ТОП АНАЛИЗ на Георги Харизанов в ПИК и "Ретро": Махнете академик Денков!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентът работи. И то добре. Учудващо или не, логично или не, със скандали или без – парламентът работи.
Комисиите заседават редовно, кворум има и в комисиите, и в пленарна зала, всеки пленарен ден се гласуват закони с големи мнозинства, а лидерите на управляващите партии и коалиции редовно дават (доскоро немислими) съвместни изявления, в които демонстрират диалогичност, склонност към (доскоро немислими) разумни компромиси и (доскоро немислимо) заравяне на стари томахавки с поглед към нови общи цели.
Управляващото мнозинство с лекота преодоля два вота на недоверие и няколко президентски вета, а по всички най-важни за обществото теми има постоянен и доскоро невъзможен консенсус от близо 170 гласа.
Ако зависеше само от поведението на водещите партии в Парламента и съвместната им работа там, то България би могла лесно да бъде определена като страна с кристално ясна външна, монетарна, икономическа и вътрешна политика, поставила си конкретни и абсолютно изпълними цели за реформи в няколко приоритетни сектора – конституционно устройство, правосъдие, вътрешен ред, администрация и отбрана. Страна с постоянно нарастващи БВП и износ, работеща и растяща икономика, евтини горива и енергия и конкурентна цена на труда, облаган с едни от най-ниските данъци в ЕС.
Дотук добре, би казал падащият от десетия етаж, прелитайки надолу покрай петия. Да, ама не, би казал Петко Бочаров, светла му памет.
Защото настоящото управление и некоалицията, състояща се от ГЕРБ и ППДБ, имат един голям, тромав, колективен проблем, съставен от все повече малки на брой проблемчета, които, както става все по-ясно, просто няма кой да реши.
И този проблем се нарича правителство.
Малко данни: И според резултатите от местните избори, където ГЕРБ са първи, ДПС – втори, а ППДБ – четвърти, и според резултатите от всички социологически проучвания, където ГЕРБ са си все така първи, ППДБ все така втори, а ДПС редуват трето с четвърто място – управляващите коалиции и партията, подкрепила правителството с два гласа, получават сумарно доста над 50% от гласовете на политически активните български граждани.
Усреднените резултати от водещите социолози са в, общо взето, следния порядък: ГЕРБ – 26%, ППДБ – 18%, ДПС – 14%. Което, уважаеми читатели, ще рече, че 58% от българите, които ще гласуват на избори, подкрепят партиите, избрали това правителство. 58%.
В същото време клетият „кабинет Денков“, както злополучно и забавно беше брандирано правителството от Лена и Найо (че и лого му туриха, страшна веселба), се ползва с доверието на под 20% от същите тези български граждани. По последни данни – 17%.
Доверието в кабинета е три пъти по-ниско от подкрепата за партиите, които са го избрали. Двама от всеки трима, гласували за водещите политически сили, не харесват собственото си правителство. Две трети от гласоподавателите и на ГЕРБ, и на ППДБ, и на ДПС, не одобряват изпълнителната власт, избрана от техните народни представители, за които са гласували само преди шест месеца.
А и рибата, и правителствата, уважаеми читатели, се вмирисват откъм главата.
За първи път в историята ни имаме премиер, който плаши със собствената си оставка, ако негов министър, видите ли, не се бил извинил. Прочетете го пак и се опитайте да го проумеете, ако можете. А сега си представете как Маргарет Тачър плаши с оставка, защото не смее да уволни неин министър, а той пък не иска й да се извинява и да се поправя пред строя, защото не му се занимава с фалшиви публични идиотщини. В резултат на което Тачър казва, че този министър всъщност не е неин, а на лейбъристите, и е вражески агент. След което пак не го уволнява де.
За първи път в историята ни имаме премиер, който държи на поста здравен министър, чиято оставка е поискана от партийния лидер на премиера, който е и лидер на партията - мандатоносител на това правителство, и от лидера на първата политическа сила, и от лидера на парламентарната група на третата партия, подкрепяща правителството. И отново поради страх да го уволни, а не защото няма за какво. А сега си представете как Иван Костов или Бойко Борисов примерно не смеят да сменят министър, чиято оставка се иска практически от всички.
За първи път в историята ни имаме премиер, достатъчно нагъл да изрече следното: „На мен не ми е началник никой от Парламента.“ С което освен че показва тотално пренебрежение към държавното устройство на парламентарната ни демокрация, шефчето на “кабинет Денков” показва и непознаване или пренебрежение и към Конституцията. Типично за ПП, ще каже някой, но да не се заяждаме.
Член 83 отрежда на Народното събрание и на парламентарните комисии правото „да могат да ЗАДЪЛЖАВАТ министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси“. Имате не 1, а 240 началници в Парламента, академик Денков. А вие, уважаеми читатели, си представете например един Симеон Сакскобургготски да демонстрира публично подобно позорно отношение и показно неуважение и към Парламента, и към народните избраници, и към Конституцията.
Основните изводи са два:
Правителството е слабо и виновен за това е основно премиерът, който очевидно няма нито силата, нито волята, нито качествата да накара министрите си да работят качествено в интерес на всички български граждани и скоростно да си заминават от постовете и кабинетите, когато не могат или не искат да го правят.
Правителството е слабо и виновен за това е основно премиерът, което очевидно няма проблем с неясно какво работещата министърка на туризма, занимаващият се с някакви инициативи по супермаркетите министър на икономиката, заринатият от протести и недоволство министър на земеделието, не забилият един пирон в поддръжката на спортни бази министър на спорта и така нататък и така нататък.
И това според социолозите е проблем на самото правителство. Защото доверието в подкрепящите го партии и лидерите им не само не се срива, а при някои дори леко се покачва.
Какво ни казва обществото с тези числа? Просто е: Харесваме си партиите и лидерите, не харесваме кабинета им. Оправете си правителството. И махнете академик Денков. Докато не е станало късно и сумарното доверие към вас не се срине до трагичните нива на доверие в „кабинет Денков“.
