта. Но оттеглянето на „Желязков“ поставя БСП пред изпитания.
Участието на партията в коалиция с дясната ГЕРБ бе прието от симпатизантите й с объркване, а времето не стигна на ръководните й кадри да защитят убедително своето решение.
ПРОГНОЗА НА ИСА е, че БСП ще търси път и диалог към президентската партия, ако тя стане факт. Това е важно и с оглед на президентските избори – възможно ли е да има обща кандидатура, респективно кандидат, подкрепен и от БСП, и от Радев? Въпросът е отворен.
Участието на БСП във властта притъпи политическите й рефлекси. Най-опитната партия, с най-дълга история, изгуби хъс за политически битки, само защото смята, че опозицията е слаба и разединена. Левият разказ се нуждае от нови акценти. БСП е изправена пред най-сериозното изпитание в цялата си над стогодишна история.
АКО „ИМА ТАКЪВ НАРОД“ – ЩЕ ИМА ЛИ ТАКАВА ПАРТИЯ?
Ако „Има такъв народ“ е способна на промяна и на изненади, то те са само с отчетлив негативен знак.
От политически проект, който бе концентрирал в себе си очакванията на висок обществен дял за промяна на модела, тя се превърна в основен стълб на статуквото и консуматор на власт.
Разпадът на партията вече започна, напускат структури и знакови лица (Андрей Чорбанов).
МЕЧ СЕ ХРАНИ ОТ КРИЗИ И РАДИКАЛНА РЕТОРИКА
Като ситуационна и лидерска партия без ясна идеология, МЕЧ се храни от кризи и се мъчи да направи публично впечатление с гръмки фрази, крайни послания, радикална реторика. Продължителността на нейното съществуване ще зависи от (анти)славата на нейния лидер Радостин Василев.
В края на годината става все по-ясно, че икономическият растеж на България ще е значително над средния на Европейския съюз, безработицата е на исторически най-ниските си нива, а инфлацията не може да догони доходите, за да ги изяде.
Декември 2025 г. сложи точка в съмненията и надеждите на евроскептиците, че няма да влезем в еврозоната. На тях им остава занапред да търсят аргументи за „Ние нали ви казахме“, а аргументи ще се намерят не заради еврото, а заради рисковете и системните проблеми на българската икономика, които така и не бяха решени и през отиващата си 2025 година.
„ВЕЛИЧИЕ“ Е НЕСПОСОБНА ДА ПРЕДЛОЖИ ДЪЛГОТРАЙНИ ПОЛИТИКИ
„Величие“ е типичната антисистемна партия от ново поколение, родена от ситуацията, на базата на отрицанието и неспособна да предложи дълготрайни политики. Затова и социолозите вече я постават под 4% бариера.
2025-а БЕ ИКОНОМИЧЕСКИ ДОБРА, НО Я УСЕЩАМЕ КАТО МНОГО ЛОША
Изпращаме 2025-а като сравнително добра икономическа година, но я усещаме като много лоша. България се нарежда през цялата година между топ 5 страни с най-високи обороти в търговията наред с Кипър, Малта, Люксембург и Литва.
В резултат на нарасналите депозити банковата система се оказва свръхликвидна и разполага с депозити от 154,09 млрд. лева. Това е 70,2 процента от прогнозния БВП с общ годишен ръст от 13,6 процента.
Дали тези спестявания ще останат в банките или ще се върнат пак извън банковата система, ще стане ясно още през първите седмици на новата година, когато необходимостта от кешови плащания, макар и намалена, ще продължава да насочва паричните потоци.
През месеца треската за злато в България отбеляза нови рекорди. Цената на златото (14 карата) скочи от началото на годината от 94.15 лв. за грам до 141.3 лв. за грам в края на месеца. Въпреки това, продажбите на злато отбелязаха невиждани досега рекорди. По оценки до края на тази година те ще надхвърлят 1 млрд. лева.
Износът остава основен проблем за българската икономика и през следващата година.
Усещането за икономика няма нищо общо с истинската икономика и ножицата между реалност и усещания се разтваря, за което едва ли еврото има вина. Определено сме по-богати, по-сигурни за работата си в един много несигурен свят, който ни е подготвил нови изненади, а следващата икономическа година ще бъде по-лоша от настоящата – икономическият растеж ще е по-нисък, а външните и вътрешните шокове няма да намалеят.
