ТОП АНАЛИЗ: ГЕРБ в битка за първото място, Пеевски безкомпромисен към опонентите си, разкол в ППДБ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец януари 2026 година под заглавие:
БЪЛГАРИЯ НАВЛИЗА В ГОДИНАТА НА ИЗБОРИТЕ
РАДЕВ ИЗЛЕЗЕ НА ПАРТИЙНАТА СЦЕНА. ИЛИЯНА ЙОТОВА ЗАСТАНА НА ДЪРЖАВНИЯ ВРЪХ
ГЕРБ – ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЩЕ ИМА ОПОНЕНТ С АМБИЦИЯТА ДА Я ИЗМЕСТИ ТРАЙНО ОТ ПЪРВОТО МЯСТО
ПП-ДБ – РАЗКОЛ В КОАЛИЦИЯТА, СТИЛЪТ „ВАСИЛЕВ“ ПОРАЖДА ВЪТРЕШНИ КОНФЛИКТИ
ДПС – НОВО НАЧАЛО – СБЛЪСЪКЪТ С РАДЕВ ЩЕ СЕ ВОДИ НА ПАРТИЙНИЯ ТЕРЕН
БСП – ЩЕ ДЕТРОНИРАТ ЛИ МЛАДИТЕ ЗАФИРОВ?
ПАРАЛЕЛЕН СВЕТОВЕН РЕД СЪС СОБСТВЕНИ ПРАВИЛА РАЗДЕЛЯ МЕЖДУНАРОДНАТА ОБЩНОСТ
Ето резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
Януари 2026 отвори окончателно пътя към предсрочните избори. Месецът премина под знака на една оставка – на президента на България, и на едно име – Румен Радев.
България тръгна към поредните парламентарни избори след масови протести през декември, с нов президент, нова заявка за влиятелна политическа сила и с нови залози, които дефинират политическите процеси.
Това води до извода, че 2026-а ще бъде годината на изборите, които ще променят страната. И от елита, и от гражданите зависи в каква посока.
В света започнаха сериозни дискусии – за бъдещия световен ред, за същността на идеологиите, които движат великите сили, за принципи и за ценности. Форумът в Давос бе една от сцените на този дебат. Стартът му означава, че е време за мобилизация на обществото и на ниво елит, и на ниво граждани, медии, институции.
Засега българската политика се прави на епидермално ниво. Тя е повърхностна, движена от клишета и от емоциите в социалните мрежи.
В първия месец на 2026 година, по формални признаци, България изглежда като страна тежко засегната от политическата криза. На власт е правителство в оставка, оставка депозира и държавният глава (Конституционният съд го освободи със свое решение), оспорена е легитимността на изпълняващия функциите главен прокурор, няма и редовен бюджет.
Предсрочните парламентарни избори ще отворят път за решаването на другите казуси – бюджет, ВСС, главен прокурор. Големият въпрос е как ще стане това и дали ще се намерят трайни и позитивни от съдържателна гледна точка решения.
ГНЕВЪТ - ТРАМПЛИНЪТ НА РАДЕВ, НО ВЪЛНА НЯМА И ПАРТИЯ НЯМА
Трамплин за политическия проект на Радев е гневът на растящ брой български граждани. Този гняв отрича модела, системата, начина на управление, деинституционализирането. Сравнено с протестите през 2020 година недоволството сега има ново качество – радикализира се.
Радев стъпва и на недоволството от политическата безизходица. Системата дълго време бе блокирана в неспособност да излъчи жизнеспособно правителство.
Радев излиза на терена, за да играе за първа политическа сила. Рано е за точна прогноза колко ще е електоралната му тежест, но социолозите вече не му дават мнозинство от 121 гласа - засега прогностичното му ниво е около 75-80 депутати, което е далеч от електоралната вълна, за която се внушаваше, че се задава.
Радев слезе триумфално на партийния терен, но се оказа неподготвен за него. Изненадващо за всички обяви, че няма да прави партия, а ще участва на вота с формации-носители, но и тях скри от публиката. Не разкри каква ще е идеологическата насоченост на политическия му проект, нито хората, на които ще се опре като партиен строител.
Най-големият му резервоар от гласове са разочарованите български граждани с право на глас, които в последните 4 години отказваха да гласуват.
На 27 октомври 2024 година до урните отидоха 2 570 629 избиратели. През април 2021 година те бяха 3 334 283. Тоест, този резервоар от потенциално активни гласоподаватели възлиза на 763 654 гласа. Очаква се и засилена активност и от най-младите, като основание за прогнозата е участието им в протестите, които продължиха под формата на кампания за участие в изборите.
Вярно е, че GenZ бе митологизирано, но е вярно също, че то е обект на добре насочена кампания и вече почувства силата си.
Пластовете в България се наместват и по двете линии – и по външнополитическата, и по вътрешната, като взаимно си влияят.
Идеята за появата на Спасителя е позната. Но има нови моменти. Проектът е насочен срещу статуквото и мафията по думите на Радев, но се очаква и корекция в посока на една източноевропейска солидарност.
Заявките, които Радев дава, са за центристки проект, за народна партия – такава, каквато е ГЕРБ. За политическа сила, която може да привлича гласове от целия спектър. Но остават редица важни въпроси. На първо място какво конкретно влиза в понятието „нов обществен договор“, за какъвто пледира Радев? Промени в основния закон? Нова Конституция? Смяна на модели или смяна на формата на управление?
Ситуацията през януари може да се обобщи и така: „Всички говорят за Радев“. Излизането му на партийния терен отнема от вниманието, което традиционно бе насочено към Бойко Борисов.
Това амбицира ГЕРБ и лидерът й персонално, който с пространни интервюта влезе отново във фокуса на медиите, насочи вниманието към себе си, към стореното от партията му, както и към търсенето на нови послания, нови лица, нов подход.
Отношенията между Радев и Пеевски са в черно-бялата гама, на принципа „всичко или нищо“ и на този плоскост никой не очаква изненади.
С повече нюанси изглеждат връзките с Бойко Борисов. Причина за прогнозите, че между двамата може да има някаква бъдеща договорка, почиват най-вече на представата – не без основание, че стилът на Борисов е да се договаря с опонентите си.
Сега обаче случаят е различен, защото и противникът му е с различен профил – Радев планира внимателно стъпките си и се очаква да удря решително в избрания от него момент. Като военен той е учен да преследва целите си хладнокръвно. Макар Борисов и Пеевски да са негова мишена, Радев изненадващо допусна да играе с всеки с името на това да има мнозинство от 160 гласа в следващия парламент, за смяна на ВСС и оттам на главния прокурор. Към този момент обаче всички политически сили заявиха, че сътрудничество с Радев в следващия парламент е изключено, което може да постави Радев в ситуация да е първи в парламента, но да не може да състави правителство.
ИЛИЯНА ЙОТОВА - НОВ ДЪРЖАВНИЧЕСКИ СТИЛ
Още с първите си стъпки – консултации с потенциалните служебни премиери, президентът Илияна Йотова внесе твърдост в позицията на българския държавен глава по този въпрос. Тя заяви, че част от институциите са подкрепили тези конституционни промени, затова е важно да стане ясно защо преразглеждат позицията си по текстове, които самите те са гласували и предлагали.
За девет години на „Дондуков“ 2 Илияна Йотова се затвърди като опитен политик и държавник. Радев-Йотова са първата президентска двойка в новата ни история, между които нямаше търкания, напрежение, мълчание. Двамата работиха в екип, без всеки от тях да губи своя политически почерк.
Очакваме приемственост в основните политически линии, но и разгръщането на нов политически стил в работата на Йотова, която има както значителен политически бекграунд, така и характер. От избора й на служебен премиер зависи и по-нататъшното й позициониране като евентуален кандидат за президент за първия й собствен мандат.
БОРИСОВ ВИДЯ ОПАСНОСТТА И ПОЛИТИЧЕСКИЯТ МУ РЕФЛЕКС СРАБОТИ
Отношенията между ГЕРБ и Радев остават в конфронтационен режим на видимо ниво. Радев се държи като партиен лидер, а не като държавен глава, каза Борисов.
ГЕРБ влезе във време на изпитания, първото от което са предсрочните парламентарни избори в конкуренция с нова сила, която се очертава да събере голямо влияние.
Решението за оставката на Борисов бе правилен ход, но то не бе достатъчно добре комуникирано, както и проектобюджетът, който даде тласък за недоволството. Сега лидерът на партията е в позиция убедително да го обясни и на партията си, и на обществто: хем дава много добра оценка за постигнатото от „Желязков“, хем кабинетът се е оттеглил. Защо?!
Като изброява успехите в мандатите на ГЕРБ Борисов подчертава не просто постиженията, а системният характер на партия с проевропейска идеология. На фона на политическите сътресения това е белег, чиято цена може да се покачва. Но кампанията засега е обърната към миналото, а гражданите очакват да чуят как ще изглежда бъдещето им в среда на покачваща се несигурност и преформатиране на световния ред. Ще ни засегнат ли промените икономически и финансово? Може ли да планираме личния си живот и развитие?
Борисов отново влезе в ритъма на енергичност, на нова медийна комуникативност, видя опасността, която се задава, и политическият му рефлекс сработи.
ПРИ ПП-ДБ НЯМА ВЪЗТОРГ, ЦЕЛТА ЗА 120 ДЕПУТАТИ Е АБСОЛЮТНО НЕИЗПЪЛНИМА
Появата на Радев на партийния терен внесе разкол в ПП-ДБ, въпреки че целостта на коалицията се очаква да бъде запазена. Най-твърди спрямо Радев са ДСБ, най-меки - „Да, България“, ПП са предпазливи, но Асен Василев е категоричен: с Радев не можем да си партнираме.
Целта на ПП за над 120 депутати е абсолютно неизпълнима.
ПП-ДБ са с нов стил на поведение, като основен негов изразител станаха Асен Василев и Ивайло Мирчев – нападателен, агресивен, шумен. Този стил се обяснява със силата на противника и това вече води до търкания и напрежения в самата коалиция.
Стилът „Василев“ поражда вътрешни конфликти, като към него бе „закачено“ определението „едноличен“. Първо – от Даниел Лорер, след това - и от твърди симпатизанти на коалицията ДБ.
В самата ПП тече процес на прочистване, като кандидати отпаднаха Кирил Петков, Лена Бориславова и др.
"ВЪЗРАЖДАНЕ" УКРЕПНА ОРГАНИЗАЦИОННО
В последната година „Възраждане“ разви остра опозиционна реторика, укрепна организационно, комуникира с избирателите си не само през националния парламент, но и през местната власт и регионалните проблеми, през Европейския парламент. Партията имаше потенциал да се затвърди като влиятелна политическа сила в патриотичния сегмент и дори да расте. С появата на Радев това се променя.
Притисната от новите политически обстоятелства, „Възраждане“ ще бъде принудена да се радикализира допълнително, за да бъде чута от своите симпатизанти.
Политическите цели на единствената откровено проруска формация ескалираха до призиви за пълна промяна на модела в страната. Това включва, по думите на Костадинов, нова конституция, нова управленска система, преосноваване на държавата. Кампанията ще бъде фокусирана върху всички недоволни от прехода, които смятат, че той е провал заради неолибералната доктрина, диктата на глобалния капитал и предателството на българските елити.
ПЕЕВСКИ ЩЕ БЪДЕ БЕЗКОМПРОМИСЕН КЪМ ОПОНЕНТИТЕ СИ, НО ПО-ОБРАН В ПУБЛИЧНОТО СИ ПРИСЪСТВИЕ
Динамиката около ДПС продължава да е силна, провокирана от събития, теми и казуси, които фокусираха вниманието на българското общество – как ще се гласува на изборите, как появата на Румен Радев променя политическата обстановка, трябва ли да се присъединим към Съвета за мир на Доналд Тръмп.
Трите теми белязаха целия месец заради конфликтната среда, в която се развиха.
Позициите на ДПС по горещите казуси затвърждават водещото място на партията в политическото противопоставяне, като основен опонент остават ПП-ДБ, към който вече се добавя и проектът „Радев“. Сблъсъкът с Радев е мощен отдавна. Голямата разлика е, че сега ще се води на партийния терен. Ако досега конкуренцията бе асиметрична, тъй като един срещу друг бяха лидер на партия и държавният глава, сега те са на една плоскост.
Пеевски ще бъде безкомпромисен към опонентите си, но по-обран в цялостното публично присъствие. Партията и лидерът й няма да провокират зрелищни конфликти, каквито има на целия политически терен, няма да търсят агресия, а точно обратното - с позитивни политически послания от ДПС- НОВО НАЧАЛО искат да дадат нов тон на общуване между политическите субекти. Веруюто на Пеевски "С омраза държава не се гради" ще мине като основна нишка в предизборната кампания на партията. Прагматичните решения в полза на хората ще бъде основен постамент в кампанията на ДПС.
БСП - НАЙ-ЗАСЕГНАТА ОТ ПРОЕКТА НА РАДЕВ, СТОЛЕТНИЦАТА ПРЕД ОПАСНОСТ ДА ИЗПАДНЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА
БСП изглежда като най-силно засегнатата партия от проекта на Радев и тя разпознава опасността.
Страховете, че новата сила ще е магнит точно за избирателите на БСП растат, но за да разчита на успех на предстоящите избори, те трябва да бъдат овладени. Партия, която е в очевидна паника, няма как да се надява на добро представяне.
Оставката на Радев още по-настоятелно постави въпроса дали точно преди избори следва да се провежда конгрес с точка за смяна на председателя, но опозицията се наложи и конгресът ще е на 7 и 8 февруари. Това може да има негативен ефект, защото се активизират лобита и групи, партията се разконцентрира и образно казано – самоизяжда се. На БСП сега й трябва хладнокръвие и мобилизация.
За да се случи това, е нужно обединение. Още повече че през 2026 година предстоят и президентски избори, а шансовете на Илияна Йотова, която най-вероятно ще бъде кандидат, са големи.
През последните 9 години, независимо как се развиваха отношенията на Радев с ръководството на „Позитано“ 20, Йотова не се конфронтира с никого от БСП. Точно обратното – запази изключително добър тон с всички и е добре приемана от електората на партията и от симпатизантите на лявото.
ИТН - ОБРАЗЕЦ НА ПАРТИЯ, КОЯТО РАБОТИ СРЕЩУ НАРОДА
На финала на 51-вия парламент „Има такъв народ“ окончателно се превърна в образец на партия, която работи срещу интересите на народа си, въпреки че името й обещаваше точно обратното.
ИТН станаха вносители на най-скандалните и абсурдни поправки в
Изборния кодекс, като настояват да бъдат приети дори незаконни предложения, каквото е това за избирателните списъци на НСИ.
МЕЧ И ВЕЛИЧИЕ - ОБРЕЧЕНИ НА ПРОВАЛ
МЕЧ ще се яви самостоятелно на изборите. Прескачането на бариерата при конкуренцията на Радев обаче изглежда много трудно.
Радостин Василев разглежда Радев като потенциален партньор за разграждане на олигархично-мафиотския модел (по негови думи). В същото време, засега елегантно, го атакува в слабите места, например – „Боташ“.
„Величие“ остава странна политическа сила, която кризата след 2021 година направи видима и я вкара в Народното събрание.
Характерно за последните близо пет години е, че за да бъдеш припознат за борец срещу мафията трябва да го заявиш публично колкото се може по-високо. Така бяха създадени редица нови партии, които фрагментираха партийната система и тя блокира в неспособност да взима ефективни решения. Същите малки партии, които се появяват, печелят доверие, после залиняват или изчезват. „Величие“ е една от тези партии, които след появата на новия проект изглежда обречена. Това е парадна опозиция, без позиции дори по най-важните за страната теми. Времето на подобни сили е лимитирано.
ВЛИЗАНЕТО В ЕВРОЗОНАТА - БЕЗ СЪТРЕСЕНИЯ
Януари трябваше да бъде специален – първият месец в еврозоната – месец, в който трябваше да се почувства голяма разлика: за еврооптимистите това трябваше да е триумф, фанфари, национална гордост, висок рейтинг и уважение от ЕС. За евроскептиците месецът трябваше да сбъдне очакванията им за хаос, кражби, фалшиви пари, инфлационен шок и т.н. Само че нещата не се случиха нито по единия, нито по другия начин. Много събития се случиха през месеца, които изместиха фокуса и превърнаха прехода към еврото в замяна на едни пари с други, подобно на деноминацията през 1999 г., а гражданите - и тези, които харесват и тези, които не харесват еврото, се справиха.
Невижданите политически събития в България и извън нея засенчиха историческия преход към еврозоната. След интронирането на САЩ във Венецуела (по-скоро във венецуелския петрол) стана ясно, че международните пазари се пренареждат.
ЕС демонстрира желание за пренасочване към нови пазари към Меркосур страните и Индия, което обаче срещна съпротива на силните икономически лобита в ЕС - на производителите и преработвателите в земеделския сектор. Подходът на ЕС – равноправие между договарящите се страни, компромиси, отстъпки – няма нищо общо с новата вселена на международните търговски отношения, справедливо наречени от сп. Economist: „В света на Доналд Тръмп силните вземат, каквото могат“.
ЕС, за разлика от САЩ, Русия и дори Китай, не се държи като „силните“ и още брани овехтелите ценности на свободната и взаимно изгодна международна търговия.
ФОРУМЪТ В ДАВОС - НОВ СВЕТОВЕН РЕД
Икономическата конфронтация и нейните последици бяха във фокуса на годишния доклад за глобалните рискове на Световния икономически форум в Давос. Преди форума организаторите бяха провели допитване до над 1300 световно признати експерти. За най-голем риск за света 18% посочват икономическите конфликти. На второ място се нарежда въоръженият конфликт (14%), а природните изменения заемат третото място с 8%.
Разликата в атмосферата на форума и акцентите в изказванията в се определяха от няколко основни тенденции в развитието на света:
- Международният ред, основан на правила, започва да се разпада. С нарастването на икономическата и социална несигурност, мултилатерализмът е в критичен момент;
- Светът навлиза в епоха на „политика на великите сили“, протича разпределение на сферите на влияние, а ролята на малките държави започва да се стеснява;
- Икономическото и военно надмощие тласка някои страни към силови решения на спорове и амбиции. Силата измества правото;
- Геополитиката внася напрежение в подобни форуми, защото се превръща във фактор, включително и на международните пазари;
- Капиталовата война се очертава като войната на бъдещето, а по-високите лихви по облигации, налаганите тарифи и мита се превръщат в оръжие срещу противникавата икономика и риск за глобалния растеж през следващите години.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Симеон Николов (геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
