ТОП АНАЛИЗ! Оставката на кабинета бе добър ход. Борисов засилва ГЕРБ към победа и оставя отворени врати за коалиция
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 14 януари Народното събрание ще поднови работата си, а извънредните парламентарни избори ще се проведат най-вероятно в края на март. Преди старта на горещия политически сезон Института за стратегии и анализи (ИСА) предлага обзор за дейността на партиите през 2025-а и прогноза за 2026-та. Изводите на ИСА са правени през цялата изминала година. Припомняме ги с фокус върху очаквани развития през новия политически цикъл.
Какво се случва с водещата политическа сила – ГЕРБ?
С оставката на правителството, която поиска през декември, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съхрани шансовете на партията да остане фактор в българската политика.
Да припомним - протестите през лятото на 2020-а ерозираха доверието към ГЕРБ, като трайната загуба на гласове е около 500 000. В серията от предсрочни избори оттогава насам партията се задържа на нива от 650 000 гласа, което, при фрагментацията на партийната система, й осигурява първото място в социологическите рейтинги и съответно – на избори.
Какви можеха да са последствията от ескалиращото недоволство през зимата на 2025-а, ако кабинетът "Желязков“ не бе подал оставка?
Ако бяха продължили да се развиват, Протести 2025 можеха да подложат на риск две ключови неща: водещата роля на ГЕРБ и способността на Борисов за точни преценки на политическата ситуация.
С оставката на „Желязков“, създаден с мандата на ГЕРБ, завърши едногодишен политически процес, чийто водещ белег бе следният факт: това бе първото правителство с мандат на партията, в което Бойко Борисов не е премиер. Оттук, според анализа на ИСА, произтекоха редица особености в развитието на процеса, които се отразиха и върху партията.
Припомняме възлови моменти от политическата динамика, свързана пряко с ГЕРБ:
Със съставянето на кабинета „Желязков“ партията на Бойко Борисов излезе от изолацията. Това бе първото правителството с неин мандат от началото на кризата след 2020. Самият Борисов остана настрани, въпреки многократните му уговорки след номинирането на Росен Желязков, че е най-подготвен.
Ключовият момент: ГЕРБ доказа, че е върнала способността си да привлича коалиционни партньори.
Борисов изпитваше видим дискомфорт от това, че не е премиер.
Още през март той заяви емоционално, че няма да помага на Росен Желязков, като осигурява мнозинство в Народното събрание. Извод на ИСА тогава бе, че Борисов трябва да надвие егото си, за да даде шанс на кабинета „Желязков“.
Лидерът на ГЕРБ каза и следното: „Ще оставя да ми се катерят на гърба дотогава, докато влезем в еврозоната. След това ще видите каква ще е реакцията на мен и на партията. (...) Най-голяма отговорност носи ГЕРБ, но за нас управлението не е на всяка цена. Затова да е ясно – няма да поемаме чужди вини.“
ИЗВОД на ИСА бе тогава, че правителството не успява да заработи в устойчив ритъм, като една от причините е вносът на нестабилност, който идва от изявленията на Борисов.
Безспорно е, че за ГЕРБ влизането в еврозоната е успех, какъвто партията нямаше в актива си. Но тя не успя да консумира успеха си, защото в същия ден бе арестуван кметът на Варна Благомир Коцев. Борисов коментира събитието така: „Действително не мога да разбера защо точно този момент беше подбран. Когато цяла Европа ни поздравяваше, някой ни сложи една лъжичка катран в кацата с меда.“
По повод кризата с липсата на вода в редица населени места, Борисов отправи сериозна реплика към Желязков, която може да се обобщи с думите „ако аз бях премиер, проблемът щеше да е решен.“
Думите му категорично сочат следното:
Борисов обича да има избор, да не се чувства като заложник, да не изглежда притиснат. Със забележката към Желязков той демонстрира, че има сила и че думата му тежи, въпреки че не е премиер. Ако кабинетът натрупа негативи, когато и да са парламентарните избори, Борисов ще участва в тях, без да носи тежестта от греховете на управлението, тъй като е успявал да се дистанцира.
Това е извод, който се потвърждава сто процента.
През септември Борисов даде много ясен знак към всички, като не участва в гласуването на вота на недоверие, тоест не подкрепи правителството.
ИЗВОДЪТ НА ИСА бе следният: Неучастието на лидера на партията-мандатоносител е знак за дискомфорт от позицията му и за дистанция от правителството, лидирано от ГЕРБ. Решението му може да се тълкува като отказ от стопроцентова подкрепа от коалиционен кабинет, създаден сякаш по неволя. Като дистанциране от „Желязков“, като открехване на вратата към нова конфигурация, преформатиране или дори предсрочен вот.
Борисов заговори и за партията като за дадена под наем, а по повод реплики на Делян Пеевски („Аз съм гарантът“) емоционално заяви: „Правителството е на България. То не е на ГЕРБ, то не е на Пеевски, то не е на ИТН, то не е на БСП, а е много трудно сглобено. Никой от нас няма право да говори „аз“, „аз съм гарант“, „от мен зависи“, защото всеки от нас може да го каже. Така е конструирана в момента цялата политическа система у нас, че не сме си самодостатъчни. Без ГЕРБ не можеше да се направи правителство, затова седим в него, защото не мога да измисля нищо по-добро.“
Така Борисов втвърди тона във всички посоки, включително към правителството, опозиционната ПП-ДБ, президента („Аз президент нямам, имам партиен лидер, който ползва всяко мероприятие, за да говори само срещу правителството.“)
През октомври се очерта следният извод: Изборите за общински съветници в Пазарджик се превърнаха в повратна точна на политическия процес. Резултатите очертаха възход на ДПС и отлив на ГЕРБ, като останалите политически сили се представиха в рамките на очакваното. ДПС бе първа сила със 17,13%, втора – ПП-ДБ с 11,75%, следвана от ПП „Свобода“ с 10,345, БСП със 7,42%, ВМРО-БНД с 6,84 и на шесто място ГЕРБ с 6,16%.
Пренесен върху общата политическа ситуация, трендът бе интерпретиран като показател за нарастващата мощ на ДПС с лидер Делян Пеевски, което стряска на първо място всички негови опоненти – от ПП-ДБ до президента. Резултатът бе възприет като риск и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
След много гневен публичен монолог Борисов изпрати депутатите си в избирателните им райони за да видят колко е „изядено“ от партията (според израза на Ивайло Мирчев, което лидерът на ГЕРБ възприе като голяма подигравка и надсмиване).
ИЗВОД НА ИСА бе: Борисов разбра, че партията търпи щети, които намират отражение в гласовете, които получава на избори. Това се случва за първи път, откакто управлява правителство с неин мандат. Обикновено негативите отиват в коалиционните партньори. Другояче казано, ситуацията се обръща срещу ГЕРБ.
Емоцията от резултатите в Пазарджик все пак бе туширана и на 22 октомври след среща между ръководствата на парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ДПС – НОВО НАЧАЛО бе обявено, че е постигната договорка за пълен мандат; че настоящата форма на подкрепа няма да се променя; че ДПС – НОВО НАЧАЛО отказва участие в изпълнителната власт, както и в ръководствата на парламентарните комисии.
Протестите през ноември, които отключи проектът за бюджет, провокираха решителна намеса на Борисов, като през декември се стигна и до правителствената оставка.
Грешка бе, че обещанието проектобюджетът да се изтегли не бе удържано.
Правилно бе, че оставката бе дадена, когато протестите се разгоряха с искане правителството да се оттегли.
Недоволството трудно можеше да бъде удържано.
И още ИЗВОДИ:
Борисов е ситуационен играч, адаптивен, с инстинкт да оцелява. Последното доказателство е поисканата през декември оставка на кабинета.
Напрежението в отношенията между лидерите и развитието на политическия процес ясно сочеха, че е възможна развръзка в тази посока – оттегляне на кабинета и нови избори.
Появата само на Деница Сачева на консултациите при президента Радев бе важен знак за това, че отношенията на ГЕРБ и Борисов с Радев са остри и ще продължат да се развиват в конфронтационен режим. Тоест, проектът на Радев е припознат за политически опонент още преди да се появил. Очевидно е, че ако това се случи, ГЕРБ се стреми да запази за себе си проевропейската ниша, оставяйки на Радев единствената възможност да се конкурира с „Възраждане“. Тоест, опитва се да стисне периметъра на неговата активност.
Този извод се потвърждава и от последното интервю на Бойко Борисов. Разговорът не оставя съмнение, че Борисов и партията му (ще) се движат последователно по проевропейската линия, макар и с някои ключови уговорки, които засягат на първо място Вашингтон. Лидерът на партията бе пределно ясен за разликата в отношенията със Щатите и Европа: От Брюксел сме зависими, докато със САЩ сме партньори. С всички останали, подчерта той, имаме прагматични отношения, които ни пазят. Той остана твърдо и на позицията на Брюксел, че Путин е агресор, навлизайка в чужда държава. Впрочем, подчертавайки многократно, че най-доброто за България и света е да има мир.
Интервюто на Борисов бе неофициален старт на кампанията, която той и ГЕРБ ще водят за предстоящите избори. Силуетът й и основните тези изглеждат очертани.
Един от стълбовете й са постиженията от премиерските мандати на Борисов:
- овладяването на миграцията, което направи България спокойна страна; „зелената сделка“ и запазването на въглищните мощности; стоп пред джендър идеологията в училищата при цялата иначе толерантност към „инакомислещите“;
- България вече не е най-бедната страна в ЕС. По покупателна способност изпреварваме Гърция, Румъния, Унгария, Словакия и Литва;
- от появата на ГЕРБ на партийната карта мощта за бизнеса и хората като размер на БВП се е увеличила четири пъти;
- към днешна дата гражданите отново могат да са спокойни, защото фискалният резерв е 20 милиарда лева;
- за последните 11 месеца, тоест в рамките на своето управление, ГЕРБ не е направила нито една грешка;
- ГЕРБ е партията, която вкара страната ни в Шенген и еврозоната – постижения, които оценяват най-вече младите българи. От членството в еврозоната “хората се чувстват горди“.
Към президента Радев лидерът на ГЕРБ отправи предупреждението, че слезе ли на партийния терен, ще трябва да носи отговорност. На въпросите за оставката на кабинета изведе като основни причини самонадеяност и липса на мярка („всички прекалиха“).
От изброеното Борисов изведе следното заключение: „Българите ще допуснат грешка, ако не ни подкрепят сега. И след няколко години пак ще подкрепят нас“.
ИЗВОДИТЕ на ИСА:
Решението на Борисов да даде двучасово интервю непосредствено след коледните и новогодишните празничи е нестандартно и смело. В политическата пауза то се превърна в топтема и бе буквално разнищено в социалните мрежи – независимо дали с положителен или отрицателен знак, но всички говореха за него.
Борисов, без да го заявява едно към едно, даде да се разбере, че амбицията на ГЕРБ е отново да бъде сила №1 в България.
В новия сезон ГЕРБ влиза с актива, че в рамките на нейния мандат сме влезли в клуба на богатите.
ГЕРБ остава партия на балансите, като прави реверанс и към ЕНП, и към Тръмп.
Накратко: Борисов засили ГЕРБ към победа на предстоящите избори, остави отворени въможностите за коалиция на партията му в различни посоки, изчаквайки световните събития.
Сега след него останалите са на ход.
